Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 10.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Гебов …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………… наказателно дело № 486 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на министъра на финансите, като представляващ държавата, против решение № 44 от 21.04.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 402/2019 г. В жалбата се твърди, че в случая е налице престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 НК, което представлява и деликт, съответно от него за държавата са настъпили посочените в гражданския иск вреди; въззивният съд е приел за установени реално извършени доставки на услуги от „П. т.” Е. на „И.” О. в резултат на неправилна преценка на цялостния доказателствен материал по делото; липсват доказателства тези услуги да са били фактически извършени от доставчика, вписан в процесните фактури; по делото е установено, че св. П. и св. П., пълномощници на „А. Х. Б.” О., реално са извършвали и присъствали при снабдяването с необходимите документи, за да обезпечат изпълнението на договорите с „А. Х. Б.” О.; изводите за извършване на процесните доставки не могат да се обосновават основно от частни документи, представени при първоначалното съдебно разглеждане на делото, за които липсва достоверна дата по смисъла на ГПК; логически и житейски неиздържано е твърдението на подсъдимия И. за решението му да получи допълнителни доходи от дейност, различна от птицевъдството, с която официално се е занимавал, тъй като не съществува законна пречка да го направи чрез дружество, което той е притежавал; логически и житейски неиздържано е и твърдението на подсъдимия П., че се е свързал с подсъдимия И., защото последният веднъж бил променял статут на помещение и поради това имал нужния опит в тази дейност; съдът не е могъл да приеме реалност на посочените във фактурите доставки само защото всички фактури съдържат необходимите реквизити, има извършени преводи по банковите сметки и са представени уведомителни писма за изпълнението на определени действия. При тези съображения е направено искане за частична отмяна на въззивното решение и осъждането солидарно на подсъдимите за сумата по предявения граждански иск, ведно със законните последици. В съдебно заседание защитниците на подсъдимите – П. и И. (съответно адв. Ж. и адв. К.) настояват жалбата да бъде оставена без уважение. Защитникът на подсъдимия П. претендира да му се присъди адвокатски хонорар в пределите, предвидени в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за явяването му пред Върховния касационен съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 50 от 11.09.2019 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 87/2019 г. всеки от подсъдимите – Д. А. П. и И. С. И. е признат за невинен в това, през периода 13.12.2010 г. – 11.02.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие, подсъдимият П. като извършител, а подсъдимият И. като помагач, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение – подсъдимият П. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 , т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, подсъдимият И. – по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 , т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК. Предявеният граждански иск от държавата чрез министъра на финансите солидарно срещу двамата подсъдими в размер на сумата от 50 657, 55 лева (петдесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и 55 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен. С решение № 44 от 21.04.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 402/2019 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Доводите, изложени в нея представят несъгласието на гражданския ищец с обосноваността на фактическите констатации за реално извършени доставки на услуги от „П. т.” Е. на „И.” О.. Твърденията на жалбоподателя, че те са недоказани и не се подкрепяли от едни или други доказателства, за факти, които се установявали от показанията на свидетели - св. П. и св. П., за неправилна оценка на обясненията на подсъдимите, покриват оплакване за необоснованост на възприетите по делото фактически положения, които не подлежат на преразглеждане. По същата линия е и аргументът, че въззивният съд не е могъл да обосновава изводи „основно” от частни документи, представени при съдебното разглеждане, за които липсвала достоверна дата по смисъла на ГПК. В този аспект може само да се отбележи, че съгласно чл. 88 НПК гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и доказателствените средства нямат предварително определена сила, поради което релевантните обстоятелства могат да бъдат установявани посредством всички допустими доказателствени средства. Като се има предвид, че Варненският апелативен съд не е установил подсъдимите Д. А. П. и И. С. И. да са извършили инкриминираните им деяния, предмет на обвинението и основание на гражданския иск, респ. да са причинили имуществени вреди на държавата, законосъобразно е приел неоснователност на предявения и допуснат за съвместно разглеждане гражданския иск в рамките на наказателния процес, поради което е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд в гражданската й част. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на защитника на подсъдимия П. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено по размер според Наредба № 1/2004 г., за участието му в производството пред Върховния касационен съд е неоснователно. Според приложеното по делото пълномощно (л. 5, т. 1, д. пр. 265/17 г.) адв. Б. Ж. от АК - В. е надлежно упълномощен защитник от подсъдимия да осъществява защитата му до окончателното приключване на делото във всички инстанции, поради което не се налага подробно разискване на въпроса с разноските по наказателното производство, в чиито рамки е допуснат и разгледан гражданският иск на държавата чрез министъра на финансите, в т. ч. когато подсъдимият е оправдан (по дело от общ характер). По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 21.04.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 402/2019 г. Оставя без уважение искането на адв. Б. Ж., защитник на подсъдимия Д. А. П., за присъждане на разноски в производството пред Върховния касационен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: