Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр.София, 31.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1342 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Г. Б. Ш. за възобновяване на в. н. о. х. № 338/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е пропуснал да обсъди в дълбочина част от доказателствените материали, поради което незаконосъобразно е приел използване на сила при съвкупленията с пострадалата. Посочва се, че съдът е проявил едностранчив подход към доказателствените източници - кредитирал е само тези, които са подкрепяли обвинението и се е позовал единствено на показанията на пострадалата и на две медицински удостоверения. Фактът на употребена сила се опровергавал от обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, очертаващи поведението на пострадалата преди, по време и след инкриминираните по делото деяния. Направено е искане за отмяна на присъдата и на въззивното решение. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 266 от 13.01.2011 г. на Районния съд – Разлог подсъдимият Г. Б. Ш. е признат за виновен в това, на 30.04.2001 г. в с.Ел., община Р., при условията на продължавано престъпление да се е съвкупил с лице от женски пол – шестнадесетгодишната К. Б. П., като я принудил към това със сила и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата са били признати за виновни и осъдени подсъдимият Д., подсъдимият Г. и подсъдимият А.. С решение № 1031 от 18.03.2013 г. по в. н. о. х. д. № 338/2011 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата е изменена единствено в частта за наказанието на подсъдимия А.. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. В искането основно се изтъкват доводи срещу оценката за достоверност на показанията на пострадалата. Поначало оценката за достоверност е суверенно правомощие на съда по същество, който има задължението да изложи ясни и точни съображения, позволяващи на Върховния касационен съд да провери законосъобразността при формиране на вътрешното убеждение. Видно от мотивите на решението, след собствен анализ и оценка на цялата съвкупност от доказателствени материали, Благоевградският окръжен съд също се е доверил на показанията на пострадалата, за които е открил косвена подкрепа в свидетелски показания (св. Р. П., св. П., св. П., св. Ч., св. Ч.), обективно причинените телесни увреждания, установени от медицинските документи и с помощта на заключенията на експертите, както и останалите обстоятелства, очертаващи цялостната фактология на инкриминираното по делото събитие. Респективно, съдът е приел за решително опровергани от достоверните доказателствени източници и поради това не е кредитирал обясненията (и на подсъдимия Ш.) в частта за доброволно извършени от шестнадесетгодишната пострадала множество последователни съвкупления с подсъдимите. Изложените мотиви са достатъчно подробни, задълбочени, логични и законосъобразни, като дават възможност да се установи и прецизното изпълнение на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 154 НПК. Напълно голословно е твърдението на осъдения за избирателен подход към доказателствените материали, които аналитично са били преценявани поотделно и в съвкупност, и в съответствие с техния действителен смисъл и съдържание. Решението на въззивния съд дава изчерпателен отговор и на идентично формулираните доводи на осъдения, с които се е противопоставял на оценката на свидетелските показания. Съдът ефективно ги е разгледал и стъпвайки на възприетото експертно мнение е счел, че липсата именно на белези от типа на кръвонасяданията в областта на гривнените и глезенните стави на девойката не лишава от достоверност свидетелските й показания. Тъкмо напротив, установил е, че доказателствено те се съвместяват с изяснения от вещо лице механизъм, по който може да се получи травма на дясната раменна става, констатирана при медицинския преглед на 30.04.2001 г. и отразена в медицинското удостоверение. Благоевградският окръжен съд е приел също, че показанията не се опровергават нито от данните за предходни взаимоотношения на пострадалата с един от четиримата подсъдими (с подсъдимия Д.), нито от обстоятелството, че след деянието тя е била забелязана на път към дома си в присъствието на подсъдимия Г., нито детайлните й показания за многократните насилствени съвкупления да са били продиктувани от обяснение, което е дължала за късното прибиране на своите родители. С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че Благоевградският окръжен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал съществено процесуално нарушение. Конкретни доводи за нарушение на материалния закон в рамките на възприетите фактически положения в искането на осъдения Ш. няма. Напълно формално е отбелязано и основанието за явна несправедливост на наказанието, каквато не се установява по делото. В размер на две години и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК наложеното наказание е било съобразено и с прекомерната продължителност на наказателното производство срещу подсъдимия. Предвид отсъствието на съществени нарушения искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. Ш. за възобновяване на в. н. о. х. № 338/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: