Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 19.03.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 819 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 21.12.2010г. по гр.д.№11150 / 2010г., с което Градски съд София е уважил исковете на Н. П. С. срещу А. “П. ин.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 16.12.2011г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл.328, ал.2 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателят - А. “П. ин.”, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответницата Н. П. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил исковете на Н. П. срещу А. “П. ин.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е че ищцата е работела като началник отдел “Правен” при жалбоподателя. Трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед от 23.02.2010г., считано от 24.02.2010г. на основание чл.328, ал.2 КТ. Установено е по делото, че с договор №РД-02-16-142/12.02.2010г. на Б. Й. е възложено да изпълнява длъжността Председател на А. П. инфраструктура, като договорът е сключен въз основа на чл.21а, ал.2 от Закона за пътищата. Съдът е приел, че същият има характер на трудов договор и неговото сключване не дава възможност на ръководителя да прекратява трудови договори на основание чл.328, ал.2 КТ. Прието е, че липсата на договор за управление прави незаконно уволнението на ищцата на соченото в заповедта основание. Прието е, че А. е публичноправно юридическо лице, а не предприятие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ. Изложени са съображения, за това че уважаването на иска за незаконност на уволнение обуславя и уважаването и на исковете по чл.344, ал.1, т.2-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за точното тълкуване на понятието “предприятие” по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл.328, ал.2 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че общото тълкуване на двете разпоредби - пар.1, т.2 КТ и чл.328, ал.2 КТ налага да се приеме, че “предприятие”, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира, че статутът на Председателя на Управителния съвет на А. пътна инфраструктура не съвпада с този на управителя по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Правомощията му не са породени от облигационноправна връзка и неговата дейност не такава по осъществяване по –добри стопански резултати на едно предприятие. По аргумент от предписанията на чл.19, ал.2 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; осигуряване на проекти и строителство на пътища, вкл. възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, вкл. на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; както и други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане. Управлението на пътищата включва общото ръководство на пътното дело в страната по планиране и изграждане на пътната инфраструктура, проучване, анализиране и прогнозиране на автомобилното движение, разработване програми за развитие и усъвършенстване на републиканските пътища, провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки за ремонт и поддържане на републиканските пътища и др., а не осъществяване на стопанска дейност с конкретни икономически резултати. Ето защо изводът на въззивният съд, за това че уволнението е незаконно на посоченото в заповедта основание – чл.328, ал.2 КТ е правилен. В случая не е налице основната предпоставка за да може да намери приложение разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ при прекратяване трудови правоотношения със служители от ръководството на агенцията, а именно наличието на сключен договор за управление на предприятието, тъй като А. “П. инфраструктура” няма характер на такова с оглед даденото по-горе тълкуване. Въззивното решение е правилно и по останалите два иска – по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ, тъй като след като уволнението е признато за незаконно, то служителят следва да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа, като му бъде заплатено и дължимото се обезщетение за принудителна безработица. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящия състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.12.2010г. по гр.д.№11150 / 2010г. на Градски съд София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: