2 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 05.12. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4905/2016 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. М. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV В с-в № 5014 от 13.06.2016г. по гражданско дело № 14089 / 2015 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 281 от 12.05.2017г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. по процесуалноправните въпроси длъжен ли е първоинстанционният съд да даде указания на страната в доклада по чл. 146 ГПК , че в нейна тежест е да докаже извършени от нотариуса определени действия, за да се приеме, че е редовно връчването на нотариалната покана по чл. 47 ГПК и дали въззивният съд следва да уважи доказателствени искания на въззивника-ищец за установяване на определени обстоятелства ако в първоинстанционното решение за пръв път е посочено, че те подлежат на доказване. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните, както и на разпоредбите на 146 и 266 ГПК. Ответникът Е. С. А. не е изразил становище по касационната жалба. С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, 34 състав от 25.05.2015 г., постановено по гражданско дело № 4353/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от Е. М. М. против Е. С. А. иск с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС за сумата 5640лв., представляваща обезщетение за периода от 13.01.2012 г. до 28.01.2014 г. за ползването на апартамент № 24 , вход Б ет.1 ап.3, намиращ се в [населено място], [улица] , върху който страните по делото притежават по 1/2 идеална част от правото на ползване. Въззивният съд е приел, че за основателността на иска с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС е необходимо неползващият съсобственик да отправи писмено искане за заплащане на обезщетение до създаващия пречки пред упражняването на правата му съсобственик. Ищцата по настоящото дело Е. М. М. не е провела пълно доказване на редовността на процедурата по връчване на нотариалната покана по реда на чл. 47 ГПК, от което следва, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 31 ал.2 ЗС и предявеният иск за заплащане на обезщетение е неоснователен. По правните въпроси , по които е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Според практиката на ВКС - решение № 125 от 12.09.20152 г. по гр.д.№ 1135/2011г., ІІ г.о. по чл. 290 ГПК и ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК и др. настъпването на преклузиите по чл. 133 и чл. 266 ал.1 ГПК за попълване на делото с доказателства, е обвързано от изпълнение на задължението на първоинстанционния съд в доклада по делото да разпредели доказателствената тежест между страните като посочи кои факти трябва да докаже всяка от тях. Непълнотата на доклада по отношение на подлежащите на доказване факти представлява процесуално нарушение, затова страната, която носи тежестта за доказване на определен факт от значение за делото , може да сочи доказателства за установяването му до приключване на производството пред първата инстанция. При въведен изричен довод за непълен и неточен доклад, тя може да поиска събиране на нови доказателства и пред въззивния съд, който е длъжен да ги допусне предвид изричната норма на чл. 266 ал.3 ГПК. Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, при връчването на нотариални покани са приложими правилата на чл. 37-58 ГПК. На основание чл. 47 ал.1 ГПК / редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017г./ когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи призовката или съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а при неосигурен достъп до тях - на входната врата или на видно място около нея. При връчване на нотариална покана по този ред реда на чл. 47 ал.1 ГПК с прилагане на фикцията на чл. 47 ал.5 ГПК, нотариусът е длъжен да удостовери не само датата на залепване на уведомлението, но и предходните предвидени в процесуалния закон действия, обуславящи прилагането на този ред - датите, на които връчителят е търсил лицето и причините, поради които връчването на поканата не е осъществено, а също така извършената проверка, че адресатът на нотариалната покана е търсен на регистрираните от него по реда на Закона за гражданската регистрация постоянен и настоящ адрес. В исковия процес по правилото на чл. 154 ал.1 ГПК страната следва да докаже, че са изпълнени всички изисквания на чл. 47 ал.1 ГПК за връчване на нотариалната покана, за което съдът в доклада по чл. 146 ал.1 т.5 ГПК следва да даде изрични указания. По основателността на касационната жалба. С оглед разрешението на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора за допуснато нарушение на чл. 266 ал.3 ГПК от въззивния съд - отменително основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. Първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението, че при направено изрично оспорване от ответника в отговора на исковата молба, ищцата е следвало да представи по делото и разписката за връчване на поканата по чл. 31 ал.2 ЗС , за да се прецени дали са били налице предпоставките на чл. 47 ал.1 ГПК, без в доклада по делото да е дал такива конкретни указания. В подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с което е отхвърлен иска, Е. М. М. е направила изричен довод за непълнота на доклада по делото и е поискала да бъдат изискани от нотариуса всички документи, свързани с връчване на нотариалната покана или да й се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с преписи от тях. Тези доказателствени искания не са уважени от въззивния съд , който се е мотивирал с отсъствие на хипотезата на чл. 266 ал.3 ГПК. Същевременно в мотивите на решението въззивният съд също като първоинстанционния е приел, че ищцата не е провела пълно доказване на редовността на осъществената процедура по връчване на нотариалната покана чрез залепване на уведомление, при което е останало недоказано обстоятелството, че ответникът е получил писменото изявление по чл. 31 ал.2 ЗС, императивна предпоставка за уважаването на иска. Изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано надлежното връчване на нотариалната покана е правилен. В нарушение на процесуалните правила обаче въззивният съд е приел, че непълнотата на доказателствата по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на ищцата. Както се посочи, докладът на районния съд е бил непълен и същевременно във въззивната жалба е направен довод в тази насока, следователно според разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, въззивният съд е бил длъжен на основание чл. 266 ал.3 ГПК да допусне поисканите от въззивницата доказателства. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293 ал.2 ГПК. При новото разглеждане на делото с оглед крайния резултат, следва да се присъдят и разноските за касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV В с-в № 5014 от 13.06.2016г. по гражданско дело № 14089 / 2015 г. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане, от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: