Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * липса на необходимо образование или професионална квалификация * промяна на изискванията за изпълнение на длъжността


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 295


София, 09.12.2014 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦЕНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 979 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 557 от 22.04.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1781 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 2890/2013 година на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. Г. И. от [населено място] против Р..., [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос за разграничението на основанията за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ и чл. 328, ал.1, т.11 КТ.
В решение № 1499 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 20693/2010 г. на Пловдивски районен съд е прието, че изменението в изискванията за квалификация и в частност за професионален опит за изпълнението на определена длъжност съставлява основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че изискването за трудов стаж за изпълнение на определена длъжност не касае професионалната квалификация – не съставлява основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а е изменение в изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл. 328, ал.1, т.11 КТ.
По въпроса за разграничението на основанията за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ и чл. 328, ал.1, т.11 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл. 328, ал.1, т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал.1, т.11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове – в първия случай, трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността – образование и квалификация, в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие.
Основанието по т.11 на чл. 328 КТ не е частен случай на основанието по т. 6 на чл. 328 КТ. Извод, че в основанието по т.11 на чл. 328 КТ са включени само други изисквания, извън тези за образование и квалификация, не следва както от прочита на текстовете на закона, така и от систематичната им подредба, нито от тълкуването им с оглед изчерпателното уреждане на възможностите за извънсъдебно упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовия договор. Да се приеме, че чл. 328, ал.1, т.11 КТ обхваща само случаите, когато са въведени нови изисквания извън образование и квалификация, би означавало да се изключи възможността да бъде прекратен трудов договор, сключен при начална липса на съответните изисквания, каквито ограничителни условия няма и не би могло да бъдат предвидени от законодателя.
Разбирането, че чл. 328, ал.1, т.6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор, би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания. Договорът, сключен при липса на необходимото образование или квалификация е недействителен само в случаите, когато тези изисквания са нормативно установени, като във всички други случаи, когато работодателят е определил изискванията с вътрешен устройствен акт или с длъжностна характеристика, трудовият договор е валиден, независимо, че назначеният служител не отговаря на изискванията за длъжността и именно в тези случаи, работодателят разполага с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ.
В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че в изпълнение на съдебно решение, на 17.09.2012 г. ищцата е била възстановена на заеманата преди незаконно уволнение длъжност „заместник директор” на Р., [населено място]. Със заповед № ЗП-79 от 19.09.2012 г. трудовото и правоотношение е било прекратено отново на основание чл. 328, ал. 6 КТ поради липса на квалификационно изискване професионален опит от пет години като главен счетоводител в бюджетните организации и липса на трудов стаж като главен счетоводител. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като изискването за стаж като счетоводител не касае професионалната квалификация, а е изменение в изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл. 328, ал.1, т.11 КТ – за работодателя не е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради което исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Р. Пловдив се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като са въведени нови изисквания за практически и професионален опит за изпълнение на длъжността, каквито уволнената служителка не притежава.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. И. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу решението са неоснователни.
По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на трудовия договор от 31.08.2006 г. ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация за длъжността, на която е назначена - „зам. директор” на Р., [населено място]. Притежавала е изискващите се образование (висше медицинско и висше икономическо, образователна степен „магистър”) и необходимата квалификация, поради което трудовият и договор не би могъл да бъде прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ за промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността. Установено е, че изменението в изискванията за професионален опит от десет години икономически стаж, от които минимум пет години като главен счетоводител в бюджетните организации е било въведено от работодателя през 2012 г., в периода след незаконното и уволнение и възстановяването и на заеманата длъжност по силата на съдебното решение. Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлява основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, поради което извършеното на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ уволнение подлежи на отмяна като незаконно, който правилен краен извод е формиран и в обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 КТ, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 05.02.2014 г. с адвокат М. С. от Пловдивска адвокатска колегия.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1781 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 2890/2013 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р., [населено място] да заплати на Е. Г. И. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: