Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 77

гр. София, 22.07.2020 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4010 по описа за 2019 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 27.08.2019г., постановено по гр.д.№4452/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2018г. по гр.д.№13430/2016г. на Софийски градски съд в обжалваната част за уважаване на предявените от А. И. К. и Я. А. К. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно на сумата 15 000лв. и 8 000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.06.2015г. до окончателното им изплащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение №275 от 09.04.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка за противоречие на въззивното решение с т. II ППВС №4/23.12.2968г. и цитираната в изложението на касатора практика на ВКС – решения по гр.д.№300/2017г. на ІVг.о., гр.д.№5124/2015г. на ІІІг.о., гр.д.№1083/2016г. на ІVг.о., по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответниците А. И. К. и Я. А. К. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на А. И. К. и Я. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ съответно сумата 15 000лв. и сумата 8 000лв. – обезщетение на всеки от тях за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.142а, ал.4, вр. Ал.1, вр. чл.20, ал.2 , вр. ал.1 НК за това, че за времето от 9,30 часа на 11.12.2002г. до 20,00 часа на 20.12.2002г. в къща с двор с местонахождение в [населено място], вилна зона „С.-Д.“ 2 част, ул.415 №3 в съучастие като съизвършители със С. М. С., противозаконно лишили от свобода Л. Д. А. и съпругата му Т. К. Г. за девет денонощия и единадесет часа, като заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражна врата, които по този начин не могли да напускат къщата и двора, като наказателното преследване е продължило 7 години, 6 месеца и 19 дни от привличането им за обвиняеми постановление от 04.12.2007г. до потвърждаване на оправдателна присъда с неподлежащо на обжалване или протест решение на 18.06.2015г. на СГС.
Съгласно задължителната практика на ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Установено е, че с присъда от 13.07.2012г. по н.о.х.д.№ 8172/2009г. Софийски районен съд е признал за невиновни и е оправдал А. и Я. К. по повдигнатите им обвинения; с присъда от 18.07.2013г. по в.н.о.х.д.№ 592/2013г., Софийски градски съд е отменил оправдателната присъда и е признал А. и Я. К. за виновни по повдигнатите обвинения и и са им били определени общи наказания от по една година лишаване от свобода, към които са били присъединени глоби в размер на по 500 лева, като изтърпяването на наказанията е било отложено за срок от три години. С решение от 24.04.2014г. по н.д.№ 263/2014г., Върховния касационен съд е отменил въззивна присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С неподлежащо на обжалване или протест решение от 18.06.2015г. по в.н.х.д.№ 1873/2014г., Софийски градски съд е потвърдил оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд.
Въззивният съд е посочил, че в исковата молба inter alia се е твърдяло, че образуваното срещу А. К. наказателно производство се е отразило негативно на професионалната му оценка и авторитет сред артистичните театрални среди. Въззивният съд е приел, че посоченото твърдение за специфично увреждане на ищеца А. К. е доказано от свидетелските показания по делото, което дава основание да му бъде присъдено различно и по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди на А. К.. Посочил е, че подлежи на обезщетение всяко специфично увреждане, което с оглед на общественото положение на увредения му е причинило болки и страдания.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд правилно е съобразил тежестта на повдигнатите обвинения в извършване на тежко престъпление, за което в приложимата редакция на закона се е предвиждало лишаване от свобода от три до десет години; продължителността на воденото срещу А. К. и Я. К. наказателно производство, което от деня на привличането им за обвиняеми до постановяване на окончателната оправдателна присъда е траело 7 години, 6 месеца и 14 дни, но неправилно е приел, че релевантно обстоятелство за определяне размера на обезщетението е образуваното 5 месеца и 19 дни преди това досъдебно производство срещу тях, след като в този период не им е предявено и не е била взета мярка за неотклонение; правилно са съобразени установените негативни преживявания на ищците от повдигнатите им и поддържани обвинения, които са довели до осъждането им на въззивна инстанция с наложени наказания и „лишаване от свобода“, която осъдителна присъда е била отменена, но тя и цялото наказателно производство за престъпления които ищците не са извършили, са се отразили отрицателно на психиката им, контактите, личния и социалния живот на двамата; положението в обществото и работата, включително възможностите за професионални изяви в служебен план само на А. К.; 67-годишната възраст /68 години, без един ден/ на А. К., който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда, е бил съпруг, баща, дядо и професионалист /режисьор/ с изградени социални контакти и авторитет; 42-годишната възраст на Я. К., който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е бил съпруг и баща; обществено-икономическите условия на живот в страната.

На настоящия съдебен състав служебно е известно от данните по гр.д.№2360/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІг.о., /с което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №579/19 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен в размер на 8 000 лв. предявеният от Я. К. срещу Прокуратура на РБългария иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради обвинение в престъпление по чл.286, ал.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда/, че ищците са били привлечени като обвиняеми на 21.11.2008г. и че с присъда от 12.02.2015 г. по н.о.х.д.№2056/2013 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 06.06.2016 г., А. К. и Я. К. са били признати за невиновни и са били оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, за в това, че на 24.09.2003 г. в [населено място], в сградата на Софийски районен съд, в съучастие като извършители, пред надлежен орган на властта – 5-ти състав на СРС, НО, чрез депозиране на тъжба, набедили Л. Д. А. , в извършване на две отделни престъпления „клевета“ /по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 НК/, като знаели, че е невинен, и набеденият А. е бил привлечен към наказателна отговорност.
В т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС принципно е разяснено, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Предвид тези принципни разяснения, константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, израз на която е и решение № 449/12 от 16.05.2013 г. по гр. дело № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, приема, че в случаите когато по едно и също време са се развили отделни наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен като обвиняем, причинените му от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните в тези случаи притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и в сферата на професионална реализация, накърняването на достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо, че те са повдигнати в рамките, не на едно, а на различни наказателни производства. Поради това, когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, и в този случай следва да се изхожда от броя и тежестта на всички обвинения, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани и всички останали обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението.
Ищците са търпели неимуществени вреди и от двете, развили се по едно и също време, наказателни производства срещу тях. Повдигнати срещу ищците незаконни обвинения, по които те са оправдани, са за умишлени тежки престъпления, като другото наказателно производство в съдебната си фаза се е развило пред две съдебни инстанции, а процесното – пред три инстанции; и двете не са приключили в разумен срок /7 години 6 месеца и 19 дни – процесното, 7 години, 7 месеца и 16 дни/. Несъмнено, и двете незаконни обвинения са се отрази съществено негативно на психо-емоционалното състояние на ищците, които в течение на процесния период са изпитвали значителни притеснения за развитието и изхода на двете наказателни производства, чувство на онеправданост, страх от несправедливо осъждане, а ищецът А. К. - и от накърняване на доброто му име в професионалните среди. Значително по-интензивни вреди в неимуществената сфера на ищците е причинило процесното обвинение, по което е била постановена осъдителна присъда от въззивната инстанция, макар и подлежаща на обжалване. По другото дело им е била наложена мярка за неотклонение, макар и най-леката такава – подписка.
Предвид всички установени по делото и посочени по-горе обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от двете незаконни наказателни преследвания срещу ищеца А. К., настоящият съдебен състав намира, че общият размер на справедливото, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение, което да е достатъчно за репариране тези неимуществени вреди, едновременно причинени на ищеца както от процесното обвинение, така и от непроцесното обвинение, възлиза на сумата 18 000 лв., от които по настоящото дело Прокуратура на РБългария му дължи такова в размер на 10 000лв.
По отношение на Я. К. съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да съобрази влязлото в сила решение, с което на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществени вреди от друго незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обвинение, ако установи, че стадии от наказателните производства са се развивали паралелно във времето.
При отчитане на всички обективно проявени факти и при съобразяване на конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към постановяване на оправдателната присъда и за престъпленията по чл.286, ал.2, вр. ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът намира обезщетението за сумата 15 000 лв. за адекватно и справедливо на начина, по който незаконните по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ наказателни обвинения са засегнали неимуществената сфера на ищеца. Като отчете, че с влязлото в сила решение, вече е пресъдена сумата от 8 000 лв., искът е основателен до размера от 7 000 лв.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по исковете за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 10 000лв. – за А. К. и над 7 000лв. – за Я. К.. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която са присъдени обезщетения в размер съответно на по 10 000лв. и 7 000лв. и да се отмени в частта, с която са присъдени обезщетения за сумата съответно над 10 000лв. И 8 000лв. и исковете в тези части се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение от 27.08.2019г., постановено по гр.д.№4452/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2018г. по гр.д.№13430/2016г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявените от А. И. К. и Я. А. К. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно над сумата 10 000лв. до 15 000лв. и над 7 000лв. до 8 000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.06.2015г. до окончателното им изплащане и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 10 000лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.06.2015г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. К. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 7 000лв. до 8 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.08.2019г. по гр.д.№4452/2018г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: