Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * дължимо обезщетение * неизпълнение на договорни отношения * подобрения в чужд имот * обедняване * водене на чужда работа без пълномощие


Р Е Ш Е Н И Е


№ 343/2013


София, 02.07.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2733 по описа за 2013 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 930/ 16.07.2013 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Ю.С. – процесуален представител на [фирма] против въззивно решение № 2024 от 18.12.2012 год.на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№ 2018/2012 год., с което е отменено решение от 14.02.2012 год.по гр.д.№ 445/2011 год. на Софийски градски съд,в частта,с която на основание чл.59,ал.1 ЗЗД е осъдена С. община да заплати на касатора сумата от 100 000 лв.,представляваща стойността на извършените необходими разноски и подобрения в имота,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата,както и в частта за разноските и е постановено ново решение,с което е отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата от 100 000 лв.Потвърдено е решението в частта,в която е оставено без уважение искането на касатора за признаване право на задържане върху сградата изградена в имота до заплащане стойността на присъдените подобрения.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото материално-правен въпрос относно приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД за дължимост на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставеният въпрос , следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според които разпоредбата на чл.59 ЗЗД се прилага,когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложените в строителните работи средства.При породени правоотношения от договор или друг правен акт,с който не се отстъпват право на собственост или ограничено вещно право върху вещта,упражняващият фактическата власт е държател,а не владелец и отношенията между подобрителя и собственика се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно от правилата за неоснователното обогатяване. В хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените разходи за строителството/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота към датата на извършване на съответната строителна дейност/.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.Твърди се,че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон,поради което е достигнал до неправилен извод ,че не са налице елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД,поради липса на разместване на блага в правните сфери на страните,тъй като ищецът е извършил подобренията по силата на договорни отношения между страните – приспадане на направените разходи за подобрения от дължимия наем за ползване на сградата.Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения частичен иск,както и да се допусне право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобренията. Претендира разноски.
Ответната страна СО-район”В.” оспорва основателността на касационната жалба и на иска.Поддържа заявените възражения във въззивната жалба за незаконност на преустройството; промяна на предназначението на сградата от административно – обслужваща в жилищна ; невъзможността за въвеждането й в експлоатация; погасяване по давност на вземането.
Релевираните касационни доводи са основателни.
За да отмени първоинстанционното решение,с което е уважен предявения частичен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД въззивната инстанция е приела,че въз основа на сключения ,между касатора – ищец и ответната община, на 26.02.1990 год. и анекс към него от 21.10.1991 год.договор за обезпечаване на изпълнението на съвместни мероприятия на територията на община ”В.”,последната е поела задължение да предостави за ползване на касатора за срок от 20 години сградата на [улица],срещу което касатора е поел задължение да извърши за своя сметка ремонт и реконструкция на сградата,като разходите ще се приспаднат от стойността на наема.Тъй като касаторът не е доказал извършени плащания по наема,а извършените подобрения са на договорно основание за негова сметка,то не е налице обедняване от негова страна,тъй като не е установено в какво състояние е приет имота,какви разходи са извършени от ищеца и до какъв размер са приспаднати от дължимия наем.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Възникнало е комплексно облигационно правоотношение между страните по силата на сключения на 26.02.1990 год. договор за обезпечаване изпълнението на съвместни мероприятия на територията на ОбНС”В.”и отдаване под наем на сградата на [улица] ,за срок от 20 години,чието съдържание е допълнено с анекс от 21.10.1991 год.,по силата на който е възложено на наемателя да извърши подобрения в имота – основен ремонт и реконструкция на сградата за привеждането й във вид годен за експлоатация.Разходите за това следва да се извършат със собствени средства на наемателя,като е предвидена възможност да бъдат прихванати с дължимата се наемната цена.
Безспорно е,че строително ремонтните работи в имота са извършени от ищеца по силата на акта,обективиращ съгласието на собственика на имота за осъществяването им, но без да бъдат индивидуализирани и да е посочен начина на уреждане на отношенията.Съгласието или несъгласието на собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя-владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие,но не и уреждане на отношенията на договорно основание. С оглед качеството на подобрителя е и размерът на паричното задължение.
Въззивният съд, неправилно е отхвърлил иска по причини, които са извън хипотезата на приложимия материален закон – чл. 59, ал. 1 ЗС. В случая, ищецът претендира от собственика СО район”В.”обезщетение за извършени в неин имот подобрения - основен ремонт и реконструкция на сградата за привеждането й във вид годен за експлоатация.По съществото си, тези строителни дейности не съставляват поправка на вещта.Не се установява, да са вид насрещна престация на ищеца и собственика на имота.
Поддържаните за първи път във въззивната жалба и пред настоящата инстанция възражения за незаконност на преустройството, промяна на предназначението на сградата от административно – обслужваща в жилищна , невъзможността за въвеждането й в експлоатация и погасяване по давност на вземането не следва да бъдат обсъждани с оглед преклузията по чл.133 ГПК.Без значение е възражението за неизправност на ищеца по сключения договор с оглед изложеното по-горе.
Искът е основателен и доказан в размер на сумата 215 934 лв.,представляваща действително направените и съществуващи разходи – подобрения и необходими разноски в имота към момента на тяхното извършване.
Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293,ал.1 и ал.2 ГПК и вместо него постановено решение по съществото на спора за уважаване на частичния иск в пълния предявен размер от 100 000 лв.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата.
Акцесорното искане на касатора за допускане право на задържане върху имота до заплащане на подобренията,следва да бъде оставено без уважение,тъй като е държател,а не владелец на имота.
Ответникът по касация следва да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на касатора направените разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 9855 лева.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение № 2024 от 18.12.2012 год.на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№ 2018/2012 год., с което е отхвърлен предявения от [фирма] срещу СО иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 100 000 лв.,представляваща стойността на извършените необходими разноски и подобрения в имота,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. о. – С., [улица] да заплати на [фирма] ,със седалище и адрес на управление – С., [улица] на основание чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 100 000/сто хиляди/лв.,като частичен иска,при общ размер на вземането от 380 990/триста и осемдесет хиляди деветстотин и деветдесет/ лв.и представляваща стойността на извършените необходими разноски и подобрения в недвижимия имот,представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92,9 кв.м.,находяща се в [населено място], [улица],ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 9855 лева./девет хиляда осемстотин петдесет и пет лв./
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за признаване право на задържане върху описаната сграда до заплащане стойността на присъдените подобрения.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Членове: