О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 314 гр. София, 06.07.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4748/ 2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булкар БГ“ ООД, чрез адв. Юл. Л., срещу решение № 10314 от 16.04.2021 год. по в. гр. д. № 853/2020 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 108 ЗС. Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният ревандикационен иск срещу „Булкар БГ“ ООД да бъде отхвърлен, като му се присъдят сторените в производството разноски. В изложението към жалбата касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК при формулирани въпроси: 1. „Следва ли искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен, когато по делото не е установено владение на ответника върху процесните имоти?“ и 2. „Уважаването от съда на съдържащото се в предявения по реда на чл. 108 ЗС искане за признаване за установено спрямо ответника на правото на собственост, съставлява ли частично уважаване на иска по чл. 108 ЗС?“. Твърди се противоречие с т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., ОСГК. Изложените оплаквания се свеждат само и единствено до пропуска на съда да се произнесе с изричен диспозитив по осъдителната част на предявения ревандикационен иск, предвид констатацията в мотивите за липса на основание за осъждане на касатора да предаде владението върху процесните имоти. При същите съображения се поддържа и наличието на очевидна неправилност на въззивното решение. От ответника по касация - Р. М. Т., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. Ел. И. и адв. Н. М., е постъпил писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и излага съображения за липса на релевираните предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като провери данните по делото намира следното: С постановеното на 16.04.2021 год. въззивно решение, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение № 4833 от 08.11.2019 год. по гр. д. № 128/2018 год. на Окръжен съд – Благоевград, признава за установено по отношение на „Булкар БГ“ ООД, че Р. М. Т. е собственик на процесните четири самостоятелни обекта в комплекс „Гранд Роял“ в гр. Банско. При администриране на касационната жалба въззивният съд е констатирал, че в мотивите си е приел, че не следва да бъде осъждано „Булкар БГ“ ООД да предава държане върху процесните имоти, тъй като се установява, че към момента не ги държи, но в постановеното решение липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на предаването на държането от „Булкар БГ“ ООД. Това разминаване между мотивите и диспозитива на обжалваното решение е отстранено служебно от съда по реда на чл. 247 ГПК. С решение № 10463 от 09.07.2021 год. е допълнен диспозитивът на решението от 16.04.2021 год., като е добавен следният текст: „ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. Т., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, [дата на раждане] , притежател на паспорт №[ЕИК], издаден на 01.09.2015 год. от Идентификационна и паспортна служба, на основание чл. 108 ЗС срещу „Булкар БГ“ ООД, ЕИК 131031564 да предаде държането“ на подробно описаните имоти. Съгласно приетото в т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., ОСГК, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. Аналогично разрешение следва да бъде дадено и в обратната хипотеза – когато съдът се е произнесъл с установителен диспозитив, но е пропуснал да отхвърли искането за предаване на владението върху имота. Именно такъв е разглежданият в настоящото производство случай, като допуснатият порок е отстранен служебно от въззивния съд по предвидения в ГПК надлежен ред, съобразно дадените указания с посоченото тълкувателно решение. След като влезе в сила решението, с което поправката е постановена /а последното не е обжалвано/, то образува заедно с поправеното решение едно цяло. Последното важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Гореизложеното обуславя извод за процесуална недопустимост на постъпилата касационна жалба в частта ѝ, с която се обжалва отхвърлителния диспозитив на въззивното решение по предявения срещу „Булкар БГ“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението в тази негова част, тъй като същото е постановено в негова полза. Доколкото касаторът формално сочи, че обжалва изцяло въззивното решение в частта му по предявения срещу него ревандикационен иск, настоящата инстанция следва да приеме, че се оспорва и установителният диспозитив по отношение правото на собственост върху имотите. В жалбата не са изложени конкретни съображения за неправилност на въззивното решение в тази негова част, а поставените в изложението въпроси касаят само и единствено пропуска на съда да формулира изричен диспозитив за отхвърляне искането за предаване на владението върху имотите. При това положение не е удовлетворено изискването за формулиране на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване в приложното поле на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК по смисъла на приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 год., ОСГТК. Не е мотивирано също така основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, нито се констатират такива пороци, които да обосноват извод за очевидна неправилност на постановения съдебен акт в тази негова част. При този извод касационно обжалване не следва да се допуска. Въпреки този изход на настоящето производство и заявеното от ответника искане, разноски не му се присъждат, тъй като липсват доказателства да са направени такива. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Булкар БГ“ ООД, представлявано от адв. Юл. Л. срещу решение № 10314 от 16.04.2021 год. по в. гр. д. № 853/2020 год. на Софийски апелативен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 10463 от 09.07.2021 год./ в частта му, с която се отхвърля иска на Р. М. Т. срещу „Булкар БГ“ ООД за предаване държането на процесните недвижими имоти. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10314 от 16.04.2021 год. по в. гр. д. № 853/2020 год. на Софийски апелативен съд по постъпилата от „Булкар БГ“ ООД касационна жалба в частта му, с която се признава за установено по отношение на „Булкар БГ“ ООД, че Р. М. Т. е собственик на процесните недвижими имоти. Определението, в частта му, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата му част определението е окончателно. След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за произнасяне по постъпилите частни жалби с вх. № 36316 от 15.10.2021 год. и № 36315 от 15.10.2021 год., по които е образувано ч. гр. д. № 4747/2021 год. по описа на ВКС, ІІ г. о., със статут „спряно“. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.