Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр.София 12.07.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 921/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, [населено място] против решение на Софийски градски съд, ІV Б отделение, постановено по гр.д. № 2785/2008 г. в частта, с която са уважени исковете на противната страна и в тежест на касатора са възложени разноските. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства. Съставът на Върховния касационен съд два следния отговор: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касация И. П. И. чрез адв. Л. Ф. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 2 КТ, както и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата, удържана от работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, като И. П. И. е заемал длъжността „главен митнически специалист” в Р., София, митница К.. Със заповед на директора на АМ № 14693/13.12.2004 г. на И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” във връзка с докладни записки с № С-94-0065/03 от 15.10.2004 г. и от 01.11.2004 г. от ръководителя на Инспектората в А. „М.”. Той и колегата му Б. Б. са наказани за това, че по време на смяна не са осъществили митнически контрол върху превозно средство, натоварено в Република Гърция с 29 540 стека цигари, както и не са изискали представянето на обезпечение. Работодателят е мотивирал избора на най-тежкото наказание със сериозността на нарушението, което създава реални предпоставки за митническа контрабанда и нанасяне на щети на държавни бюджет. Съдът е приел, че фактите, описани в заповедта са установени и сами по себе си могат да се приемат за нарушения на трудовата дисциплина, но не е установена причинна връзка между поведението на служителя, конкретните, функции, които е изпълнявал и бездействията, за които е наложено наказанието. Решението е неправилно. В противоречие с дадения по-горе отговор, съдът е приел, че доказването на работодателя не може да се основава на косвени доказателства, защото негова е тежестта на доказване. Страната, чиято е тежестта да докаже осъществяването на определен факт и обстоятелство следва да го стори по начин, че да създаде у съда пълно убеденост в наличието, съответно отсъствието му. Както стана ясно, доказването може да се осъществи , както с преки, така и с косвени доказателства. Съдът, също така в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че работния график за 07.11.2003 г. на митница „К.” е негодно доказателствено средство, защото представеното копие е нечетливо. Това не е вярно, а и страните не оспорват съдържанието му, а доказателственото му значение. Освен това, ако съдът е срещнал затруднения в разчитането на представен от страната документ е следвало да й укаже за това и да изиска представяне на четливо копие или оригинала. Относно този документ, както и рапорта на ръководителя на смяна за деня как са разпределени задълженията между служителите в смяната, неправилно съдът е приел, че са негодни доказателствени средства и нямат доказателствена стойност, тъй като били частни документи и поради това не притежават материална доказателствена сила. Всички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие само при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването й става в сроковете и по правилата на чл. 154, 155 и 156 ГПК от 1951 г. /отм./, съответно чл. 193 и чл. 194 ГПК от 2007 г. Следователно, частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/ и щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до размера, който й дава законодателя. Във всички други случаи доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил в съвкупност и всички събрани по делото доказателства. Въззивното решение следва да се касира и спора разрешен по същество от настоящия състав, който е и втори по реда на касационното производство. Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, твърденията и доводите на страните, както и приложимия материален закон, прие за установено следното: Страните не спорят, а и от писмо вх. № С-94-0065/20.01.2004 г. на НСГП, писмо вх. № С-94-0065/16.03.2004 г. на Главния държавен санитарен инспектор на Република България, писмо вх. № С-94-0065/03/18.03.2004 г. на Генералния директор на НСРЗ, писмо рег. № № 1413:499/АОО34:15.06.2004 г. на М. на и. и ф. на Р. Г. и приложените към него документи, както и от акт за установяване на митническо нарушение № 132/2003 г., се установява, че български товарен автомобил с [рег.номер на МПС] /С 40 02 ЕВ е напуснал празен територията на Р. Б. на 06.11.2003 г. На същата дата на пристанището в С. камионът е натоварен с цигари – 473 колета. Камионът със стоката е напуснал територията на Р. Г. през ГКПП П. на 07.11.2003 г., където е извършена надлежна проверка на митницата. Превозното средство според данни от Национална служба „Гранична полиция” е влязло в Република България в 17.00 ч. То, обаче, не фигурира в регистъра на МП Кулата от същата дата за влизащи превозни средства. Не е вписано нито при влизащите празни товарни камиони, нито при тези, превозващи стока. В Българската интегрирана митническа информационна система не са регистрирани документи за стоки /цигари/ , превозвани с товарен автомобил с [рег.номер на МПС] /С 40 02 ЕВ. След получаване на информация от П. относно транзитната операция, осъществена на 07.11.2003 г. от С. за България на стока – 273 колета цигари, е извършена проверка и съставен и акт за установяване на митническо нарушение на С. П. П. – собственик и управител на фирмата, чиято собственост е камиона, а също и водач на превозното средство. От анализа на така установеното следва, че товарният автомобил е преминал през митница К. към Р. Б. на 07.11.2003 г. в периода 17.00 – 18.00 часа. Липсата на регистрация и последвалите от това неосъщесвен контрол и неизискване на обезпечение, осигуряващо заплащането на дължимите за стоките митни сборове и други публични държавни вземания, са последица от бездействия на митнически служители, които са били на смяна по същото време на Митница Кулата. От представените писмени документи, както и от признанията на страните, се установяван, че И. П. И. на длъжност „главен митнически специалист” е бил командирован от М. К. на М. К.. От неговите обяснения, дадени по реда на чл. 193 КТ, както и от графика на трета смяна за месец ноември 2003 г. се установява, че И. е бил дневна смяна на 07.11.2003 г. с място на работа М. К.. Работният график се утвърждава предварително от началника на митницата – срещу името на служителите за всеки ден от месеца е отразено дали е на работа, съответно каква смяна – дневна със знак „Д” или нощна със знак „Н” и мястото на работа – входящо или изходящо трасе с ”в” и „и”. В рапорта за разпределение на работните места, изготвен за деня от началника на смяната, митническите служители са разпределени още и на „гише”, „товарни автомобили” и „леки автомобили” за входящо и изходящо трасе. Без значение е дали този рапорт се съставя в края на работната смяна – важното е да отразява действителното разпределение на задачите между служителите в работната смяна. Според графика и рапорта, И. П. И. и младши митнически специалист Б. М. Б. на 07.11.2003 г. са обслужвали входящо трасе – товарни автомобили. И. И. в обясненията по чл. 195 КТ признава, че е бил разпределен на работа на входящо трасе, но твърди, че не е имало разпределение между служителите на видовете транспортни средства – „камиони, автобуси и леки коли”. Въпреки дадената му от въззивния съд възможност, не е представил допуснатите му доказателства в подкрепа на твърдението му, че обичайната практика на работа е без предварително разпределение между митничарите на смяна. В същото време, от представените копия от страници на дневник за влизащите в страната шосейни моторни превозни средства, се установява, че И. И., както и Б. Б., са записвали влизащите товарни автомобили на 07.11.2003 г. /дневна смяна/. Няма представени доказателства, че на същата дата И. П. И. фактически е работил на някое от другите работни места. В същото време, той е регистрирал чрез саморъчно попълване, полагане на подпис и печат в дневника на входящите шосейни моторни превозни средства, преминаване на празни товарни автомобили, включително и по време, близко на изследваното. Доводът му, че е бил натоварен да проверява само празните товарни автомобили е неубедителен, защото входът за товарните автомобили е един. При анализа на тези доказателства следва да се направи извод, И. П. И., заедно с Б. Б. е трябвало да осъществяват митнически контрол на влизащите в страната товарни автомобили на 07.11.2003 г. между 17.00 и 18.00 часа. Преминаването на камиона, управляван от С. П. няма как да остане „незабелязано” от двамата служители. При цялостната преценка на всички доказателства по делото, следва да се направи извод, че именно те са „пропуснали” да регистрират входящото моторно превозно средство и не са осъществили митнически контрол върху камиона и стоката. Характерът на нарушението е такъв, че няма как да има отбелязване в дневника на входящите моторни превозни средства, че именно И. И. е обработил въпросното, каквито изисквания е поставил въззивния съд, за да цени писмените доказателства. В заключение следва да се приеме, че нарушението, за което е издадена заповедта за уволнение е извършено от И. П. И.. Наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението. Неоснователен е доводът на ищеца, че заповедта е немотивирана. Същата съдържа много подробно и хронологично изложение на фактите и обстоятелствата. От служителя са изискани предварителни обяснения и видно от съдържанието на двете писмени изложения, те са именно във връзка с нарушението, за което е наложено наказанието. Възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни и не съответстват на обективните данни по делото. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 КТ, като този въпрос е вече разрешен от първата касация. При така изложените съображения, заповедта за уволнение е законосъобразна. Искът за отмяната й, както и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, а още и за възстановяване на удържаната по чл. 221, ал. 2 КТ заплата, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Дължимите държавни такси и поетите от бюджета на съда разноски, остават за сметка на съдебната власт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, ІV Б отделение, постановено по гр.д. № 2785/2008 г. в обжалваната част, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и А. М. е осъдена да заплати на И. П. И. съдебноделоводни разноски, а по сметка на съдебната власт - дължимите държавни такси и разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на И. П. И. от [населено място],[жк], [улица], № 52, вх. 1, ет. 2, ап. 3 против А. „М.” по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 14693/13.12.2004 г. на директора на А. „М.”, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди това длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 577, 30 лв., ведно с лихва за забава, считано от 21.01.2005 г., както и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на удържана заплата по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 441,80 лв. В необжалваната част въззивното решение е влязло в сила РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: