Ключови фрази
Делба * допустимост на доказателства * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото * събиране на нови доказателства във въззивното производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 05.02. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1578/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 503 от 26.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 15.12.2016 г. по в. гр. д. № 1380/2016 г. на Старозагорския окръжен съд. Касаторът М. Г. Б. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] не е изразил становище в съдебно заседание.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 73 от 15.01.2016 г., с което между страните при равни квоти е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент, находящ се в жилищна сграда в [населено място], със застроена площ 87,06 кв. м., при описани граници.
Ищецът – дружество се е легитимирало като съсобственик с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.05.2015 г., с което е придобило чрез публична продан 1/2 ид. ч. от процесното жилище, притежавана от Н. Б. Б. – син на ответницата.
Имотът е наследствен от Б. Б., починал през 2000 г., чиято преживяла съпруга е ответницата – касатор, а Н. Б. е негов низходящ. Правото на собственост на общия наследодател е удостоверено с нотариален акт № 56/29.05.1979 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З.. В него е посочено, че разликата до пълната стойност на дадения в обезщетение имот в размер на 7 683 лв. се заплаща в срок от 25 години на равни месечни вноски.
В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че горната сума е била изплатена по време на брака й с Б. Б..
В доклада по чл.146 ГПК районният съд не е разпределил тежестта на доказване съобразно изискването на посочената разпоредба /т.5 от същата/.
След постановяване на първоинстанционното решение ответницата е поискала да й бъде предоставена правна помощ за изготвяне на въззивна жалба. Видно от определение от 08.02.2016 г. поисканата правна помощ е била допусната и е назначен особен представител – адв. Н.. Същият е изготвил въззивна жалба, въз основа на която е било образувано въззивно гр. д. № 1179/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Същото е прекратено с определение от 27.05.2016 г. и делото е върнато на районния съд за произнасяне по молбите на жалбоподателката и на процесуалния й представител за неговата замяна.
С определение от 21.06.2016 г. районният съд е преценил събраните нови доказателства за обстоятелствата, обуславящи предоставянето на поисканата правна помощ, като е отменил предходното си определение и е оставил без уважение молбата на М. Б. за предоставяне на правна помощ.
Въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по въззивната жалба на особения представител, като не е предоставил възможност на жалбоподателката да заяви дали поддържа същата. С допълнителна молба жалбоподателката е направила доказателствени искания: за представяне на удостоверение за граждански брак и за издаване на съдебни удостоверения. Доказателствените искания са били отхвърлени от въззивния съд на основание чл.266, ал.1 ГПК поради настъпила преклузия.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение.
По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:
Според приетото в тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от същото, при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията, направени от ответника. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по чл.290 ГПК, която се възприема от настоящия състав.
По касационната жалба.
В отговора на исковата молба ответницата е въвела неконкретизирано твърдение, че върху делбения имот е съществувала съпружеска имуществена общност в резултат на придобиването му със съвместен принос на двамата съпрузи.
Първоинстанционният съд е имал задължение да извърши доклад по делото, който да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения на страните. Когато твърдените от страната факти са неконкретни или неясни, в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.2 ГПК съдът й указва да ги конкретизира и изясни. В случая съдът не е изпълнил това задължение, като единственото указание, което е дал на ответницата е да докаже, че квотите, при които иска да се допусне извършването на делбата, са различни от поисканите в исковата молба. Съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да посочи кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада и от този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК.
С въззивната жалба могат да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: които не са включени в доклада по чл.145, ал.1, т.1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват; за които в доклада не са дадени указания по чл.145, ал.1, т.5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани; за които не са дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК, че страната не сочи доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими пред въззивната инстанция /решение № 54 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3066 от 2013 г. на ВКС, четвърто г. о./.
В настоящата хипотеза касаторката се е позовала на неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК да изготви доклад, в който да разпредели доказателствената тежест. Съдържащото се в допълнителната молба /след оставяне без уважение на молбата за правната помощ/ оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада е било обосновано. Независимо от наличието му, въззивният съд не е дал указание на жалбоподателката да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция поради непълнота на доклада, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение.
Това процесуално нарушение се е отразило на правилността на решението. Районният съд не е указал на страните как се разпределя доказателствената тежест за обстоятелствата, имащи правопораждащо или правоизключващо действие за съсобствеността. Отстраняването на допуснатото нарушение е било в правомощията на въззивния съд. Обжалваното решение е постановено, без да предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия.
С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да разпредели тежестта на доказване, да осигури възможност на страните да предприемат необходимите процесуални действия по посочване на допустими и относими доказателства и събиране на същите при условията на чл.266, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 382 от 15.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.