3 Р Е Ш Е Н И Е № 23 С. 13.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2334/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 987 от 03.10.2012г., постановено по настоящото дело № 2334/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1876 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 2220/2012г. В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 695/10.04.2012г. по т.д. № 634/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратено производството по делото. Ответникът по касация [фирма] чрез пълномощника си адв. С. П. моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос необходимо ли е евентуалният иск да е идентичен като предметно съдържание с главния иск. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: За да допусне касационно обжалване ВКС е констатирал противоречие на въззивното решение /с което частичната недопустимост на евентуалния иск е обоснована с мотиви, че евентуалната претенция следва да бъде с идентично предметно съдържание като главната/ с представеното от касатора решение № 91/2011г. ІІ т.о. ВКС по чл. 290 ГПК, с което е прието, че не съществува процесуална пречка в производството по иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента да бъде предявен, като евентуален, и иск срещу застрахователя на гражданската отговорност по чл. 226, ал. 1 КЗ. Настоящият състав на ВКС намира за правилно изразеното в приложеното решение на ВКС становище относно предметното съдържание на евентуалния иск. Ищецът може да предяви срещу ответника /ответниците/ няколко иска по свои избор – кумулативно, алтернативно или евентуално. Допустимостта на евентуално предявения иск е обусловена освен от общите за всички искове процесуални предпоставки и от изискването съединените искове да са родово и местно подсъдни на сезирания съд – чл. 210, ал. 1 ГПК. Евентуалният иск не е обвързан от правното основание и цената на иска на главния иск. По основателността на касационната жалба: Предмет на делото са искове по чл. 59 ЗЗД на [фирма] против [фирма] и [фирма] за заплащане от всеки от ответниците на сумата 39 117 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца недвижим имот, като при отхвърляне на иска срещу втория ответник, при условията на евентуалност, е предявен иск срещу първия ответник за заплащане на същото основание на сумата 78 234 лв. В. съд е отхвърлил главните исковете срещу двамата ответници, а по отношение на предявения евентуален иск срещу първия ответник [фирма] е приел, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, тъй като евентуалната претенция трябва да е с идентично предметно съдържание като главната, която е заявена срещу [фирма]. В случая евентуалната претенция не е за половината от вземането, а за цялото вземане, поради което съдът е обезсилил първоинстанционното решение относно евентуалния иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратил производството по делото. Жалбата е основателна. П. решение не е процесуално недопустимо в частта относно евентуалния иск за разликата над 39 117 лв. Както бе посочено по-горе евентуалният иск не е обвързан с правното основание на главния иск, нито с цената на иска на същия иск. Настоящата инстанция споделя изразеното в особеното мнение от втория член на състава становище, че евентуалната неяснота в петитума на евентуалния иск следва да се отстрани по реда на чл. 129 ГПК. Изложеното налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1876 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 2220/2012г. В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 695/10.04.2012г. по т.д. № 634/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в тази част. Председател: Членове: