Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


4
гр. д. № 5683/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 274

София, 08.11.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5683/2013 год.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. Р. Ш., М. Р. Ш., Ш. Р. Ш., Ф. Р. М. и С. Р. М. за отмяна на влязло в сила решение от 18.07.2012 г. по гр. д. № 863/09 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Искането за отмяна основават на новооткрито обстоятелство, че парцеларният план за [населено място], изработен 1996 год., с който е отреден парцел І с площ от 856.33 кв. м., който терен представлява прилежаща площ към обект склад Г., в [населено място], не е бил одобрен със заповед на кмета на [община]. Поддържат, че ако този факт е бил известен на съда, той би направил други изводи за това дали ответника по вещния иск се легитимира като собственик на същия имот на основание договор за покупко-продажба от 11.12.2004 г.
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] намира, че молбата е недопустима, а по същество неоснователна.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
С решението, отмяна на което се иска, молителите, като наследници на М. Вели Б. са осъдени да предадат на [фирма], [населено място] владението на югозападната част от парцел І по парцеларния план на [населено място] (обект „Текстилен цех – [населено място]”, целия с площ от 8545 кв. м.), представляващ част от прилежащия терен на съборен през 2003 г. склад Г., която част е с площ от 1080 кв. м. и е индивидуализирана с граници, а по скицата към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението, е оцветена в червено. Съдът е намерил ревандикационния иск за основателен след като по делото е било установено, че спорния терен е част от възстановения на ответниците, сега молители, имот заснет с № 063144, с площ от 1.519 кв. м., в м. „Лешници”. Възстановяването е извършено с окончателно решение на ОСЗ от 12.02.2008 г., постановено въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, производството за което е образувано въз основа на жалба срещу отказа за възстановяване на имота, поради това, че е налице ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ.
По отношение на ищеца е установено, че спорният имот е бил част от терен, отреден през 1985 г. за изграждане на цех за пресукване на прежди към държавно текстилно предприятие Г. Д., в [населено място]. Имотът е бил включен в баланса на поделение технологичен комбинат Г. Д., към държавно текстилно предприятие „П.”, с имуществото на което след прекратяването му през 1991 г. е създадена фирма „С.” Б.. След преобразувания на същата през 2006 г. е създадена [фирма]. С договор за продажба на 230 399 акции от капитала на [фирма] от 20.11.2998 г. е извършена приватизация на дружеството. През 2003 г. парцел І, който е извън регулацията на населеното място и е с площ от 8545 кв. м. е бил продаден на ИТ „Т.-М. Б.”. Ищецът е правоприемник на купувача, тъй като е закупил предприятието му по реда на чл. 15 ТЗ като съвкупност от права и задължения с договор от 11.12.2004 г.
Молителите поддържат, че са се снабдили с удостоверение изх. № А.-174 от 22.04.2013 г. издадено от общинска администрация [населено място], обл. Б. от което се установява, че на съхранявания оригинал от парцеларния план за УПИ І е положен печат на [община] и подпис на главния инженер на общината С.. Планът е изготвен през 1996 г. и няма данни дали е одобрен със заповед на кмета на общината. Считат, че този факт, който им е станал известен, след снабдяване с удостоверението, е от значение за спора, тъй като ищецът черпи права от договор за покупко продажба на имот, индивидуалиризан по парцеларния план, който не е одобрен,а не по картата на възстановената собственост. Парцеларният план има помощно значение, свързан е със застрояването на терените извън урбанизираните територии и установяване на прилежащите площи към вече изградените територии. Този факт е от значение за изхода на спора и ако е бил известен на съда, въз основа на него може да се обоснове различен извод за това дали продажбата има годен предмет.
След преценка на решението и наведеното основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира, че с представения писмен документ не се установява обстоятелство, което е съществувало по време висящността на спора, но ответниците не са могли да се снабдят с доказателство за него.
По време висящността на процеса ищецът е представил доказателства, за да установи легитимацията си на собственик на имота, от които, както и от техническата експертиза ( л. 297, от т. ІV по гр. д. № 863/09 г. на ГД РС) се установява, че през 1996 г.е бил и заработен парцеларен план за обект „Текстилен цех” и склад за зърно в землището на [населено място], намиращи се извън границите на урбанизираната територия. Урегулираната с този план площ е била от 9985 дка. С решение № 1 от 30.01.1997 г. на Комисията за земеделски земи към Министерство на земеделието и хранителната промишленост е била разрешена промяна на предназначението на земята като са образувани площадка 1, обхващаща парцел І с площ от 8545 кв. м. и Х с площ от 1180 кв. м. и площадка 2 , обхващаща застроен парцел ІІ с площ от 160 кв. м. За парцел І, с площ от 8545 кв. м., е бил съставен акт за държавна собственост. Също с техническата експертиза е установено, че част от имота, възстановен на ответниците, попада в границите на имота, закупен от ищеца.
При тази фактическа обстановка е прието, че спорният терен не е подлежал на земеделска реституция поради наличие на ограничение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, реализирано мероприятие.
Представеното писмено доказателство и установеното с него обстоятелство не обуславят поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Отмяната по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК брани страните срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. Основания за отмяна по чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност.
Обстоятелството, за което е издадено представеното удостоверение, не установява по безспорен начин, че процедурата по одобряване на парцеларния план не е била завършена. На следващо място възражение за това дали планът е влязъл в сила или не молителите са могли да направят по време висящността на производството както и да се снабдят с необходимите доказателства, тъй като те са се съхранявали в общинската техническа служба и за снабдяване с преписи от тях няма данни да е съществувала пречка. Неправилно е позоваването на разпоредбата на чл. 210 ЗТУ, тъй като парцеларният план е изработен преди влизане в сила на този закон, по време действието на З. и Правилника за неговото прилагане. Съобразно това преценката за завършена процедура за определяне на прилежащия терен към реализираното мероприятие е следвало да се извърши съобразно нормативните изисквания за това, установени с действащия по време закон.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р. Р. Ш., М. Р. Ш., Ш. Р. Ш. , Ф. Р. М. и С. Р. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 18.07.2012 г. по гр. д. № 863/09 г. на Районен съд – Гоце Делчев.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: