4 Р Е Ш Е Н И Е № 68 С., 01 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА Ц. ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора А.Лаков. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 822/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. И. Б. срещу въззивно решение № 319/18.10.2010г.по внохд № 482/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 1 от 25.01.2010г. постановена от Окръжен съд гр.Кюстендил по нохд № 542/2008г. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Твърди се,че неправилно му било повдигнато обвинение за нарушение по чл.40,ал.1 от ЗДвП,съдилищата не уважили искането му за следствен експеримент,с което са му нарушени процесуалните права,не било обсъдено противоречието между заключенията на двете експертизи по делото,той не получил отговор на въпроси свързани с механизма на деянието/ начина на попадане на жертвата под автомобила,падането на тялото,как действа силата на тежестта и земното привличане/.Така обвинението останало недоказано,а правото му на защита съществено нарушено.Прави се искане за отменяване на съдебните актове и оправдаване по обвинението. Подсъдимият не се яви в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Кюстендилския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим П. И. Б. за ВИНОВЕН в това,че на 05.06.2007г. в[населено място],при управление на МПС-микробус с марка „Ф. Еконован” с ДК № КН 18 07 АН,е нарушил правилата за движение по чл.40,ал.1 от ЗДвП,като преди да започне движение назад не се е убедил,че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за намиращата се на пътното платно С. С. М.,вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта й,след което направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата,поради което и на основание чл.343а,ал.1 б.”б” във вр.с чл.343,ал.1 б.”в” и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес-гр.К. за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,като го признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ за това да е извършил престъплението и вследствие нарушение на правилата за движение визирани в чл.40,ал.2 пр.1 от ЗДвП и по повдигнатото обвинение по чл.343,ал.1 б.”в” НК.На основание чл.343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно,постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Изводът за извършено противоправно деяние почива на доказателствата събрани,проверени и анализирани от предходните съдебни инстанции по реда на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК. Доводите за процесуални нарушения довели до нарушение на правото му на защита не се подкрепят от данните по делото. Същите са поставени на разглеждане и пред въззивния съд,който е дал отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК.Мотивите на съда се споделят от касационния състав. Възражението,че не е налице нарушение по чл.40,ал.1 ЗДвП е неоснователно.Съгласно посочената разпоредба подсъдимият като водач на моторно превозно средство е бил длъжен преди да започне движение назад,да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за намиращите се зад него участници в движението.Независимо,че подсъдимият е огледал пътното платно и тротоарите преди да се качи на микробуса,той обаче не е предприел незабавно потегляне,а се забавил с минута и повече, през което време вътре в автобуса записвал в документите доставената от него стока.Установено е,че точно в този момент пострадалата е предприела пресичане на пътното платно зад микробуса.Тя се намирала в така наречената”мъртва зона” и била невидима за водача.Подсъдимият погледнал назад през вратата,без да слиза от микробуса,а след това в огледалата за странично и обратно виждане и предприел движение на заден ход,със скорост около 3 км/час и насочвайки се за завой по ул.”Църнок”.В този момент пострадалата М. се намирала на около 10 см зад средата на задната част на микробуса.Тя била висока 1.60 м.,и подсъдимият не я забелязал в огледалото за обратно виждане.Движейки се на заден ход по ул.”19-ти февруари”,когато вече се бил насочил да извърши завой по ул.”Църнок”, микробуса блъснал със средата на задната си част намиращата се зад него пешеходка С. М. в дясната й страна.От удара тя паднала на асфалта.Тъй като микробусът в това време още се движел назад,тялото й се „изпреметало”/според показанията на св.А./ под него,при което било притиснато и травмирано от задната гума на автомобила и леко прегазено от долната част на движещият се назад автомобил.Тя получила множество травматични увреждания довели до травматичен шок и кръвозагуба и същия ден починала в Спешен медицински център-К.. При установените фактически обстоятелства съдилищата са приели,че подсъдимият е нарушил горепосочената разпоредба,тъй като не е изпълнил задължението си непосредствено,преди да предприеме движение назад,да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен.От доказателствата е видно,че след като се забавил с минута и повече,преди до предприеме маневрата,той не се е убедил,че с поведението си няма да създаде опасност за другите участници в движението.Правилно е прието,че е налице причинно-следствена връзка между нарушението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.Причинната връзка обуславя и извода за наказателната отговорност на подсъдимия.В съответствие с доказателствата,законът е правилно приложен. Доводът за процесуално нарушение,поради не допускане на следствен експеримент също е неоснователен.В съдебно заседание на 25.01.2010г. съдът с определение е оставил искането без уважение,като е изложил съображения за това.Съдът е приел,че въпросите свързани с механизма на деянието са изяснени от заключенията на тройната автотехническа експертиза,както и от допълнителното заключение на вещите лица У., В. и М. представено,изслушано и прието в същото съдебно заседание. На л.20 от мотивите въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на тройната автотехническа експертиза изслушана на 09.12.2009г. и нова допълнителна такава изслушана на 25.01.2010г.Прието е,че само тези експертизи са били изготвени на база събрани и проверени по надлежния ред доказателства.Експертизата е посочила и механизма на причиненото увреждане.Първоначалният удар между пострадалата и автомобила на подсъдимия е настъпил в областта на дясната подбедрица,външно странично,на височина 20-22 см от петата на пострадалата.След падането на асфалта тялото й било притиснато от долната част на движещият се назад микробус причинявайки множеството увреждания описани в заключението на Д-р Д.Д.. Като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 вр.с чл. чл.303,ал.2 НПК.Обвинението е доказано по несъмнен начин и законът е приложен правилно. При извършената проверка касационната инстанция не констатира нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК допуснати от окръжния и въззивния съд,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 319 от 18.10.2010г. по внохд № 482/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 1 от 25.01.2010г. постановена по нохд № 542/2008г. от Окръжен съд-гр.Кюстендил. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: