1 Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 21 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 103 по описа за 2012 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Е. Й. и З. А. Й. против решение на Апелативния съд – гр. Пловдив, постановено по внохд № 586/11 г. Подсъдимият Й. претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване на наказанието с приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитникът му – адвокат К. Щ. поддържат подадената жалба, направените с нея оплаквания и искания. Подсъдимата Й. завява същото касационно основание и прави идентични искания. Пред ВКС лично и чрез защитата си – адвокат М. К., поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са основателни относно размера на наложените наказания, а неоснователни в частта, с която се иска приложението на чл.66 НК. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1605/11 г. Окръжният съд-гр.Пловдив, в производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, осъдил двамата подсъдими на основание чл.354а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.58а, ал.1 и чл.54 НК, както следва – подс.Й. на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 5 000 лева; подс.Й. – на две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 5000 лева. На основание чл.59 НК съдът приспаднал времето през което подсъдимите са били задържани под стража, включително и по реда на ЗМВР, считано от 10.06.2011 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда ПОС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски, а на основание чл.354а, ал.6 НК отнел в полза на държавата предметът на престъплението. С решение № 196 от 14.12.2011 г. по внохд № 586/11 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, ПАС потвърдил посочената присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: І.По жалбата на подсъдимия Й.: 1.Възразява се, че при индивидуализацията на наказанията съдът по същество не е взел предвид здравословното състояние на подсъдимия и решението на ПАС е немотивирано. ВКС е имал повод да укаже, че когато въззивният съд утвърждава дейността на предходната инстанция, свързано с конкретиката на направеното възражение – по оценката на обстоятелствата от кръга по чл.348, ал.5, т.1 НПК, той не е длъжен да преповтаря съображенията му. Поради това, ВКС не намери мотивите на оспореното въззивно решение да са непълни по претендирания от подсъдимия начин, тъй като от инкорпорираните по посочения начин съображения по оценката на това обстоятелство - здравословното състояние на жалбоподателя, ясно личи, че същото не е било игнорирано. Отделно от това, същото обстоятелство обективно не е изключително, по смисъла на чл.55 НК, щом въпреки наличието му подсъдимият е реализирал инкриминираната престъпна дейност. Още по- малко може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство заявеното от жалбоподателя, че „факта, че купувачите на наркотика са идвали сами в дома на подсъдимите, ...е смекчаващо отговорността обстоятелство”, което не държи сметка за инкриминирания престъпен състав (с цел разпространение). 2.Наличието на формалните предпоставки – чисто съдебно минало и наказание в рамките на предвиденото в чл.66, ал.1 НК, не е достатъчно за приложението на института на условното осъждане. Необходимо условие за последното е и това, съдът да достигне до положителен извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, в която връзка е отдаден приоритет на личната превенция. Престъплението по чл.354а, ал.1 НК е особено нетърпимо за обществото ни, като отделно от това съществено накърнява интересите на редица физически лица, за част от които има преки последици за психичното и физическо здраве, а за друга – косвени. В конкретният случай условното осъждане противоречи на изискванията за лична превенция. Правилно ПАС не е подценил обстоятелството, че инкриминираната престъпна дейност е с основно предназначение за реализирането на приходи. При тези съображения ВКС не установи наличието на основания за удовлетворяване исканията на подсъдимия за намаляване на наказанията и приложението на чл.66 НК. 3.От друга страна обаче, ПАС не е отстранил допуснатата от първостепенния съд неправилност при определяне на затворническото заведение в което подс.Й. следва да бъде настанен за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗИНЗС осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления се настаняват в затворническо общежитие от открит тип, а не в затвор. В тази част ВКС следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.2 НПК, с което не се утежнява положението на жалбоподателя, а тъкмо обратното. ІІ.По жалбата на подсъдимата Й.: 1.Твърди се, че подсъдимата е признала „вината си за извършеното от нея деяние още в досъдебното производство, съдейства при разследването”. Така направеното очевидно пренебрегва обстоятелството, че на досъдебното производство подс.Й. се е възползвала от правото си да не дава обяснения и поради това няма как да се твърди, че е съдействала по смисъла на т.7 на Тълкувателно решение № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. Разкриването на престъплението и неговия извършител е резултат от ефективната дейност на органите на Полицията, а не от самопризнания на подсъдимата, с които е спомогнала своевременно и съществено за това. Що се отнася до самопризнанието, депозирано по реда на чл.371, т.2 НПК, то неговата благоприятна последица е предопределена от закона – чл.373, ал.2 НПК, поради което то допълнително не може да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. 2.Правилен е изводът на ПАС, че при условията на чл.88а, ал.4 НК е настъпила реабилитация за предходните осъждания на подс.Й.. Реабилитацията, както е известно, заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, но тя не може да заличи факта на престъплението и наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност – виж решение № 430/96 г. на ВКС, І-во наказателно отделение, от което настоящият състав на ВКС не намира основания да се отклони. Възражението срещу неприложението на чл.66 НК е неоснователно. Казаното по-горе (І-т.2) изцяло важи и за подсъдимата Й., поради което и няма как да предопредели друг извод, различен от вече направения. При тези съображения ВКС оцени жалбата на подсъдимата като неоснователна. 3.Допуснато е нарушение на закона, което може да се отстрани от настоящия състав на ВКС, доколкото е в рамките на правомощията му по чл.354, ал.2, т.2 НПК и с това не се утежнява положението на обжалващия, а напротив. Настъпилата реабилитация спрямо предходните осъждания на подс.Й., на плоскостта на изложеното (ІІ-т.2) предопределя приложението на чл.59, ал.1, във връзка с чл.61, т.3 от ЗИНЗС, в който смисъл оспореното въззивно решение следва да се измени. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.2, т.2 НПК ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 196 от 14.12.2011 г. по внохд № 586/11 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив и потвърдената с него присъда на Окръжния съд-гр.Пловдив, постановена по нохд № 1605/11 г., както следва: - ОТМЕНЯ настаняването в затвор на подсъдимия А. Е. Й. за първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; - ОТМЕНЯ приложението на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС спрямо подсъдимата З. А. Й., като на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС НАСТАНЯВА същата в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: