Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София , 04 февруари 2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Росица Славова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 978/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. О. Ц. за възобновяване на наказателното производство по нохд №542/2019 г. на Окръжен съд- Ловеч, внохд №318/2022 г. на Великотърновски апелативен съд и н.д. №68/2024 г. на Върховния касационен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.354 ал.5 от НПК. В искането се твърди, че И. Ц. не е извършил престъплението, за което е бил осъден; че по делото няма годни доказателства, установяващи авторството на деянието; че самопризнанията му „са изцяло написани от разследващите по досъдебното производство и са по обвинение, различно от това, по което е бил осъден“; че поемните лица, разпитани в качеството на свидетелите са били изцяло зависими от разследващите органи; че при провеждане на следствия експеримент е било упражнено насилие спрямо него и той е показвал предварително посочени му места, като адвокат не е присъствал; че поради пътуванията му до /държава/ след 2013 г., не е проверено дали към момента на извършване на убийството е бил извън страната; че присъдата е постановена на предположения. Освен това в искането се твърди, че полицейските служители имат мотив да му „припишат“ авторството на престъплението, като подробно се описват събития, случили се през 2011 г. на осъществен спрямо него полицейски произвол. Изразява се недоволство от начина, по който е бил защитаван от назначените му в хода на процеса служебни защитници. В заключение се прави искане за възобновяване на наказателното производство по делото и връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В постъпилите две допълнения към депозираното искане за възобновяване, осъденият моли да се вземе предвид Решение на ЕСПЧ по жалба №34779/2009 г. по дело „Д.М.срещу България“ и решение №21 от 06.07.2020 г. по н.д. №962/2019 г. на второ н.о. на ВКС, като относими към казуса по настоящото дело, а също така оспорва и изготвената в хода на производството СППЕ-за. В съдебното заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения- адв. Иванова поддържа искането по изложените в него съображения и с отправената молба за възобновяване на наказателното производство по делото. Поставя акцент на посочените от осъдения в първото допълнение към искането решения на ЕСПЧ, като към тях добавя и решение по делото „М. срещу България“, по жалба №34799/2009 г. на ЕСПЧ, което моли също да бъде взето предвид. Счита, че незаконосъобразно съдът е постановил осъдителна присъда, позовавайки се на неотносими доказателства, на такива, противоречащи на обвинителната теза, на подменени доказателства и на събрани в нарушение на процесуалните правила. На следващо място пледира, че осъществената спрямо осъдения адвокатска защита в хода на наказателното производство, не е била адекватна, поради което неговите права са съществено нарушени. Предложен е собствен анализ на част от доказателствените източници, в резултат на който е обоснована тезата, че автор на престъплението по чл.116 от НК, не е осъденият Ц.. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на депозираното искане за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. На първо място счита, че изложените от защитника на осъдения оплаквания са свързани с необоснованост на съдебните актове, което не е касационно основание и не следва да се разглежда в производство по възобновяване, доколкото претендираното в искането на осъдения основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК е свързано с основанията по чл.348 ал.1 от НПК. Твърди, че аналитичната дейност на първата, въззивната и касационната инстанция е правилна и не са били допуснати каквито и да е било фактически и логически неточности; че в хода на производството са били събрани множество непротиворечиви доказателства, установяващи авторството на деянието в лицето на И. Ц.. Заявява, че посоченото от осъдения и защитата му решение на ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като съдилищата при вземане на своето решение не са се позовали на показания на полицейски служители. Предлага искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Упражнявайки правото си на последна дума осъденият И. О. Ц. моли наказателното производство да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда №260003 от 23.10.2020 г., постановена по нохд №542/2019 г., Ловешки окръжен съд е признал И. О. Ц. за виновен в извършване на две престъпления- по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, за което го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и по чл.116 ал.1 т.8 пр.2 и т.12 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, за което му е наложил наказание доживотен затвор, търпимо при условията на „специален“ режим. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно доживотен затвор, което да се изтърпи при „специален“ режим. Съдът се е произнесъл по гражданския иск, зачел е предварителното задържане на осъдения, възложил му е в тежест направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства. С решение №74 от 12.07.2021 г., постановено по внохд №39/2021 г., Великотърновски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. Посоченото решение на апелативния съд е било атакувано от осъдения и неговия защитник пред ВКС, който с решение от 18.02.2022 г. по н.д. №795/2021 г. го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд. Второто по ред въззивно решение №95 от 14.07.2022 г. по внохд №60/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е била изменена първоинстанционната присъда, като последната е била: 1. отменена в частта, в която И. Ц. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152 ал.1 т.1 от НК и го е оправдал по това обвинение и 2. изменена в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода по чл.152 ал.3 т.5 във вр.с ал.1 т.2 пр.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, като размера му е бил намален от 15 на 8 години, а в останалата част присъдата е била потвърдена, също е било изцяло отменено от ВКС с решение №148 от 23.11.2022 г. по н.д.№845/2022 г. и делото върнато за ново разглеждане на АС-Велико Търново. При третото въззивно производство по образуваното внохд №318/2022 г. е била постановена нова въззивна присъда №6 от 23.10.2023 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта, в която И. Ц. е бил признат за виновен по чл.152 ал.3 т.5 във вр.с ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, като на основание чл.304 от НПК той е бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Присъдата е била изменена в частта, в която осъдения е признат за виновен по чл.116 ал.1 от НК, като съдът го е оправдал по т.8 пр.2 на чл.116 ал.1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. С решение №243 от 22.04.2024 г., по н.д. №68/2024 г., ВКС, трето н.о. е оставил в сила въззивната присъда от 23.10.2023 г., постановена по внохд №318/2022 г. на Апелативен съд-Велико Търново. Посоченото решение на ВКС, трето н.о. е постановено при трето разглеждане на делото пред касационната инстанция. Хронологията на развитие на наказателното производство налага извод, че макар искането за възобновяване да е направено от процесуално легитимирана страна и в установения от закона срок, то е процесуално недопустимо, тъй като е насочено срещу съдебен акт, неподлежащ на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК. Внимателния прочит на решението на ВКС, чиято отмяна, наред с първоинстанционния и въззивния съдебен акт се иска по реда на възобновяването, сочи, че с постановяването му съдебният състав е реализирал само правомощия на касационна инстанция, но не е такива, присъщи на въззивния съд, което е от основно значение за преценката за допустимост на искането. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5, пр. 1 от НПК препраща към чл. 354, ал. 5 от НПК. Това обаче не означава, че възобновяване на делото е допустимо винаги, когато има за предмет съдебен акт на касационния съд, постановен при трето по ред разглеждане на делото. Подобно разбиране не държи сметка, че когато Върховната съдебна инстанция се произнася за трети път по делото, тя има две възможности: 1. да упражни класическите касационни правомощия и да действа единствено като съд по правото, като постановеното в този случай нейно решение с нищо не се отличава от останалите касационни решения, с които окончателно се поставя край на наказателното производство и 2. да встъпи в правомощията на въззивния съд. Втората хипотеза е налице, когато ВКС констатира, че : не са изяснени обстоятелствата, включени в предмета на доказване, което изисква събиране на нови доказателства; подложи на преоценка от гледна точка на валидност, достоверност и убедителност вече събраните по делото доказателствата и доказателствените средства; приеме фактическа обстановка, която се различава от описаната в проверявания съдебен акт, независимо дали е провела съдебно следствие или не; установи необходимост да оправдае осъден подсъдим, извън случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да осъди оправдан подсъдим; са били допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, които поради забраната за трето връщане на делото за ново разглеждане, следва да отстрани сама. Във всяка една от посочените хипотези възобновяването на наказателното производство е свързано с обстоятелството, че касационната инстанция се е произнесла за първи път с окончателен съдебен акт по определена категория въпроси, отнасящи се както до фактите по делото, така и до приложимото право, което от своя страна обуславя необходимост от процесуално средство за защита на осъденото лице /в този смисъл решение №35 от 13.03.2017 г. по н.д. №1330/2016 г. на ВКС, второ н.о.; решение №240 от 22.04.2019 г. по н.д. №1057/2018 г. на ВКС, трето н.о.; решение №234 от 11.12.2019 г. по н.д. №1011/2019 г. на ВКС, трето н.о./. По настоящото дело съдържанието на третото касационно решение води до категоричен извод, че не е налице нито една от посочените по-горе хипотези, при които ВКС упражнява правомощията на въззивна инстанция. Съдебният състав още в съдебното заседание, проведено на 29.02.2024 г. изрично е декларирал, че не са налице основания за провеждане на производството при условията на чл.354 ал.5 пр.2 от НПК. Отделно от това в самото решение категорично е посочено, че „конкретните оплаквания, посочени в иницииращата касационното производство жалба- нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, съвсем очевидно сочат, че доказателствената и аналитична дейност на контролирания съд не е подложена на критика, поради което касационната проверка следва реда на редовния касационен контрол“. Извън горното, прочита на касационния акт сочи, че не е извършвана преоценка на доказателствената съвкупност, не са приемани нови фактически положения, няма промяна в правните решения, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила от страна на Великотърновски апелативен съд, налагащи съответна намеса на Върховната съдебна инстанция, а са обсъдени единствено релевираните с касационната жалба доводи, които са приети за неоснователни. Изложеното недвусмислено показва, че съставът на трето наказателно отделение е процедирал единствено като съд по правото, т. е. като класическа касационна инстанция. След като при постановяване на решението, ВКС не е осъществил правомощия на въззивна инстанция, а е действал само като касационна такава, искането за възобновяване на наказателното дело, е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело –прекратено. Поради процесуалната недопустимост на искането за възобновяване, преценка за неговата основателност не следва да бъде извършвана. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения И. О. Ц., за възобновяване на наказателното производство по нохд №542/2019 г. на Окръжен съд- Ловеч, внохд №318/2022 г. на Великотърновски апелативен съд и н.д. №68/2024 г. на Върховния касационен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 978/2024 год. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.