Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 06 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 626 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. М. Я. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 98 от 15.04.16 г, по ВНОХД № 155/16, с което е потвърдена присъда на Пловдивски окръжен съд № 8 от 18.01.16 г, по НОХД № 2249/15, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.08.2015 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ, на стойност 140 лв, от владението на Г. Н. Т., с намерение противозаконно да я присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 16.09.2015 г. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че е налице явна несправедливост на наказанието, което се явява завишено. Твърди се, че то не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: самопризнанието на жалбоподателя, влошеното му здравословно състояние, възстановяването на причинените вреди, задължението за полагане на грижи за болен родител. С жалбата се прави искане за смекчаване на наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Частният обвинител счита, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. При определяне на наказанието са съобразени съвкупно обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, и при условията на чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК, наложеното му наказание „лишаване от свобода” е редуцирано с една трета, а именно: седем години и шест месеца, сведено до пет години. От една страна, като отегчаващи обстоятелства са взети предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, преценена с оглед личността на пострадалия / последният е в здравословно състояние, което го превръща в лесна жертва /, и високата степен на обществена опасност на дееца, многократно осъждан за престъпления против собствеността / извън „опасния рецидив” /, и изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, без постигане на задоволителен превъзпитателен ефект / инкриминираното посегателство е извършено в относително кратък срок след излизането му от затвора /. От друга страна, като смекчаващи обстоятелства са съобразени самопризнанието от досъдебното производство, здравословното му състояние / страда от белодробна туберкулоза и хроничен хепатит С /, съжалението за извършеното, съдействието при разследването, ниската стойност на предмета на престъплението, връщането на вещта на собственика. По делото липсват доказателства за заболяване на родител на подсъдимия, налагащо полагане на грижи за него, поради което посоченото обстоятелство не би могло да се цени при преценката на справедливостта на наказанието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че наказанието е справедливо, тъй като е съобразено с обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, и с целите по чл. 36 НК. Ето защо, нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато, а искането за смекчаване на наказанието не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 98 от 15.04.2016 г, по ВНОХД № 155/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: