Р Е Ш Е Н И Е № 428 Гр. София, 30 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ...................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1388 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените Й. Н. С. и К. Д. К. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 414/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд, отмяна на решение № 392 от 06.02.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Исканията се позовават на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изложени са твърдения отхвърлящи извършеното престъпление. В съдебно заседание служебните защитници: адвокат Б. (за осъдения С.) и адвокат Г. (за осъдения К.) поддържат направените искания по съображения за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и осъществено процесуално представителство от общ защитник при противоречиви интереси на тримата съпроцесници. Частният обвинител и граждански ищец Н.В. М. – Ч. не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура предлага исканията на осъдените като неоснователни да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 392 от 06.02.2013 г. по в.н.о.х.д. № 414/ 2012 г. Благоевградският окръжен съд потвърдил присъда № 1460 от 19.04.2012 г. по н.о.х.д. № 858/ 2007 г. на Районен съд – Гоце Делчев, с която осъдените Й. Н. С. и К. Д. К. (като непълнолетен), в съучастие със задочно осъденият И. И. М. (също непълнолетен), на 26.02.2002 г. в [населено място] се съвкупили с 15-годишната Н. В. М.-Ч., като я принудили към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл.152, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, им били наложени следните наказания: - на Й. Н. С.: при условията на чл. 54 от НК – три години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК било определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода измежду това наказание и наказанията, наложени по споразуменията по н.о.х.д № 419/ 2008 г. на Районен съд – Гоце Делчев и по н.о.х.д. № 520/ 2011 г. на РС – Гоце Делчев; на основание чл. 68 от НК било приведено в изпълнение и наказанието от три месеца лишаване от свобода, отложено по н.о.х.д. № 1057/ 2000 г. на Районен съд – Гоце Делчев, за чието изпълнение бил определен първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; - на К. Д. К.: при условията на чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; на основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, отложено по н.о.х.д. № 1856/ 2000 г. на Районен съд – Гоце Делчев, за чието изпълнение бил определен първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип; - на И. И. М.: при условията на чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 69, ал. 1 от НК. В тежест на осъдените били възложени разноските по делото, а на гражданския ищец Н. М.-Ч. окръжният съд присъдил девет хиляди лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението. Процесуално допустимите искания на осъдените Й. С. и К. К. за възобновяване на въззивното наказателно производство, направени в законовия шестмесечен срок, са неоснователни. Приетата фактическа обстановка е била надлежно установена от събраните и проверени доказателства по делото. Значимата информация е изведена правилно, според точното съдържание на доказателствените източници, които с дължимото внимание са обсъдени от окръжния съд. Показанията на пострадалата М.-Ч. и на свидетелите Т., Ш., Т. и К. са възприети с убедителни съображения за правдивостта на изложените в тях сведения. Особено внимание е отделено на показанията на пострадалата, разгледани на плоскостта на нейното непълнолетие, характерови особености (лесна подчиненост и трудно оказване на съпротива) и експертно потвърденото състояние на остра стресова ситуация, в която се намирала изнасилената по време на инцидента и след него. При обосноваване достоверността на нейните показания съдебните състави са изложили убедителни аргументи. Посочили са несъответствията спрямо някои от изнесените факти и поради какви съображения са приети за несъществени. Доказателствата по делото са били достатъчни да изградят сигурен извод за осъщественото от тримата дейци изнасилване и употребеното от тях съчетаване на сила и заплаха за сломяване на съпротивата. Нарушения при съдебната преценка на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на съда не се откриват. Престъплението правилно е квалифицирано по чл. 152, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, като липсата на законова препратка към ал. 2, т. 1 е пропуск в дейността на правосъдните органи с дължимата от тях правна прецизност. Процесуалните права на осъдените не са били накърнени, тъй като и без препратката са могли да разберат в какво са обвинени. Въззивната инстанция е повторила грешката на първоинстанционния съд в квалификацията на престъплението да остане и позоваването на общия текст на съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК, което не е правилно, заради по-тежко квалифициращото обстоятелство по чл. 152, ал. 3, т. 1 от НК деянието да е извършено „от две или повече лица”. Затова и допуснатото нарушение на процесуалните права от обвинителната власт (при повдигане на обвинението) и от съдебните състави не е от категорията на съществените, за да провокира приложението на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Не са нарушени и процесуалните права на осъдените, заради защитата на техните интереси от един упълномощен защитник. Забраната на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК предвижда случаите, когато правните интереси на съпроцесниците са противоречиви и въпреки това те са представлявани и защитавани от общ защитник. В хода на първоинстанционното съдебно следствие (с.з. на 19.04.2012 г.) осъдените С. и К. изразили своето становище за невиновност по повдигнатото им обвинение и се възползвали от правото да не дадат обяснения (въззивно съдебно следствие не е провеждано). Ето защо не е налице противоречие между техните интереси и твърдяното процесуално нарушение не е допуснато. Наложените наказания не разкриват придадената им от осъдените С. и К. характеристика за явна несправедливост. Съдебните органи правилно са съобразили тежестта на извършеното посегателство срещу половата неприкосновеност на непълнолетната девойка и смекчаващите и отегчаващите деянието и личността на дейците обстоятелства. Определените санкции са постановени във вида и в границите, определени от закона. Необичайната продължителност на наказателния процес, за която конкретните молители С. и К. нямат принос, поначало представлява обстоятелство, облагоприятстващо наказателната отговорност на подсъдимите лица. То не е изрично посочено от съдебните състави, но подбраните конкретни размери на наказанието лишаване от свобода показват отчитането му с присъдата при съобразения значим превес на смекчаващите обстоятелства. Ето защо не се налага допълнителното занижаване на санкциите и от касационната инстанция. Наказанието на осъдения С. е определено на възможния най-нисък размер, предвиден от закона, а именно – три години лишаване от свобода, като дори и продължителността на процеса не обосновава приложението на института по чл. 55 от НК за определяне на размер под минимално допустимия за извършеното престъпление. Наказанието на непълнолетния (към датата на престъплението) извършител К. К. законосъобразно е било редуцирано по размер в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и допълнително снизхождение не е оправдано по изложените вече съображения. Наказанията на двамата осъдени могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК и най-вече да въздействат поправително спрямо тях към спазване на законите и добрите нрави в съвременното общество, възпиращо спрямо други техни противообществени прояви и по време на принудителния им престой в затворно учреждение да препятства възможността от извършване на други престъпления. Затова и наложените наказания са справедливи. Исканията на осъдените Й. Н. С. и К. Д. К. за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Н. С. и искането на осъдения К. Д. К. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 414/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.