5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. София, 23.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 561 по описа за 2011г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. М. Д. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Т. Н. срещу решение № 279 от 15.02.2011г. по в. т. дело № 495/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 3742 от 15.07.2010г. по гр. дело № 1579/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-8 състав, с което е признато за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма], [населено място]/ срещу [фирма], [населено място] в размер 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 26.09.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2008г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 05.09.2008г. по ч. гр. дело № 23402/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав, и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ГПК сумата 2 000 лв. – държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства и в противоречие със съдопроизводствените правила не е допуснал гласни доказателства за установяване на връзката между доказаните каузална и менителнична сделки. Неправилно решаващият съдебен състав е разместил доказателствената тежест между страните и не е съобразил, че между тях са съществували трайни търговски правоотношения, по силата на които ищецът е продавал и доставял стоки на ответника, ответникът е изпаднал в забава на плащанията към ищеца, след което е издал два броя записи на заповед, вкл. и процесния, а впоследствие е заплатил паричните си задължения към ищеца и към 25.04.2008г. ответникът няма други парични задължения към ищцовата страна. Касаторът поддържа становище, че след като е доказал връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение, платил е по каузалното правоотношение и не дължи на друго основание претендираната сума, то за ищеца възниква доказателствена тежест да докаже своето изпълняемо право, факта, от който произтича вземането му по записа на заповед. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално делото да се върне за ново разглеждане на Софийски апелативен съд от друг състав.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Изложените от касатора съображения в писмения отговор се отнасят до преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, а не до правилността на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че като абстрактна сделка, ценната книга следва да отговаря на лимитативно определени в закона условия за форма и съдържание, които ясно показват самостоятелния й правен режим без да е необходима обезателно връзка с каузално правоотношение. Изложил е съображения, че когато паричното задължение по ценната книга е обект на каузална сделка и страните по ценната книга съвпадат с тези по сделката, то те могат да оспорват действителността на каузалното правоотношение и да черпят от него лични или относителни възражения, като в тежест на ответната страна по иска с правно основание чл. 422 ГПК /издателя на ценната книга/ е да докаже наличието на споразумение, обусловило издаването на менителничния ефект.
Възражението на ответника за неоснователност на иска с оглед липсата на обвързаност на едностранната сделка с каузално правоотношение между страните е прието за неоснователно, тъй като ответникът не е доказал с писмени доказателства твърдяната обезпечителна функция на издадената ценна книга по повод наличието между страните на търговски взаимоотношения, свързани с периодична доставка на материали за нуждите на строителството. Решаващият съдебен състав е отказал допускането на свидетели за удостоверяване на релевираната обвързаност поради ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – доколкото записът на заповед е обезпечителна клауза по основния между страните договор, то като част от съдържанието му /а не от изпълнението/, попада под забраната на посочената процесуална правна норма; като самостоятелна сделка, отделна от абстрактната, доказването на обезпечителната сделка не може да се извършва в разрез с процесуалните правила, регламентиращи установяването на сделки с материален интерес.
С определение № 246 от 05.04.2012г. по т. дело № 561/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: за успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед; за доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло.
Посочените правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело № 901/2009г. на ВКС, І т. о., съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед, а ответникът – издател на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Следователно причината за издаване на записа на заповед се намира извън съдържанието на ценната книга. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е възразил, че е подписал записа на заповед като обезпечение за просрочени свои задължения към ищеца [фирма], възникнали в резултат на изработена и доставена арматурна заготовка и други стоки и материали за строителството на жилищно-административен комплекс „Комфорт С.“, [населено място], район Л., м. С., УПИ V-1322, 980, а именно: извършени доставки за периода от м. юни 2006г. до м. август 2007г. общо на цена 581 358,53 лв., като през периода от м. март до м. август 2007г. плащанията от ответника на ищеца за доставена арматурна заготовка, теракот и фаянс по посочени фактури общо в размер 155 964,81 лв. са били преустановени, поради което за обезпечение на вземанията на ищеца ответникът по иска е издал процесния запис на заповед; до 25.04.2008г. [фирма] е платил всички задължения към [фирма], поради което не дължи плащане по записа на заповед. От своя страна ищецът поддържа становище, че между страните не съществува каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед. Приемайки, че кредиторът не следва да доказва каузално правоотношение, а същото трябва да бъде установено от длъжника, въззивният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест между страните.
Въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и не е съобразил установеното с посоченото заключение обстоятелство, че извършените от ищеца на ответника доставки за периода от м. юни 2006г. до м. декември 2007г. са с общ размер 518 881,05 лв., от която сума към 26.09.2007г. е останала непогасена част в размер общо 167 964,82 лв., която сума е платена впоследствие по банков път с няколко вноски, последната от които е на 25.04.2008г. Решаващият съдебен състав не е отчел и факта, че процесният запис на заповед не е осчетоводен при страните по сметките по група 50 „Парични средства“, който дава основание да се направи извод, че между страните не е налице правоотношение по договор за паричен кредит, т. е. сумата по записа на заповед не е предоставена от ищеца на ответника в заем.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че са налице основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изричното изявление на ищеца, че между страните не съществува каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Следователно не е необходимо връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а настоящата инстанция трябва да реши спора по същество.
От една страна, ищецът, въпреки възникналия между страните спор, не е доказал наличието на каузално правоотношение за обезпечаване на изпълнението на задължението по което правоотношение е издаден записът на заповед. От друга страна, ответникът е доказал твърдените от него обстоятелства относно наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, извършените изработки и доставки на арматура, теракот и фаянс, забавените плащания на част от цената на стоката, погасяването на паричното задължение във връзка с тези доставки окончателно към 25.04.2008г. и липсата на други каузални правоотношения между страните по спора. При това положение следва да се направи извод, че предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане на [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма], [населено място]/ срещу [фирма], [населено място] в размер 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 26.09.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2008г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото разноски на ответника по касационната жалба /ищеца/ не се дължат, но същият следва да заплати на касатора /ответник по иска/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 11 730 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3742 от 15.07.2010г. по гр. дело № 1579/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-8 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] /преди [фирма], [населено място]/ срещу Д. М. Д. като [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за установяване, че съществува вземане на [фирма], [населено място] /преди [фирма], [населено място]/ срещу [фирма], [населено място] в размер 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 26.09.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2008г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 05.09.2008г. по ч. гр. дело № 23402/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ж. к. Л., [улица], ет. 3 /преди [фирма], [населено място]/ да заплати на Д. М. Д. като [фирма], [населено място], ж. к. О. купел, [улица][жилищен адрес] ет. П, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 11 730 лв. /единадесет хиляди седемстотин и тридесет лева/ – направени разноски за всички съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|