О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 265 София, 24.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 895/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Я. Г. М. срещу определение № 2218 от 13.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1652/2021 г. на софийски апелативен съд. Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 261147 от 22.02.2021 г. по т.д. № 2033/ 2020 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че по описа на Софийски градски съд са образувани две дела – т.д. № 2033/2020 г. и т.д. № 44/2019 г., между същите страни и с предмет иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо М. на една и съща сделка за покупко-продажба на един и същ недвижим имот – магазин, като по двете дела ищецът обосновава своята претенция с развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2008 г. Съобразено е, че между двете дела е налице идентитет, обуславящ хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, независимо с коя точно част от вземането си се легитимира като кредитор частният касатор, тъй като относителната недействителност важи спрямо лицето и не е обвързана от размера на вземането, с което се легитимира кредиторът. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният състав се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулирал такъв. Твърди лаконично и очевидна неправилност на обжалвания акт. Касаторът не обосновава довод за допускане на определението до касационно обжалване. Той не е формулирал правен въпрос т.е. не е въведено общо основание. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Липсата на правен въпрос е достатъчно за да не бъде допуснато обжалваното определение до касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е посочил и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, което не е обосновал. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на посоченото от страната основание, се налага извод че същото не е установено. Страната само е маркирала твърдение за наличието му, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2218 от 13.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1652/2021 г. на Апелативен съд София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: