Ключови фрази
Неустойка * неизпълнение * договорна неустойка * нищожност на договор


5
РЕШЕНИЕ


№ 74


София, 21.06.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №541/2010 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №1019/01.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о., по подадена от ищеца [фирма] – В., касационна жалба, вх.№1590/15.0.2010 г., по материалноправния въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка.
С въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че договорната клауза на неустойка в предварителния договор между страните по спора е нищожна. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.9 ЗЗД и практиката на ВКС по решения, постановени преди влизането в сила на действуващия понастоящем ГПК, и които постановяват, че клаузата за неустойка е недействителна, когато е определена по такъв начин, че води до натрупване на такова неустоечно задължение, което не съответства на неосъществената престация – р.№1763/15.4.2004 г. по гр.д.№788/2003 г. на ТК; р.№561/06.10.200 г. по гр.д.№1885/2003 г. на ТК; р.№460/24.8.2006 г. по т.с.№1056/2005 г. на ІІ т.о. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че е очевидна практиката на съдилищата да санкционират онези договорни клаузи, в които предвидения размер на неустойката компрометира идеята за репариране на евентуално претърпени от изправната страна вреди, вследствие от неизпълнение на насрещната страна и по тази причина накърнява онези неписани правила за поведение, които преобладаващата част от обществото приема да спазва, изхождайки от принципите на добросъвестност и справедливост при размяна на насрещни престации. Като краен извод окръжният съд е приел, че в процесния случай не се касае до прекомерност на договорената неустойка по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД, а за нейната нищожност.
По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос.
По естеството си поставеният от касационния жалбоподател въпрос следва да се сведе до отговор само за приложението на чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД спрямо неустойката, тъй като въззивната инстанция е приела, че “доколкото изключително високият размер на неустойката нарушава моралните правила, то следва да се приеме, че не се касае за прекомерност по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД, а за нищожност на същата”.
По посочения въпрос е налице формирана практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №4/25.02.2009 г. по гр.д.№395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. В цитираното решение е прието, че по силата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Съдът е стигнал до извод, че договорната клауза за неустойка би могла да се нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Прието е, че преценката за накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза бил следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването й.
В посочения смисъл е налице и друго решение по чл.290 ГПК - №88/22.6.2010 г. по т.д.№911/2009 г. на ВКС, І т.о., в което също се приема, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора.
По основателността на касационната жалба.
В касационната жалба против въззивното решение на Варненския окръжен съд, по иска с правно основание чл.79, във връзка с чл.92 ЗЗД се твърди, че окръжният съд неправилно е приел за нищожна уговорената в чл.4, ал.3 от договора неустойка. Застъпва се становище, че същата е трябвало да бъде намалена, тъй като една от функциите на неустойката е да обезпечава изпълнението на договорите. Твърди се, че целта на неустойката е да обезпечи вземането, да обезщети вредите на изправната страна и да накаже неизправната страна. Навежда се довод, че обратното би стимулирало неизпълнението на договора. Моли се за отмяна на обжалваното решение по посочената претенция, и евентуалното намаляване на неустойката като прекомерна. Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за получен задатък при отпаднало основание в размер на 524,70 лева.
Ответниците по касация – И. В. Н., Н. В. Н. и С. В. К., не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Варненския окръжен съд по иска с правно основание чл.79, във връзка с чл.92 ЗЗД е правилно.
С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт. От съдържанието на чл.4, ал.3 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е в размер, равен на уговорената продажна цена на имота. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В конкретния случай визираният размер на неустойката е толкова голям, че не предполага нейното намаляване. Поради това въззивното решение по този иск следва да бъде оставено в сила.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като обжалваемият интерес, съответстващ и на цената на иска – 542,70 лева, е под 1000 лева. Касационната жалба е подадена преди влизане в сила на ЗИДГПК – ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК отпреди изменението – арг. от § 25 от ЗИДГПК/ДВ, бр.100/21.12.2010 г./
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа и чл.280, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о., в частта, с която е потвърдено решение №2712/14.8.2009 г. по гр.д.№5090/2008 г. на Варненския районен съд, деветнадесети състав, по иска с правно основание чл.79, във връзка с чл.92 ЗЗД.
Решението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба, вх.№1590/15.01.2010 г., подадена от [фирма] – [населено място], против въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о., в частта, с която е потвърдено решение №2712/14.8.2009 г. по гр.д.№5090/2008 г. на Варненския районен съд, деветнадесети състав, по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Решението в тази част може да се обжалва в седмичен срок пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, г.к., от получаване на настоящото решение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: