Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 08.07.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4993/2014 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. С., И. И. Г., И. Й. Г., всички чрез пълномощника им адвокат Л., срещу въззивно решение № 578/15.04.2014г. по гр.д. № 461/14г. на Варненския окръжен съд. С определение № 11/08.01.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 578/15.04.2014г. по гр.д. № 461/14г. на Варненския окръжен съд с оглед евентуална недопустимост на решението. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Сочат се допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответниците по касация Д. П. Й. и М. Д. Й., чрез пълномощника им адвокат Б., считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение от 17.12.2012г. по гр.д.№12865/2009г. на Варненския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за делба на недвижим имот /подробно описан/, предявен от П. Д. С., И. Й. Г. и И. И. Г. срещу Н. М. Н., З. К. Н., Ц. Т. Н., Я. Т. Н., М. Д. Й. и Д. П. Й.. С решението на Варненския районен съд е допусната делба на недвижим имот – незастроено дворно място с площ от 1170 кв.м., находящо се в [населено място], представляващо УПИ ІІІ-21, кв.6, между съделителите: П. С. Д. с квота 6/24, Н. М. Н. с квота 6/24, И. Й. Г. с квота 3/24, И. И. Г. с квота 3/24, З. К. Н. с квота 2/24, Ц. Т. Н. с квота 2/24 и Я. Т. Н. с квота 2/24. С решението е прекратено поради недопустимост производството по делото по иска за делба на същия имот, предявен срещу М. Д. Й. и Д. П. Й.. Въззивният съд е бил сезиран от Д. П. Й. и М. Д. Й. с въззивна жалба и частна жалба срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение. Той е постановил решение по съществото на спора, като е приел, че Д. П. Й. и М. Д. Й. са придобили по давност процесния имот въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 13.10.1997г. с част от наследниците на общия наследодател Н. Й., поради което липсва съсобственост между страните. Искът за делба е предявен от П. Д. и З. Д. /заместена в процеса от наследниците си И. Г. и И. Г./ срещу Н. Н. и Т. Н. /заместен от наследниците си по закон З. Н., Ц. Н. и Я. Н./. В хода на производството пред първоинстанционния съд по искане на ищците като съделители са конституирани М. Й. и Д. Й. предвид представения констативен нотариален акт № 151/2008г. за собственост на основание давностно владение. Първоинстанционният съд не е разгледал по същество иск спрямо Д. и М. Й. като с постановеното решение по допускане на делбата е прекратил производството спрямо Й.. Приел е, че не е налице правоприемство на правата на сънаследник преди или след предявяване на иска за делба. Й. твърдят наличие на самостоятелни права върху целия имот, изключващ тези на останалите сънаследници като се позовават на предварителен договор за покупко -продажба, сключен с един от тях, придобивна давност, в т.ч. и завладяване частите на останалите съделители. Този спор трябва да се разгледа отделно, а делбата да се допусне между сънаследниците при съответнте квоти. Въззивният съд е разгледал по същество иск за делба срещу Й. за първи път във въззивното производство,образувано по подадени от тях частна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение за прекратяване на производството и по въззивна жалба срещу решението, в което липсва произнасяне спрямо тях по същество на спора за делба. Въззивното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба. Това е така, защото спрямо Д. П. Й. и М. Д. Й. не е постановено първоинстанционно решение по съществото на спора. Оттук и за тях не е налице правен интерес от обжалването му. По подадената от тях частна жалба срещу решението, имащо характер на определение, въззивният съд няма правомощие да разгледа по същество иск срещу тях. Той дължи произнасяне по основателността на частната жалба като потвърди или отмени обжалваното определение. Недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд. Ето защо въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на Д. П. Й. и М. Д. Й. срещу решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, в частта, с която е прекратено производството спрямо тях. При разглеждане на частната жалба следва да се съобрази качеството на частните жалбоподатели – те не са сънаследници, не твърдят да са приобретатели на имота или идеална част от него на деривативно основание. Те претендират самостоятелни права, изключващи правата на всички сънаследници. Същевременно искане за конституирането им като съделители е направено от ищците с твърдение, че са могли да придобият по давност само идеалните части на продавачите по предварителния договор. С оглед изхода на производството по частната жалба и решаването на въпроса за участието в делбата на Д. и М. Й., ще бъде очертан и кръгът на лицата, имащи качество на съделители. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 578/15.04.2014г. по гр.д. № 461/14г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд, друг състав, за произнасяне по частната жалба на Д. П. Й. и М. Д. Й. срещу определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено срещу тях производството по делото за делба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: