Р Е Ш Е Н И Е                                   № 319                                   гр.София, 23 юни 2010 година                   В ИМЕТО НА НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЙНОВА                                                                     РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н.дело № 246/2010 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Н. С. А. и по жалба на гражданските ищци С. Б. М. , като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М., А. В. Б. и на В. И. Б. против въззивно решение № 11 от 03.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 437/09 г. от Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд-Добрич. С първоинстанционната присъда № 24 от 04.09.2009 г. по НОХД № 246/08 г., подсъдимият Н. С. А. е бил признат за виновен в това, че на 04.09.2006 г., при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл.16, ал.1, т.1, чл.42 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. М. и на Й. П. , както и средни телесни повреди на М. А. М. и В. С. Х. – престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” във вр. с ал.1 и чл.342, ал.1 от НК. Наложените наказания са четири години лишаване от свобода и шест години лишаване от право да управлява МПС. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия А, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както следва: на С. Б. М. , като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М., сумата от 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лева; на А. В. Б. и на В. И. Б. сумите от по 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като исковете са отхвърлени до пълния размер от по 50 000 лева; на Е. П. и Й. П. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на левовата равностойност съответно на 8540 евро и на 1460 евро. Жалбата на подсъдимия А се позовава на касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Правят се алтернативни искания: за оправдаване или намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл.66 от НК. В жалбата на гражданските ищци С. Б. М. , като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М. и на А. В. Б. и на В. И. Б., последните и като частни обвинители, се акцентира върху справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. А частните обвинители оспорват и справедливостта на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият А неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. От защитника на подсъдимия е депозирано писмено становище, съдържащо идентични доводи като в жалбата, както и изрично изявление, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие. Останалите страни не се явяват, всичките редовно призовани. От процесуалният представител на С. Б. М. също е постъпило писмено становище, изразяващо поддържане на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата единствено на гражданския ищец С. Б. М. , като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: І. По жалбата на подсъдимия А. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, се свеждат до неизпълнение на задължението на съда да обсъди противоречивите доказателствени материали, което възражение може да се дефинира като нарушение на чл.305, ал.3 от НПК. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетеля В, в които показания се съдържали данни за „мястото на удара”, а съдът неправилно ги е игнорирал. Възраженията са неоснователни. Най-същественият момент в защитата – че фаталният удар е станал в попътната лента на подсъдимия, се поддържа въз основа на показанията на свидетеля Х, а те са отхвърлени от съда, като недостоверни. Отхвърлянето им се дължи в голяма степен на експертните заключения по автотехническата експертиза, детайлно изследвала и определила „мястото на удара”, най-вече с оглед на обективните констатации: разположението на спирачните следи, повредите (степен и вид) по предните части на двата автомобила, месторазположението на установените при огледа отломки. Отказът на съда да използва показанията на свидетеля Х, като годен доказателствен източник, се дължи и на друго. Констатираната колебливост на свидетеля по отношение на възприятията му непосредствено преди и по време на ПТП, сериозното съмнение на заявеното от него, обясняващо тази колебливост – че споменът за събитието се е „избистрил месец преди повторния му разпит, след разговор с негов братовчед”. От друга страна, данни за поведението на подсъдимия се съдържат и в показанията на свидетеля В. А. , пред който подсъдимия Н. А. , непосредствено след ПТП, е заявил, че е предприел изпреварване, но е имало заслепяване от слънцето, пречещо му да възприеме пътната обстановка. Тези показания, макар и съдържащи производни доказателства, все пак служейки за проверка на първични такива, подкрепят доказателствените изводи на съда. Ето защо възраженията, свързани с качеството на съдебния акт (чл.305, ал.3 от НПК), както и тези за пороци в доказателствената дейност на съда, следва да бъдат определени като неоснователни. Жалбата следва да бъде отхвърлена и по отношение на тежестта на наложената санкция. Младостта на подсъдимия, липсата на предишни осъждания, въобще положителната му характеристика, са не само обсъдени от предходните инстанции, но са отчетени справедливо. Върховният касационен съд, може само да добави, че степента на обществената опасност на дееца следва да се преценява и с оглед съдържанието на инкриминираното деяние – подсъдимият А е управлявал МПС с не по-малко от 104 км/ч на двупосочно пътно платно с по една лента за движение, разделени от единична непрекъсната ивица (маркировка), при усложнена пътна обстановка и в грубо нарушение на правилата за движение е предприел изпреварване, вследствие на което е настъпил и фаталния удар в насрещната на движението му лента. С оглед на казаното и ВКС намери, че спрямо подсъдимият е необходимо по-трайно и интензивно въздействие, за да се реализира поправителния и възпитателен ефект на наказанието. Намаляването на наказанието, съчетано с исканото условното осъждане би било неоправдано и от гледна точка на общата превенция, също цел на наказанието. ІІ. По жалбите на гражданските ищци С. Б. М. , като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М., на А. В. Б. и на В. И. Б.. Възраженията, свързани със справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, са основателни. Неимуществените вреди са неизмерими в пари и затова следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От значение за това са възрастта на пострадалия, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение и прочие. Материалните възможности на дееца, не са в посочения кръг от обстоятелства и нямат значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Като е приел, да съобразява и последното обстоятелство, като относимо към размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е нарушил закона. От друга страна, при установените по делото факти, в това число и за конкретните близки връзки на гражданските ищци с жертвата (дете-родител), съдът неоснователно е подценил претърпените и търпими сега и за в бъдеще страдания от загубата на морална опора и подкрепа, в единия случай – от смъртта на баща, а в другия – от смъртта на син. С оглед на казаното, ВКС намира, че въззивното решение следва да се измени, като предявения граждански иск от С. Б. М. , действаща като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М., следва да се уважи до пълния му размер от 50 000 лева. Наложителна е и корекция в размера на присъдените обезщетенията на родителите на М. , А. В. Б. и на В. И. Б., като размера на присъдените обезщетения, следва да се увеличи до 40 000 лева за всеки един от тях. Съобразно това изменение корекция следва да претърпи и размера на дължимата се от подсъдимия държавна такса. Отправените възражения на частните обвинители А. В. Б. и на В. И. Б. по отношение справедливостта на наложеното наказание е неоснователно. Повереникът им, в хода на пренията пред първата инстанция, е заявил становището си по отношение на размера наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, като се е съгласил с представителя на държавното обвинение, наказанието да бъде определено в законоустановения минимум – три години лишаване от свобода – виж с.з. от 04.09.2009 г., л.444 от делото. Така заявеното становище, преценено и през призмата на чл.318, ал.4 от НПК е препятствало възможността да обжалват присъдата по отношение размера на наложеното наказание и да изискват от въззивния съд неговото увеличаване. Неоснователността на искането се разкрива и по същество. Наказанието, както вече се каза, е съответно на извършеното, поради което няма основание за намеса на касационната инстанция. В предвид на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 11 от 03.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 437/09 г. от Апелативен съд-Варна, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на ищците обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, както следва: за С. Б. М. , действаща като майка и законен представител на малолетното дете С. С. М. от 30 000 лева на 50 000 лева; за А. В. Б. и В. И. Б. от 20 000 лева на от по 40 000 лева, както и размера на дължимата се от подсъдимия държавна такса с още 3 600 лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.