Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
Гр.София, 07 февруари 2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
СВЕТЛА БУКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдия Вълкова
наказателно дело № 663/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Перник и касационна жалба на С. И. С. – частен обвинител, чрез повереника адвокат Г. Т. от АК – Перник, срещу въззивна присъда № 15 от 30.11.2022г. по ВНОХД № 147 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Перник.
С протеста и допълнителното писмено изложение към него се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че при оценката и анализа на доказателствата, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на 13, ал.1, чл.14, ал.1, чл. 107, ал. 5 НПК, довели до грешни фактически изводи, че подсъдимият И. не е извършил деянието, предмет на обвинението, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е оценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл, като неоснователно и немотивирано е дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал.3, изр. 2-ро от НПК да даде убедителен отговор защо при налични противоречия дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателствени средства, каквито изисквания за съдържанието на присъда е вменил законодателят с разпоредбата на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. Като съществено процесуално нарушение при формулиране на вътрешното убеждение на въззивния съд се сочи игнорирането на заключенията на съдебно-медицинските експертизи и показанията на свидетелите - очевидци на нанесения от подсъдимия удар с крак по лявата подбедрица на пострадалия: С. С., И. С., П. Ц. и Р. А., за сметка на показанията на други свидетели, които не са възприели лично обстоятелствата, посочени в чл.102, т.1 от НПК. Иска се отмяна на въззивната присъда, с която подсъдимият К. П. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и връщане делото за ново разглеждане от Окръжен съд - Перник.
В касационната жалба също се поддържат касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 НПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че подсъдимият не е извършил изпълнителното деяние на престъплението, предмет на обвинението, като счита, че е направен при липса на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствената съвкупност и при нарушение на нормите на чл. чл. 13, ал.1 и 14, ал.1 от НПК, с което е предпоставил неправилно приложение на материалния закон, заключавайки, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е бил осъден от първоинстанционния съд. Счита, че неправилно са игнорирани еднозначни, безпротиворечиви и недвусмислени доказателства – данните от показанията на свидетели - очевидци, пряко свързани с основния факт по смисъла на чл. 102 от НПК, категорично установяващи както извършеното престъпление, така и конкретния механизъм на увреждането и участието на подсъдимия в него - чрез непосредствено осъществяване на изпълнителното деяние, както и кореспондиращи с тях заключения на съдебно - медицински експертизи, допълнени при разпитите на вещите лица в съдебни заседания. Моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Перник.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият К. И. се явява лично и заявява, че защитникът му – адвокат Л. А. е болна и няма да се яви, но той желае да се даде ход на делото и да се защитава сам. В лична защита и в последната си дума подсъдимият моли ВКС да остави без уважение касационния протест и касационната жалба, тъй като не е извършил престъпление, а тримата свидетели – очевидци са роднини на частния обвинител и имат финансови подбуди да го сочат като автор на престъплението, предмет на обвинението.
Касационният жалбоподател - частен обвинител С. С. и повереникът му – адвокат Г. Т. от АК – Перник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС и не изразяват становище по касационния протест.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и жалбата, като счита, че показанията на свидетелите, които подкрепят обвинението, са в съответствие, както със заключенията на съдебно-медицинските експертизи, така и с разясненията на вещите лица пред съда, поради което предлага ВКС да отмени въззивния акт и да върне делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Окръжен съд - Перник е отменил присъда № 260002 от 08.02.2022г. по НОХД № 854/2020г., постановена от Районен съд - Перник, с която подсъдимият К. П. И., род. на ***** г., е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и вместо това е постановил нова въззивна присъда, с която го признал за невиновен и го оправдал по обвинението, за което е предаден на съд, а именно, че на 16.03.2019 г. в с. Драгичево, общ. Перник, в ресторант „Д.", чрез нанасяне на ритник в областта на ляв долен крайник (подбедрица) е причинил на С. И. С. средна телесна повреда – многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца - престъпление по чл. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
С новата присъда въззивният съд е постановил направените по делото разноски в размер на 1644,08 лева да останат за сметка на държавата.
Касационният протест и касационната жалба са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни, съответно прокурор и частен обвинител, в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК.
Доколкото приетото от въззивният съд ново фактическо положение, че подсъдимият не е извършил деянието, предмет на обвинението, се оспорва в протеста и жалбата с аналогични доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд, приоритетно се налага произнасянето по основателността на наведените оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разгледани на тази плоскост, ВКС намира касационния протест и касационната жалба за основателни.
За да приеме, че подсъдимият И. не е извършил деянието, предмет на обвинението, обратно на фактическите изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е отказала да кредитира показанията на свидетелите – очевидци И. С., П. Ц. и Р. А., на които първостепенният съд се е доверил, приемайки, че те са последователни, непротиворечиви, подкрепени от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и еднозначно установяват, че когато частният обвинител се е намирал в близост до пулта за музика в заведението, подсъдимият целенасочено се отправил към него и от непосредствена близост му е нанесъл удар с крак в предната част на лявата подбедрица. Въззивният съд отказал да кредитира и показанията на пострадалия в същата насока поради идентифицирани на стр.7-8 от мотивите на обжалваната присъда противоречия в тях относно мястото на инцидента (първия път пострадалият заявил, че е бил ритнат от подсъдимия непосредствено до масата, ставайки от нея, а при втория разпит – на излизане от заведението, на няколко метра от масата, на която е стоял). Въззивният съд съзрял противоречия в показанията на пострадалия и относно мястото, на което се намирал подсъдимият - първия път казал, че стоял странично спрямо него, а след това - лице в лице с подсъдимия, както и относно мястото на удара, защото пострадалият първоначално заявил, че е ритнат „в областта на глезена, странично“, а след това - „под коляното“. Поради това и въпреки съвпадащите заключения на съдебно-медицинските експертизи и разясненията на вещите лица пред съда (вж. л.119-120 и л.158-159 от НОХД №854/2020 г. на РС – Перник и л.149-151 и л.167-173 от ДП) с данните от показанията на свидетелите – очевидци, в това число пострадалия С., потвърждаващи категорично, че причиненото на последния увреждане е резултат от удар, а не от самостоятелно падане, въззивният съд приел, че не може да се довери на тези показания, които според първоинстанционния съд установяват основнорелевантния факт от предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК сочейки именно подсъдимия като лицето, което е причинило телесното увреждане на пострадалия, чрез ритник в лявата подбедрица.
Макар твърде обстоятелствен, направеният от въззивния съд доказателствен анализ на отделните групи свидетелски показания не удовлетворява процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно чл.13 и чл.14 от НПК. Въззивният съд не е предприел дължимото за изясняване съдържанието на подадения сигнал до оператора на телефон „112”, при налични данни от приложеното на л.58 от ДП писмо от Началника на Районен център 112 – София, че той съдържа факти с важно доказателствено значение. За разлика от първоинстанционния съд, който е аргументирал доверието си към горепосочените свидетели и със съдържанието на подадения сигнал на тел.112, въззивната инстанция приела, че той не допринася за изясняване авторството на извършеното деяние, защото установява обаждане до тел. 112 от страна на свидетеля И. С. и съобщаване за счупване крака на пострадалия без да е споменато името на подсъдимия. Поради това окръжният съд не се е съгласил с първостепенния съд, че под „шефа“, който според сигнала на тел.112 счупил крака на пострадалия, следва да се има предвид подсъдимия, като допълнително се е аргументирал с липсата на доказателства, които да сочат, че подателят на сигнала и подсъдимият се намират в някакви служебни правоотношения. Изводите на двете предходни инстанции на база съдържанието на този сигнал, които са коренно различни относно преценката за авторството на деянието, са направени без двете съдилища да са изяснили по надлежния процесуален ред какво е съдържанието на сигнала. От мотивите на обратните присъди (първоинстанционна и въззивна) не става ясно как съдилищата са стигнали до извода, че подателят на сигнала на тел.112 е свидетелят И. С.. Действително при разпита си пред първоинстанционния съд този свидетел е заявил, че се е обадил на тел.112, но не е установено дали и какво е казал по отношение на извършителя на увреждането на пострадалия (вж. л.45 от НОХД №854/2020 г. на РС – Перник). В писмото от началника на РЦ - София към Системата 112 като подател на сигнала е посочено „лице, представящо се като г-н С.“, а със същото фамилно име е и пострадалият. Поради това не е ясно защо предходните съдилища свързват звукозаписа като източник на информация за извършителя на увреждането като „шефа“, каквито данни в писмото и в протокола от съдебното заседание, в което е прослушан този звукозапис няма. Вероятно изводите на първоинстанционния съд в тази насока са резултат от предявения на страните в съдебно заседание на 08.09.2021 г. звукозапис, съдържащ се във веществено доказателство – 1 бр. CD (л.160 от НОХД №854/2020 г. на РС – Перник), чието съдържание обаче установено като резултат от прослушването на звукозаписа не е възпроизведено в съответния протокол, поради което то не може да бъде обект на пълноценна и обективна проверка от страна на горните инстанции. Въззивната инстанция на свой ред не е закрепила съдържанието на звукозаписа в нарочен протокол в хода на проведеното въззивно следствие, нито е назначила съответна експертиза, поради което за ВКС остава неясно на какво процесуално основание е приела, че сигналът на тел.112 сочи „шефа“ като автор на увреждането на пострадалия, за да аргументира дали това е подсъдимият или не.
По делото са приложени електронни веществени доказателства, каквито са звукозаписът на сигнала и електронните картони на инцидента, съдържащи се в приложеното към писмото от „Национална система 112“ дисково устройство (1бр. CD –вж. л.58 и л.59 от ДП), които не са събрани по ред, позволяващ пълноценна касационна проверка относно реда на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция по изводимата от тях информация. ВКС не може да се съгласи с отразеното в мотивите на въззивната присъда, че записът на подадения сигнал на тел.112 е „надлежно приобщен“ (вж. л.114 от въззивното дело), тъй като предявяването му на страните чрез изслушване на съдържанието на звукозаписа в хода на първоинстанционното съдебно следствие без в протокола от съдебното заседание да се възпроизведе съдържанието на проведения разговор, изключва обективно възможността касационната инстанция да провери дали не е допусната непълна и/или превратна оценка на този доказателствен материал с пряко отношение към оценъчната дейност на въззивната инстанция на достоверността на гласните доказателства относно авторството на деянието предвид съществените противоречия в тях. Констатираното нарушение, свързано с данните от позвъняването на телефон 112, е относимо към доказателствената дейност на първоинстанционния съд, което обаче въззивният съд не е отстранил. В резултат на това е допусната непълнота в доказателствената съвкупност, която компрометира изпълнението на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства и налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което описаните в писмото от РЦ - София на Национална система 112 електронни веществени доказателства –1 бр. звукозапис и електронни картони на инцидента (вж. л.58-59 от ДП) следва да бъдат събрани при съблюдаване на изискванията в разпоредбите на чл. 110 НПК - да бъдат внимателно огледани и подробно описани. В случая е било необходимо въззивният съд не само да прослуша съдържанието на сигнала в присъствието на страните, както е процедирал първоинстанционният съд, но свидетелят И. С. да бъде разпитан кой „шеф“ е имал предвид, когато е посочил извършителя на увреждането на пострадалия, ако действително при прослушването се установи такова негово изявление. Съдържанието на записа, както и това на електронните картони следва да се закрепят по начин, който позволява анализирането им от следващите съдебни инстанции чрез възпроизвеждането им в протокола от съдебното заседание или чрез назначаване на аудио - техническа експертиза, която да прослуша и свали на хартиен носител съдържанието на записа и отделно това на електронните картони в приложения диск на л.59 от ДП относно подадения сигнал за инцидента в „Национална система 112“, като вещото лице, изследвайки ги чрез съответните научни и технически методи, да отговори какъв е видът на предоставения диск, съдържа ли цифрови данни, какво е тяхното съдържание, има ли данни за механична или друг вид манипулация и съответно да възпроизведе, чрез запис на хартиен носител, информацията, която се намира в звукозаписа и в електронните картони на инцидента съобразно приложеното писмо на л.58 от ДП. Както съдържанието на звукозаписа, така и това на електронните картони са важни за проверка показанията на отделните групи свидетели и в частност тези на пострадалия, поради което отказът на въззивния съд да се довери на показанията на свидетелите очевидци се явява преждевременен и несъответен на правилата на доказването по чл.13 и чл.14 от НПК.
В обжалваната присъда отсъства дължимият доказателствен анализ на посочените електронни доказателства, релевантни към значим факт от предмета на доказване по чл. 102, т.1 от НПК, а именно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. Без съмнение, като не е изчерпил възможността за преодоляване на противоречията в свидетелските показания на база тези обективни източници на релевантни към основния факт от предмета на доказване доказателства, въззивният съд е постановил съдебния си акт, който в случая е нова присъда, в нарушение на изискванията в чл.13 и чл.14 от НПК. Суверенно правомощие на въззивния съд е да установи различни от първоинстанционния съд фактически положения (чл.316 от НПК), както и да даде вяра на едни или други доказателствени материали, но при спазване на правилата за доказване в посочените процесуални разпоредби, които в случая не са съобразени. Същевременно касационната инстанция е инстанция единствено по правото, но не и по фактите. В рамките на касационното производство съдът не може да установява нови фактически положения относно авторството на деянието или да интерпретира по различен начин доказателствените източници (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК, която не е налице, защото настоящата касационна проверка е първа по ред, а не трета). Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. Когато доказателствената дейност на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което предпоставя претендираното в протеста и жалбата касационно (отменително) основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и налага атакуваната по касационен ред въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Възраженията по правилното приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 15 от 30.11.2022 г., постановена по ВНОХД № 147 /2022 г. на Окръжен съд – Перник и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :