О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60104 Гр. София, 29.09.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова частно гражданско дело № 2790 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2116 от 25.05.2021 г., подадена от Етажната собственост на сграда с идентификатор № 51500.505.395.2, с адрес: гр. Несебър, ул. „Слънчев бряг“ № 1, представлявана от управителя Р. Р. С., чрез адвокат С. У. от САК, срещу въззивно Определение № 265 от 28.04.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 490/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, ІІІ въззивен граждански състав, с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. С атакуваното определение е отменено Определение № 506 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 691/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо това въззивният съд е постановил допускане на обезпечителна мярка по предявения от „Стройинвест – АБ“ ООД иск по чл. 40 ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на решенията, взети на проведеното на 17.02.2020 г. Общо събрание на Етажната собственост на сградата. Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от „Стройинвест – АБ“ ООД, чрез адвокат Г. Г. от АК - Б., в който се твърди, че не са налице основания както за допускане на касационно обжалване, така и за отмяна на определението. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, по отношение на който настоящият състав на съда преценява, че е процесуално допустимо да бъде обект на касационна проверка по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС. По тази причина и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК по правило не подлежат на касационна проверка и определенията, постановени в производства на дела по искове по чл. 40 ЗУЕС. В случая обаче атакуваното определение е постановено по реда на чл. 389 - чл. 396 ГПК - в резултат от сезирането с молба за обезпечаване на иска по чл. 40 ЗУЕС с налагането на мярката по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС (спиране изпълнението на решението на ЕС, чиято отмяна е поискана). С него исканото обезпечение е допуснато от въззивния съд, след отменяване отказа на първоинстанционния съд, поради което актът попада в приложното поле на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Съгласно тази норма, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК съставлява специално правило спрямо общата правна норма по чл. 274, ал. 4 ГПК и дерогира приложението на последната. Наред с това, чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК не препраща към чл. 280, ал. 3 ГПК, което мотивира настоящия състав да приеме, че въззивното определение, с което за първи път се допуска обезпечение, подлежи на касационно обжалване, независимо от това дали самото решение по иска, чието обезпечение е допуснато, би подлежало на касационно обжалване. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С въззивното определение е допуснато обезпечение на предявен от „Стройинвест – АБ“ ООД иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.505.395.2, с адрес: гр. Несебър, ул. „Слънчев бряг“ № 1, представлявана от управителя Р. Р. С., взети на 17.02.2020 г. Обезпечението е допуснато чрез налагане на обезпечителната мярка, предвидена с чл. 40, ал. 3 ЗУЕС - спиране изпълнението на решенията, взети на Общото събрание на Етажната собственост, обективирани в Протокол от ОСЕС от 17.02.2020 г. Въззивният съд е намерил първоинстанционното определение за неправилно по съображения, че е налице вероятност приетите от Общото събрание решения да са нищожни, като в тази връзка са ангажирани убедителни доказателства. Събирането на средства по незаконосъобразни решения на Общото събрание на Етажната собственост е незаконосъобразно и не следва да бъде санкционирано от съда. В приложеното към касационната частна жалба на Етажната собственост изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че касационното обжалване жалбата следва да бъде допуснато по въпросите: (1) „Следва ли да се допусне обезпечение чрез спиране на изпълнението на решенията, приети от Общото събрание на Етажната собственост, когато искът, за който се иска обезпечението (искът за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост), е недопустим?“ и (2) „Следва ли да се допусне обезпечение чрез спиране изпълнението на решенията, приети от Общото събрание на етажната собственост, когато не е определена гаранция от съда и не е представена такава от ищеца?“, като произнасянето се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод за наличие на противоречие с Определение № 514 от 10.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1854/2008 г. на ВКС, І г.о.; Определение № 387 от 02.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2863/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 407 от 29.05.2014 г. по ч.т.д.№ 1519/2014 г. на ВКС, І т.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Първият поставен от касатора въпрос не притежава белезите на правния въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно тези разяснения касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС (включително цитираната от жалбоподателя) допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият, съответно - предявеният, иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд не е съобразил, че в случая не са налице основанията за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, поради недопустимост на предявения иск. Настоящият съдебен състав счита, че тези оплаквания на касатора касаят правилността на обжалваното определение. Ето защо същите не подлежат на проверка в настоящото производство по допускане на обжалването. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по вторият формулиран от касатора въпрос относно възможността да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението на решения на Общото събрание на етажна собственост, когато не е определена гаранция от съда и не е представена такава от ищеца. Съгласно съществуващата съдебна практика изводът на съда дали иска е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд е приел, че по делото са представени убедителни доказателства, поради което съдът не е бил длъжен да определи гаранция по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция в определен от него размер и в случая, когато по делото са налице убедителни писмени доказателства. В този случай определянето на гаранция не е задължително за съда, а зависи единствено от неговата конкретна преценка. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че по този въпрос обжалваното определение не противоречи на установената съдебна практика на ВКС. Цитираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 387 от 02.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2863/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 407 от 29.05.2014 г. по ч.т.д.№ 1519/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. са неотносими към настоящия правен спор, доколкото в тях са разгледани случаи на задължително внасяне на гаранция по чл. 390, ал. 4 ГПК, при поискано обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело. Тази хипотеза е различна от настоящата, доколкото в случая е направено искане за обезпечение на предявен иск по чл. 40 ЗУЕС чрез спиране на изпълението на решение на Общото събрание на Етажна собственост. Ето защо не е налице противоречие между посочената от касатора практика на ВКС и обжалваното определение. С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че в случая е изключена възможността за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На ответника по частната жалба не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски, тъй като съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 265 от 28.04.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 490/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, ІІІ въззивен граждански състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: