Р           Е          Ш          Е         Н          И         Е                                                      №   471                                         гр. София,   06.07.2010 г.                                       В       ИМЕТО      НА     НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 1 юни през 2010 г. в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова и в присъствието на прокурор Раева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №641/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на КУИППД – гр. С., чрез териториалната й дирекция в гр. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр.д. №751/08 г. , на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за стойността на процесното и. , с оглед квалификацията й като значителна по см. на чл.3, ал.1, вр. с пар.1 от ЗОПДИППД и съпоставката й с дохода на ответниците при преценката дали придобиването има законен източник – чл.4, ал.1 от с.з. е от значение за спора. Обуславящият го въпрос как се формира тази стойност – дали от придобивната по документите за собственост на ответниците или от реалната пазарна цена на имотите – се решава противоречиво от съдилищата. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Е. Я. и П. Я. я оспорват като неоснователна. Прокурорът намира жалбата за основателна по изложените в нея съображения. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението е отхвърлено предявеното от касатора срещу ответниците П искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, за отнемане на посоченото там и. на ответниците. Прието е, че за придобиването на това и. / включващо недвижими имоти, дв. вещи- автомобили, пари и дружествени дялове/ се установява законен източник, в размер на удостоверената в придобивните актове парична престация, дадена от ответника. Не се твърди и съответно разкрива от ищеца симулация на цената в придобивните за имотите сделки. При възмездно придобиване на имоти размерът на законния източник се съизмерва с цената по сделката, а не с. справедливата им пазарна стойност, която е неотносима към свободното договаряне. Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен: На въпроса, по който е допуснато обжалването, е отговорено с постановеното по реда на чл.290 от ГПК Р №89/10 г. по гр.д. №717/09 г., което настоящият състав споделя. Там е прието, че стойността на имуществото за проверявания период по см. на чл.3, ал.1, вр. с пар.1, т.2 от ЗОППДИППД е обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето по чл.3, ал.1 от закона. Критерият по цитирания параграф се отнася до придобитото и. през процесния период като цяло; стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина – тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната – арг. от чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Единственото изключение от това правило са възмездните сделки, сключени от лицето по чл.3 от закона с държавата, тъй като посочената там цена й е противопоставима. За сключените от него възмездни сделки с други субекти, обаче, държавата е трето лице и удостовераната в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на сделката, респ. – на имуществото. Критерият „значителна стойност” на имуществото по см. на чл.3, ал.1, вр. с пар.1,т.2 от закона е величина, независима от волята на страните по възмездните сделки за имотите и не съвпада с цената по нот. актове. Въззивният съд е нарушил закона, като е приел противното. Релевантната според АС придобивна стойност на имуществото от 104 089 лв. значително се различава от реалната пазарна, посочена в исковата молба като 188 998 лв. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за да се изследва стойността на имуществото по см. на закона, като пазарната към придобиването му. При съмнение или спор за тази стойност – в исковата молба е посочена като 188 998 лв., в първоинст. решение – 188 770 лв., а в касационната жалба - 196 270 лв., следва да се назначи нова комплексна технико - икономическа експертиза, която да установи стойността на имуществото, като сбор от реалната пазарна стойност на посочените в исковата молба имоти и вещи към придобиването им. Доходите на ответниците по иска също следва да се установят като обективна величина с отчитане на всичките им приходи и разходи / вкл. по обслужване на заемите/, според твърденията и данните по делото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №751/08 г. от 27.01.09 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: