Р Е Ш Е Н И Е № 265 София , 29.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Милена Панева при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 882/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на защитника на осъдения П. С. Н. за възобновяване на нохд № 138/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик. В искането се сочи, че е налице хипотезата на чл. 421, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК, тъй като осъденият не е знаел за образуваното наказателно производство, а освен това е предаден от Великобритания на Република България при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Пред касационната инстанция осъденият и защитникът му поддържат искането, към което излагат и довод за нарушена процедура по чл. 269, ал. 3 от НПК. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 133 от 20.04.2010 г. по нохд № 138/2010 г. признал подсъдимия П. С. Н. за виновен в това, че на 05.10.2009 г. в [населено място] управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, чл. 343 г. и чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за четири години, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Съдът възложил възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателната комисия при община Пазарджик . Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 06.05.2010 г. По делото не се съдържат категорични данни осъденото лице да е узнало за нея преди датата на задържането му от българските власти на 13.05.2016 г. Данните, посочени от прокуратурата, за екстрадиционни производства срещу П. Н. във Великобритания, не водят по категоричен начин до различен от този извод,тъй като насочват към производството по нохд № 1340/2011 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик. Ето защо тази инстанция намира, че искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане на задочно осъдено лице поради неучастие в наказателното производство. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят П. С. Н. бил издирен в хода на досъдебното производство и привлечен като обвиняем с постановление от 16.12.2009 г. Спрямо него била приложена мярка за неотклонение подписка, по силата на която той се задължил да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Обвиняемият бил разпитан непосредствено след привличането и на същата дата му било предявено и цялото разследване. Месец по-късно, на 21.01.2010 г., Районната прокуратура внесла в Районния съд в гр. Пазарджик обвинителен акт срещу П. С. Н.. Образувано било наказателно дело с първо заседание на 12.03.2010 г. Съдията - докладчик разпоредил да се връчи на подсъдимия препис от обвинителния акт и призовка. Видно от стр.12 от досието на делото, в последната изрично се съдържали указания за възможността при неявяване на подсъдимия делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдебните книжа били приети от майката на Н., С. Н., която живеела на посочения от него в досъдебната фаза адрес – в [населено място], област П., улица .., № ... Н. се подписала под писмен ангажимент да предаде на сина си обвинителния акт и прозовката. Подсъдимият не се явил в съда и делото било отложено. Съдията разпоредил принудителното му довеждане за следващото заседание, насрочено за 16. 03.2010 г. Този път призовката била връчена на съсед - П. П., който също се задължил да я предаде на подсъдимия. Според докладна записка на полицая Б. Г., натоварен с изпълнение принудителното довеждане, на 15 и 16.03.2010 г. искателят не бил открит на известния адрес. Съседът П. обяснил на полицая, че е предал призовката. В поредното съдебно заседание – на 16.03.2010 г., съдът назначил служебен защитник на подсъдимия на основание чл. 94, ал. 8 от НПК, и за пореден път изпратил призовка на подсъдимия. Тя също била получена от майка му със задължение да му я предаде. На 10.04.2010 г. районният съдия А. А. преценил, че подсъдимият е редовно призован, не сочи уважителни причини за неявяване и делото може да бъде изяснено в негово отсъствие, поради което дал ход на процедурата с участие на служебен защитник - адвокат П., и постановил осъдителна присъда. Така проследената процесуална история обосновава неоснователност на претенцията за възобновяване на делото поради задочно осъждане на искателя. П. С. Н. бил известен чрез връчване на съдебни книжа по предвидения в чл. 180, ал.2 от НПК ред относно характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, както и за възможността съгласно чл. 254, ал. 4 от НПК делото да бъде разгледано и решено при условията на задочно производство по чл. 269 от НПК. Твърденията на защитника, че осъденият се намирал в неведение за водения процес, тъй като не е получил обвинителен акт и призовки лично, противоречи на чл.180, ал.2 от НПК, който допуска при отсъствие на адресата призовките, съобщенията и книжата да се връчат на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. Тази алтернатива на личното връчване почива върху разбирането, че изброените лица контактуват с призовавания субект и са в състояние да му предадат получените документи. В настоящия случай не се твърди и не се доказва, че майката на подсъдимия или съседът П. са задържали призовките. Напротив, цитираната по-горе докладна записка съдържа информация, че в периода между заседанията на съда, за които Н. бил призован чрез майка си, той е пребивавал на същия адрес и съседът П. лично му предал една от призовките. Не са посочени и уважителни причини, които да се препятствали подсъдимия да се яви в съдебно заседание в защита на интересите си. Следователно осъдения Н. бил надлежно информиран за наказателното производство и имал възможност да упражни ефективно и по своя преценка правата си на страна в процеса. Вместо това той предпочел да не участва в него и да приеме задочно производство. Поведението му манифестира съзнателен и недвусмислен отказ да присъства при разглеждане на делото, поради което претенцията за неговото възобновяване е лишена от правно основание съгласно чл. 423, ал. 1 изр.2 от НПК. Изложените съображения не търпят промяна и поради обстоятелството, че осъденият бил предаден от компетентните власти във Велокщобритания за изтърпяване на наказание по нохд № 1340/2011 г. на Пазарджишкия районен съд въз основа на Европейска заповед за арест /ЕЗА/от 11.07.2014 г., в която е коментирано и нохд № 138/2010 г. на Районен съд-Пазарджик, чието възобновяване се претендира в настоящето производство. Гаранциите, на които се позовава искателят, касаят възобновяване по нохд 1340/2011 г. на Районен съд-Пазарджик, с присъдата по което е активирано условното осъждане по нохд № 138/2010 г. Това става ясно от : 1.т.(b) на ЕЗА , в която е цитирана единствено присъда № 72 от 01.03.2012 г. по нохд № 1340/2011 г. на Районен съд-Пазарджик, влязла в законна сила на 17.03.20123 г., 2. информацията за процедурата за лично явяване по т.(d) на ЕЗА, според която призовката за първото по делото заседание се е върнала в цялост с указание, че Н. не живее вече на посочения в нея адрес, което не кореспондира с данните по настоящето дело и 3. т.(е) от ЕЗА, недвусмислено сочеща, че ЕЗА се издава във връзка с общо едно престъпление. То е описано като извършено на 13.03.2011 г. в [населено място] при управление на лек автомобил „Т. К.”, докато по коментираното в настоящето производство нохд № 138/2010 г. деянието е извършено на 05.10.2009 г. в [населено място] при управление на товарен автомобил „Р. Т.”. При тези данни извън съмнение е, че описаните в т.(d) от ЕЗА гаранции се отнасят до производството по нохд № 1340/2011 г. на Районен съд-Пазарджик, а информация за тези относно нохд № 138/2010 г. на същия съд могат да се открият в т. (f ) от ЕЗА - други обстоятелства , свързани със случая. Там е отбелязано, че нохд № 138/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик е разгледано в отсъствие на подсъдимия, който бил представляван от назначен от съда служебен защитник, поради което има право на нов процес, гарантирано от 423, ал.1 от НК. Наличието на предпоставки по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване вече бе коментирано по-горе и отхвърлено по изложените съображения. В тази връзка не е излишно да отбележи, че чл. 423, ал.5 от НПК не обвързва съда с безусловно задължение да възобнови делото във всички случаи, когато искането е отправено от лице, осъдено задочно и предадено на Република България от друга държава при предоставени гаранции. Между чл. 423, ал.5 и ал.1 от НПК съществува корелация, която обвързва възобновяването с отсъствие на изброените в чл. 423, ал.1, изр.2 от НПК прояви на недобросъвество поведение на осъдения. Това разбиране почива и на осмисляне на гаранциите по ЕЗА във връзка с чл. 40, ал.2 от ЕЕЕЗА, предвиждащ отказ от изпълнение на ЕЗА, ако тя не съдържа информация за някои от четирите условия по т.1- 4, първото от които -„ лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви”, е относимо към разглеждания казус . Обобщено, искането на осъдения П. Н. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 5 във вр. с ал.1 от НПК е неоснователно. За пълнота на изложението касационният съд отбелязва, че аргументите на защитника за нарушение на чл. 219, ал. 1 от НПК в досъдебната фаза са неотносими към искане на задочно осъден за възобновяване поради неучастието му в наказателното производство. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. Н. за възобновяване на нохд № 138/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.