О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 София, 17.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА EМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 57 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 265251 от 14.10.2020 г. на Ю. С. Б., чрез пълномощника му адвокат И. М., против определение № 260002 от 19.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 953 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 3365 от 12.03.2020 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 1106/2019 г. на Районен съд-Пловдив поради недопустимост на предявения от Ю. С. Б. против Е. Л. Ц. отрицателен установителен иск за собственост и прогласяване недействителност на публична продан относно имот № * – нива в землището на [населено място] поле с площ от 4.622 дка. Е. Л. Ц. не е изразил становище в настоящото производство. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищецът сочи, че е правоимащо лице по смисъла на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ и е подал заявление 18д, ал.3 ППЗСПЗЗ за получаване на обезщетение с земя от общинския поземлен фонд за невъзстановена собственост върху имот от 4,434 дка в землището на [населено място] поле, м. „Ч. к.“. С решение на поземлената комисия му било определено обезщетение със земя в размер 5.300 дка, от първа категория на стойност от 8988 лв. Ответникът бил участник в публична продан проведена от ЧСИ А. А., като с постановление от 07.01.2014 г., влязло в сила на 20.01.2014 г., му бил възложен недвижим имот № * представляващ нива в землището на [населено място] поле с площ от 4,622 дка. Изпълнителното производство било образувано за вземания срещу Община Родопи. Въпросният недвижим имот бил със статут на временно стопанисван от общината, който бил определен с решение от 30.07.2008 г., одобрено със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори“-Пловдив. Този имот бил включен в списъка за обезщетяване на собствениците. Това изключвало възможността той за бъде предмет на разпоредители сделки, а освен това, той не бил общинска собственост. Поради това се поддържа довод, че ответникът не е придобил собствеността, тъй като тя не принадлежала на Община Родопи, както и, че проведената публична продан е недействителна. При тези констатации окръжният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като в конкретиката на случая ищецът не притежава самостоятелно право, което се оспорва, нито има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По повод доводите в частната жалба е изложил съображения, че интересът от водене на отрицателния установителен иск, се определя от това, каква промяна би настъпила в правната сфера на ищеца, при отричане на правата на ответника. В случая ищецът Б. се позовава на правото си да получи обезщетение с земя от общинския поземлен фонд. Субективното право на ищеца следва да бъде осъществено в специална процедура при участие на административен орган уредена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Определянето на обезщетение не поражда право на собственост върху конкретен имот, поради което и публичната продан в случая не засяга пряко интересите на ищеца. Той не би могъл да придобие права върху процесния имот, ако отрече правата ответника. Същото е валидно и за иска относно прогласяване на публичната продан за недействителна. За неоснователен е счетен довода на жалбоподателя, че неговата правна сфера би била засегната, ако претенцията му бъде уважена. Следва да се има предвид, че жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че има субективно право на основание чл. 10б, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а процесният имот е бил продаден на публична продан, като ответникът е бил купувач. В конкретиката на случая дори публичната продан да бъде прогласена за недействителна, в правната сфера на жалбоподателя няма да настъпи благоприятен правен ефект, тъй като собствеността на процесния имот не би преминала в неговия патримониум. Такава трансформация няма как да настъпи не само веднага, но и за вбъдеще. Освен това дори няма правна възможност подобно преминаване да бъде опосредено от последващи действия или евентуални актове на администрацията, тъй като с Решение № 231 от 2015 г. на Общински съвет Родопи е одобрен списък на имотите, в който отсъства процесния, което означава, че в момента, когато имотът е бил продаден на публична продан процесният имот безспорно е бил частна общинска собственост. Всички данни по делото характеризират процесния имот именно с такъв правен статут, като освен това няма никакви индикации ответникът Е. Ц. да е знаел или да би могъл да предполага за различен правен статут на имота. Ю. С. Б. се позовава на очевидна неправилност на атакуваното определение, евентуално на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, § 27 ПЗР ЗСПЗЗ, чл.19, ал.11, чл.45ж ППЗСПЗЗ, § 14 ПЗР ЗОЗЗ, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: има ли правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск и оспорване на проведена публична продан лице, което не заявява самостоятелни права върху процесните имоти, но е правоимащо лице по смисъла на чл.10б, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ, респ. такива, включени в предложението на ОСЗ по чл.19, ал.1 ППЗСПЗЗ за обезщетяване и същите са принудително отчуждени от частен съдебен изпълнител за дълг на общината в ползва на трето лице-купувач на публична продан. Основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК не е налице, доколкото в позитивната нормативна уредба липсва изрично уредена възможност лице с право на обезщетяване за невъзстановени по ЗСПЗЗ земи, да атакува по исков ред извършено по реда на принудителното изпълнение отчуждаване на земи от общинския поземлен фонд. Не е удостоверено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, не дава тълкуване за допустимостта на иск, при факти, аналогични на настоящите /решение № 212 от 6.02.2017 г. по гр.д. № 1393/2016 г., I гр.о. е постановено по иск на лице, което е заявило имота за възстановяване, поради което същият неправилно е бил включен във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ, а решение № 36 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 2742/2016 г., I гр.о – по иск на община за собственост на продаден на публична продан имот-публична общинска собственост/. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставеният въпрос е относим към мотивите на въззивния съд и по него липсва тълкуване в практиката на ВКС. По основанието за допускане на касационното обжалване: За да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от ОУИ, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения от него резултат. В практиката на ВКС / решение № 30 от 3.06.2019 г. по т.д. № 207/2018 г., I т.о../ е дадено тълкуване, че според правната доктрина и съдебната практика трети, чужди на конкретно правоотношение, лица могат да оспорват същото единствено в случай, че претендирано от субект на това правоотношение право засяга техни признати от закона права, като правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в такъв случай следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. Следователно, когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Лице, на което е признато право на обезщетяване по чл.10, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ със земи от общинския поземлен фонд, няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и оспорване на публична продан за дълг на общината на земя от общинския поземлен фонд дори и тази земя да е била включена в предложението на ОСЗ по чл.19, ал.1 ППЗСПЗЗ. Уредената в чл.19, ал.10 и сл. ППЗСПЗЗ процедура по обезщетяване включва редица дейности на ОСЗ - идентифициране и съставяне на списък по землища на свободната държавна и общинска земя, мотивирано предложение чрез кмета до общинския съвет, респ. до министъра на земеделието, храните и горите чрез областна дирекция „Земеделие за определяне земите, необходими за обезщетяване, издаване на решение за начина на обезщетяване и отразяване в проектоплана за земеразделяне, преценка дали наличните държавен и общински поземлени фондове са достатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, а ако не са – преценка на съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и дължимото обезщетение и определяне на коефициент, с който се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи; постановяване на решение за дължимото обезщетение със земя, а за разликата – с поименни компенсационни бонове; въз основа на тези решения възлага проектиране границите на имотите за обезщетение, като е допустимо да се проектират и съсобствени имоти /ако размерите им са по-малки от определените в чл.10, ал.1 ППЗСПЗЗ/. От посочената процедура следва, че правното очакване на правоимащия да получи обезщетение на основание чл.10, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ не е свързано с конкретен имот от общинския поземлен фонд, а е обусловено от изискванията за изработване на плана за обезщетение, чрез който се определят и новите обекти на вещни права, които да бъдат предоставени от административния орган като обезщетение. Размера на свободните земи от общинския поземлен фонд е от значение за възможността правоимащите лица, които са поискали това, да получат обезщетение в земя. Това обаче не може да обуслови правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и оспорване на публична продан за дълг на общината на земя от общинския поземлен фонд, която не е предоставена за обезщетение с решение на общинския съвет по чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение, с което биха се отрекли правата на купувача по публичната продан, няма да има непосредствено отражение в правната сфера на ищеца с оглед уредената процедура по обезщетяване и липсата на задължение за административния орган да му предостави именно спорния имот. Същевременно съдебното решение не може да бъде противопоставено на общината, която не е страна по спора и като длъжник по изпълнителното производство е длъжна да зачита вещно-прехвърлителния ефект на постановлението за възлагане на купувача от публичната продан, нито в закона е уредено нейно задължение въз основа на съдебното решение да предостави този имот за обезщетяване на правоимащите лица съгласно чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване атакуваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260002 от 19.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 953 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Пловдив. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260002 от 19.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 953 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: