6 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 282/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр.София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 282/2014 година Прокурор при Добричката окръжна прокуратура е подал пред тази съдебна инстанция касационен протест срещу въззивна (нова) оправдателна присъда на Добричкия окръжен съд, издадена след отменянето на осъдителна присъда на Добричкия районен съд. Подсъдимите по делото са бащата и синът Р. – А. И. и И. А., а обвиненията срещу тях са съответно по чл.339, ал.1 и по чл.338, ал.1 НК. Бащата Р. е обвинен за незаконното държане на3/4.VІІ.2010 год. на ловна карабина с два патрона за нея, на които обаче законният държател е бил синът му. Последният пък е обвинен тъкмо за това, че е позволил незаконното държане, като не взел необходимите мерки за недопускането му. С отменената присъда № 8/3.ІХ.2013 год. по нохд 316/2012 год. ДРС е осъдил двамата подсъдими по посочените обвинения, на 3 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок – бащата Ат.Р., и на 500 лева глоба – синът Ив.Р.. Оправдателната присъда на ДОС е № 1/21.І.2014 год. по внохд 404/2013 год. Оправдаването на подсъдимия Ив.Р. е в крайна сметка на основание чл.9, ал.2 НК – поради малозначителността на извършеното от него (но без да е конкретизирано в коя от двете ѝ форми – явно незначителната или напълно липсващата обществена опасност на деянието по чл.338, ал.1 НК). Подсъдимият Ат.Р. е оправдан, тъй като неговото поведение не съдържало всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.339, ал.1 НК. Касационният протест е за отменянето на оправдателната присъда и от съдържанието му може да бъде направен извод, че това искане е поддържано на първите две от касационните основания по чл.348 НПК – нарушенията на материалния и на процесуалния закон. В съдебното заседание на касационната инстанция протестът е поддържан частично – по отношение само на Ив.Р., а от страна на последния и на баща му е поискано цялостното му отхвърляне. Според ВКС протестът е частично основателен, макар и не по всички съображения в подкрепа на този завършек на делото. І. Протестът е основателен единствено по отношение на А. Р.. Трябва преди всичко да се отбележи, че изводът за частична основателност е направен върху до голяма степен спорното оформяне на протеста като възпроизвеждане в общи линии на обвинителния акт (сам по себе си страдащ от съществена слабост – вж. следващия раздел). Уговорката на съответния прокурор, че протестира без изготвени още мотиви към оправдателната присъда, е неприемлива за протест, депозиран в началото на 15-дневния срок по чл.350, ал.1, във връзка с чл.319, ал.1 НПК. Единствено съществуващата поначало логика, че на обвинението съответства осъждане, а не оправдаване, позволява на ВКС да се съгласи с прокурора за неправилността на оправдателната въззивна присъда. Оспореният съдебен акт е уязвим в доста отношения, но в частта му за Ат.Р. е достатъчно да бъде обърнато повече внимание върху нарушените процесуални правила при установяване на фактическата страна на обвинението. Съсредоточавайки се правилно върху утвърденото в съдебната практика изискване за трайност на „държането” по смисъла на чл.339, ал.1 НК, ДОС е пропуснал най-напред да съобрази процесуалните изисквания за неговата доказаност. Свеждайки времетраенето на неправомерната фактическа власт на Ат.Р. върху предмета на престъплението до „около един час /най-много час и половина/” (с.9 от мотивите), ДОС е оказал твърде голямо доверие на достоверността в дадените и пред него показания на Ж.В. (който говорил дори за „40 минути”), и то без да отбележи по съответния ред противоречията в същите показания след сравняването им с казаното пред първоинстанционния съд и разследващия полицай (противоречия, констатирани от ДРС по реда и на чл.281, ал.4 НПК), и без никаква съпоставка с показанията на Ив.С., които уточняват конкретни часове и потвърждават извод за много по-продължително „държане”. Неяснотата във фактическо отношение на един от признаците на обективната страна на престъплението по чл.339, ал.1 НК(неяснота, подсилена от доста съществените отклонения-без те да бъдат обявени изрично-от фактите, приети за установени в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда), е в същото време съпроводена от някои неприемливи разбирания на съда относно смисъла на разпоредбата. На с.9 от мотивите е посочено например, че след като Ат.Р. не бил още се „сетил” за оставената в багажника на служебния джип пушка, той „не е могъл да упражни каквато и да е фактическа власт върху нея”; подобно неправилно разбиране за съотношението „субективно”-„обективно” в инкриминираното поведение личи в твърдението и на следващата с.10, че „държането” на пушката за част от времетраенето му с мотив на дееца да бъде то опазено, изключва неговия умисъл за цялата продължителност на обективно упражнената фактическа власт. ІІ. Касационният протест е неоснователен относно подсъдимия И. Р.. Спрямо този подсъдим е повдигнато пред съда едно всъщност процесуално негодно обвинение – като описание на фактите за приписаната му престъпна дейност (обстоятелствената част на обвинението), в обвинителния акт не е казано изрично нищо. Актът е практически посветен на извършеното от баща му – А. Р.: как той рано сутринта около 3-4 часа̀ на 4.VІІ.2010 год., тръгнал заедно с колегата си-дивечовъд от държавното ловно стопанство в Б. Ж.В., към етнографския комплекс „Чифлика Ч.” и какво се случило по-късно с инкриминираното ловно оръжие. В описанието единственото, засягащо Ив.Р., е твърдението, че тръгвайки с колегата си, „обв. Р. взел карабината на сина си- обв.И. Р. и я сложил в служебния си джип”. Пояснена е все пак целта на „вземането”, „тъй като чуждестранна туристка [част от група, с която Ат.Р. и Ж.В. били ангажирани предния ден] искала да се снима с оръжието” Такова формулиране на обвинителния акт прави според ВКС процесуално недопустимо поддържането на каквото и да е обвинение по чл.338, ал.1 НК – най-малкото, защото е възможно и „вземане” на оръжието без отговорният за „необходимите мерки за сигурност” (чл.338, ал.1 НК) да е постъпил неправомерно спрямо тях (няма такива мерки, които да изключват 100% ,на свой ред неправомерно посегателство върху оръжието). Отделно от това прокурорът не е използвал и предвидената като изключение възможност по реда на чл.287, ал.1 НПК да конкретизира инкриминираното поведение на Ив.Р.. В обсъдения смисъл оправдаването на подсъдимия Ив.Р. изобщо не се е нуждаело от приложение на чл.9, ал.2 НК – то изисква все пак формулирането на някакво деяние, а пък процесуалното нарушение при изготвяне на обвинителен акт, в който липсва такава формулировка „не може да бъде отстранено при ново […] разглеждане на делото” (чл.348, ал.4 НПК). ІІІ. Изложеното дотук за частичната основателност/неоснователност на протеста съответства на частичната отмяна/ оставяне в сила на оспорената с него присъда. Ето защо и с оглед още на чл.354, ал.3, т.2 и 3/ ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 1 от 2 януари 2014 год. по внохд 404/2013 год. на Добричкия окръжен съд само в частта ѝ относно подсъдимия А. И. Р. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от стадия на съдебното заседание на въззивната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда в другата ѝ част – относно подсъдимия И. А. Р.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ