Р Е Ш Е Н И Е № 484 гр. София, 02.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври......две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 434 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 71/2010 г. на районен съд – И. и отмяна на постановеното по него определение от 06.04.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. И. И., в частта относно приложението на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание 8 месеца лишаване от свобода, РС неправилно е извършил групиране по реда на чл. 25, вр. 23 от НК, като е обхванал само последните 2 измежду 8 известни осъждания, които и не са били в съотношение на съвкупност, а на рецидив. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд за ново произнасяне и групиране на наказанията. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 06.04.2010 г. по НОХД № 71/2010 г., в производство по чл. 382 от НПК, РС – И. е одобрил постигнато от прокурора и защитата на обвиняемия А. И. споразумение за решаване на делото, съобразно което същият е бил признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, извършено на 19.03.2010 г., като във връзка с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 381 ал. 7 от НПК, вр. чл. 25 – 23 НК на обвиняемия е било определено общо наказание по това дело и по НОХД № 46/2009 г. (пробация, включваща три пробационни мерки) в размер на 8 месеца лишаване от свобода, като съгласно чл. 25 ал. 3 от НК е било приспаднато изтърпяното наказание пробация. Атакуваното определение e незаконосъобразно. Не само, че не е било извършено пълно и цялостно групиране съобразно наличните данни за осъжданията на А. И., които не се свеждат до посочените в споразумението две дела, но то е изцяло в противоречие с изискванията по чл. 25-23 от НК. Общо наказание по този ред се определя само, когато деянията по влезлите в сила присъди са в съотношение на съвкупност, като онези в съотношение на рецидив подлежат на отделно изтърпяване. Видно е, че деянието по НОХД № 71/2010 г. е било извършено на 19.03.2010 г. или след определението за одобряване на споразумението по НОХД № 46/2009 г., влязло в сила на 31.03.2009 г., което изключва възможност за формиране на съвкупност между тях и определяне на общо наказание, защото те са в съотношение на рецидив. За да не допусне нарушение на закона, съдът е следвало в съгласие с чл. 382 ал. 5 от НПК да предложи промяна в споразумението, касаеща приложението на чл. 25-23 от НК, а ако по нея не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това, съгласявайки се с предложеното от страните, е реализирал основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за одобряване на споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на И.ския районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да упражни правомощията си по чл. 382 ал. 5 от НПК с оглед правилното прилагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 71/2010 г. на Районен съд - И., КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 06.04.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу А. И. И. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.