Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 08 март 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 232/2013 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по саморъчно изготвено искане от осъдения Ж. С., за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 418/2012 година по описа на Ямболския окръжен съд и изменение на постановеното решение № 195/13.12.2012 година, чрез намаляване размера на наложеното наказание. В искането е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наказанието, като са изложени съображения за неотчетени от инстанционните съдилища обстоятелства, свързани с приноса на осъдения за разкриване на престъпните посегателства извършени от него. Пред ВКС осъденият се явява лично и със служебно назначеният защитник – адвокат Л. К. от САК, който поддържа искането по изложените в него съображения. Гражданският ищец по делото Д. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради това, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, осъденият е признал всички факти описани в обвинителния акт, а освен това завишеното наказание е коригирано от въззивния съд, който го е намалил, именно по съображенията изложени в искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С атакуваното решение е била изменена присъда № 196/ 25.10.2012 година на Ямболския районен съд постановена по н о х д № 888/2012 година по описа на същия съд, като било намалено наказанието на осъдения от 10 години лишаване от свобода на шест години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. С цитираната присъда осъденият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4, вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 26 ал. 1 от НК, за четири кражби от физически лица на обща стойност 7 400, 22 лв. При проверката по делото не се установиха предпоставки за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наложеното наказание. Наказателното производство в съдебната фаза на процеса е протекло по реда на Глава Двадесет и седма НПК като съкратено съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, което довело до определяне на размера на наказанието с приложението на чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Посочените в искането и в устната пледоария на защитника в съдебно заседание смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на осъдения – неговата възраст /на 63 години/ и процесуалното му поведение на досъдебното производство, довело до разкриване на престъпните посегателства, са били известни на предходните съдилища. и са отчетени от тях. Именно тези съображения са взети предвид от второинстанционният съд, който е намалил размера на наказанието от десет години лишаване от свобода /след редукцията му с 1/3/ на шест години, /след редукцията на наказанието определено на основание чл. 54 от НК, от 9 години лишаване от свобода/. Освен това, по принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК /арг. чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК/. В конкретния случай тези условия не са налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени като негативни обстоятелства и многобройните минали осъждания на осъдения С., /извън обсега на тези включени в квалифициращия елемент „опасен рецидив”/, все за престъпления насочени срещу собствеността на гражданите, наличието на продължавана престъпна дейност, както и размера на отнетото имущество. При това положение, настоящият състав намира, че исканото снизхождение, чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната. Поради изложеното се налага изводът, че при проверката не се констатират основания за изменение на решението постановено от Софийския апелативен съд, по реда на възобновяването. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. П. С. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 418/2012 година по описа на Ямболския окръжен съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: