22
Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. София, 16.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1391 по описа за 2020г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 31 от 19.01.2022г. по т. дело № 1391/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1038 от 26.05.2020г. по в. т. дело № 4734/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на СГС, ТО, VI-8 състав в следните части, с които:
1.1/ е отхвърлен искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 64 384,02 лв. /над 909 840,38 лв. до 974 224,40 лв./ по Договор № Д4-79/13.10.2016г. /за периода 03.05.2017г. до 30.11.2017г./ като погасен поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/;
1.2/ е отхвърлен искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 15 361,75 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. /за периода от 03.07.2017г. до 01.12.2017г./ като погасен поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/;
1.3/ ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер 114 949,32 лв., представляваща главница по вземане за доставки по Договор № Д4-4/30.11.2017г., поради отказ на съда да погаси тази сума, като извърши прихващане с дължима от ищеца договорна неустойка по този договор;
1.4/ ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв., представляваща част от усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и на основание чл. 86, ад. 1 ЗЗД сума в размер 891,20 лв., представляваща лихва върху посочената главница;
2/ след частична отмяна на решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на СГС, ТО, VI-8 състав ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 343 213,25 лв., представляваща сумата над 291 665,13 лв. до пълния размер на усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. в размер 634 878,38 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2018г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 872,35 лв., представляваща сумата над 891,20 лв. до 1 763,55 лв.
3/ съответната част за присъдените на ищеца и ответника разноски.
Въззивното решение в посочените части е допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси:
Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора? Дължи ли се договорна неустойка, ако всяка страна по договора в различни моменти не е изпълнила част от договорните си задължения?
Касаторът – ищец „Софарма Трейдинг” АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Д. Д. прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдебният състав е постановил вътрешно противоречив и необоснован съдебен акт, тъй като от една страна по повод уважения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД общо за сумата 634 878,38 лв. е отказал компенсация по възражението на ответното лечебно заведение за неустойки, като правилно е приел, че същите са недължими поради това, че „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е неизправна страна, а от друга страна, по отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 64 384,02 лв. по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и 15 361,75 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. неправилно е приел това възражение за основателно. Касаторът – ищец релевира доводи, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че възражението за прихващане на сумите 64 384,02 лв. по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и 15 361,75 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. с посочената от ответника неустойка се основава на общ правопораждащ факт и общо правоотношение – рамкови договори за периодично снабдяване с лекарствени продукти № Д4-79/13.10.2016г. и № Д4-4/30.01.2017г. Поддържа, че в тази връзка изпадането на лечебното заведение в забава относно задължението за заплащане на цената, по която и да е от отделните доставки, извършени в изпълнение на съответния рамков договор, следва да се цени като неизпълнение по общото правоотношение по този рамков договор и превръща лечебното заведение в неизправна страна по цялото правоотношение. Касаторът – ищец моли въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 64 384,02 лв. /над 909 840,38 лв. до 974 224,40 лв./ по Договор № Д4-79/13.10.2016г. /за периода 03.05.2017г. до 30.11.2017г./ и за сумата 15 361,75 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. като погасени поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 6 040,15 лв., вместо това исковете в посочената част да бъдат уважени и въззивното решение да бъде потвърдено в останалата част, по която е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства.
Ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ц. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа, че договорната неустойка следва да бъде прихваната със задължение на ответника, независимо от това дали към момента на направеното възражение за прихващане той е бил изправна страна, по съображения, изложени в отговора, писмената защита и в откритото съдебно заседание на 26.04.2022г. Моли в обжалваната от ищеца част въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касаторът - ответник „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ц. прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводите на въззивния съд по отношение необходимостта купувачът да е изправна страна, за да получи уговорената в чл. 9, ал. 2 от процесните договори неустойка, са незаконосъобразни. Излага доводи, че неустоечната клауза от договорите съдържа в себе си фактическия състав на реализирането си, поражда автоматично своето действие, след като продавачът достави лекарства с по-малък от уговорения в нея остатъчен срок на годност, и не е в причинна връзка с начина на заплащане на доставките по процесните договори. Касаторът – ответник поддържа, че договорните клаузи за неустойка и за плащането на доставките са уговорени независимо едни от други и тяхното изпълнение не е взаимообвързано. Релевира и доводи, че вземанията на страните не са станали изискуеми по едно и също време – към момента на виновното неизпълнение на договорното задължение на ищеца в качеството му на длъжник ответникът е бил изправна страна, защото е изпаднал в забава 60 дни след доставката. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 442 ТЗ касаторът – ответник прави оплакване, че неправилно съдът се е позовал на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, предвид неприложимост на посочената разпоредба и наличието на изрична клауза на чл. 30 от договора. Излага доводи за наличие на предпоставките за усвояване на банковата гаранция – доставените лекарствени продукти са били с различен остатъчен срок на годност от уговорения в чл. 9, ал. 2 от процесния договор, поради което усвоената част от банковата гаранция е получена с основание – неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя /ищеца/ по чл. 30 във връзка с чл. 28 и чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016г. Касаторът – ответник моли въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер 114 949,32 лв. по Договор № Д4-4/30.11.2017г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв. - част от усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г., на основание чл. 86, ад. 1 ЗЗД сума в размер 891,20 лв. - лихва върху посочената главница, както и въззивното решение да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 343 213,25 лв. /сумата над 291 665,13 лв. до пълния размер на усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. в размер 634 878,38 лв./, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2018г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 872,35 лв. /сумата над 891,20 лв. до 1 763,55 лв./ и съответната част за присъдените на ищеца разноски, и вместо това предявените искове в посочената част да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
„Софарма Трейдинг“ АД оспорва касационната жалба на ответника и поддържа становище за правилност на решението на Софийски апелативен съд в съответната обжалвана от ответника част по съображения, изложени в отговора, писмената защита и в откритото съдебно заседание на 26.04.2022г. Моли в обжалваната от ответника част въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел, че страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните съдебният състав е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Съдебният състав е констатирал като безспорни и установени от представените доказателства следните обстоятелства: страните са в трайни търговски отношения въз основа на сключени между тях Договор Д4-79/13.10.2016г. и Договор Д4-4/30.01.2017г.; ищецът е извършил описаните в исковата молба доставки и е издал процесните фактури, които са осчетоводени от страните; ответникът е приел изпълнението по договорите, но не е заплатил задълженията си по процесните фактури в уговорените между страните срокове; част от задълженията по процесните фактури са заплатени от ответника след образуване на настоящото дело; по нареждане на ищеца „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е издало банкова гаранция от 07.10.2016г. по Договор Д4-79/13.10.2016г. във връзка с решение № 3-293/21.09.2016г. за обявяване за изпълнител за „Периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на „УСБАЛО ЕАД“ в максимален размер до 788 313,49 лв.; по заявено от ответника искане за усвояване на банковата гаранция на 31.01.2018г. на същия е заплатена сума в размер 634 878,37 лв., осчетоводена по сметка 4921 - „разчети по гаранции“ по партидата на ищеца, като „усвоена гаранция по иск от “Софарма трейдинг“ АД.
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд относно отхвърлянето на исковете по чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 64 384,02 лв. по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и за сумата 15 361,75 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. като погасени поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 283 523,11 лв. до претендираната сума 314 008,71 лв., т. е. за сумата 30 485,60 лв. На основание чл. 272 ТПК съдебният състав е препратил към тези мотиви. В допълнение, предвид оплакванията във въззивната жалба, е изложил следните доводи:
Приел е за неоснователни възраженията за недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1-3 от Договор Д4-79/13.10.2016г. и Договор Д4-4/30.01.2017г., с които клаузи страните са уговорили неустойка за качествено изпълнение - по отношение срока на годност на стоката, като в зависимост от неизпълнението са определили различен размер на неустойката: 64,99%-55% - 30% от стойността на доставката; 54,99%-45% - 60% от стойността на доставката; 44,99%-35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката. Изложил е съображения, че посочените клаузи за неустойка не са в противоречие със закона - Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, Наредба № 39 от 13.09.2007г. за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска практика /Наредба № 39 от 13.09.2007г./, Наредба № 28 от 9.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, както и с изискванията на приложимата уредба на ЕС - Ръководство от 07.03.2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба /2013/С 68/01/, Ръководство от 05.11.2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба /текст от значение за ЕИП/ /2013/С 343/01/. Изискванията, определени с разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 6 от Наредба № 39 от 13.09.2007г. и т.5.5 от приетото от Европейската комисия Ръководство от 07.03.2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба /2013/С 68/01/, са свързани с начина, по който дистрибуторът следва да организира дейността си и как и при какви условия следва да съхранява лекарствените продукти, което по никакъв начин не препятства ищеца да изпълнява поетите с договора задължения, съответно не може да породи неблагоприятни правни последици за ответника, който чрез уговорената неустойка си гарантира качествено изпълнение, т. е. не е налице твърдяното противоречие.
Изводът, че разпоредбите на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1-3 от Договор Д4-79/13.10.2016г. и Договор Д4-4/30.01.2017г. не накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е аргументиран по следния начин: Посочените от въззивника - ищец факти и обстоятелства не доказват, че единствената цел, за която е уговорена неустойка в чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1-3 от Договор Д4-79/13.10.2016г. и Договор Д4-4/30.01.2017г., излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съответно не доказват твърдяното противоречие; към момента на сключване на договорите страната е могла да прецени своя интерес, като съобрази посочените факти и обстоятелства, тъй като същите са й били известни като част от нормативната уредба на страната и елемент от търговската практика, с която очевидно е запозната, съответно да прецени може ли да изпълнява задълженията си по договорите точно и добросъвестно по смисъла на чл. 63 ЗЗД; договорите са резултат на проведени процедури за обществени поръчки по реда на ЗОП /отм./, при сключването на които са спазени принципите, определени в чл. 2, т. 1-3 ЗОП /отм./, договорната свобода е ограничена /чл. 41 ЗОП /отм./ и е въведена забрана за изменение на същите, извън изрично уредените случаи в закона /чл. 43 ЗОП /отм./, за постигане на целите, определени в закона /чл. 1 ЗОП /отм./, т. е. страната е била предварително запозната с условията за сключване на процесните договори, поради което не може да твърди противоречие с добрите нрави на посочените основания. В решението е прието, че възможните вреди от неизпълнението са съобразени при определяне размера на дължимата неустойка, поради което същата не е уговорена извън присъщите й функции.
Съдебният състав не е споделил тезата на въззивника - ищец, че задължението за доставка на стоки с определен процент остатъчен срок на годност е вторично на фона на същинското задължение на продавача да прехвърли и предаде стоките, по аргумент, че такова разграничение не е направено от страните в процесните договори и не се допуска от закона /чл. 63 ЗЗД/.
Посочил е, че не е налице злоупотреба с право от страна на ответника с цел увреждане на контрагента по търговската сделка, тъй като с възражението за прихващане той е реализирал свои права, основани на договорно основание, като защита срещу предявените срещу него искове.
Софийски апелативен съд е приел за основателно възражението за прихващане, съответно за размера на дължимата неустойка по всеки един от двата договора, поради неоспорване от ищеца на представените от ответника с отговора на исковата молба фактури за начислените неустойки, и съобразно заключението на съдебно - счетоводната експертиза, представено на 07.11.2018г., установяващо размера на дължимата неустойка за всяка една доставка на лекарствени продукти, като в таблици от № 2 до № 5 вещото лице е съобразило релевантните факти - дата на доставка, срок на годност, общ срок на годност в месеци, остатъчен срок на годност, стойност на продукта по фактурата, размера на неустойката, начислената неустойка, по всяка една от фактурите.
Във връзка с отхвърлянето на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 291 665,13 лв. до пълния предявен размер от 634 878,38 лв. /по Договор № Д4-79/13.10.2016г./ и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 891,20лв. до пълния предявен размер от 1 763,55 лв. въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер 291 665,13 лв., и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Приел е, че за разликата над 291 665,13лв. до пълния предявен размер от 634 878,38лв. не се дължи неустойка по чл. 9, ал. 2 и чл. 28. ал. 1-4 от Договор № Д4-79/13.10.2016г., защото към датата на която е направено искането за усвояване на гаранцията, съответно сумата е преведена на ответника, същият е бил в неизпълнение на насрещните си задължения да заплати в уговорените срокове цената на извършените от ищеца доставки в посочените размери, които са в по-голям размер от присъдената неустойка - неплатеният остатък по фактурите, издадени но Договор Д 4-79/13.10.2016г., във връзка с който е издадена банковата гаранция, към 30.01.2018г. е в размер 4 201 701,74 лв. по счетоводни данни на ищеца, съответно 4 201 654,29 лв. по счетоводни данни на ответника. Посочил е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД/. Поради това съдебният състав е направил извод, че ответникът е получил сумата без основание, поради което трябва да я върне на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е без значение, дали ответникът е издал фактура за неустойката над 291 665,13 лв. до пълния предявен размер от 634 878,38 лв.
Въззивната жалба на ответника „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е приета от въззивната инстанция за неоснователна.
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд във връзка с уважаването на исковете по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата в размер 114 949,32 лв. /обжалваната част от присъдената сума 268 161,36 лв./ - главница по вземане за доставка по Договор № Д4-4/2017г., поради отказ на съда да погаси тази сума, като извърши прихващане с дължима от ищеца договорна неустойка по този договор, и мотивите за присъдената с първоинстанционното решение на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв. – главница, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 891,20 лв. - лихва върху посочената главница, и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Съдебният състав е изложил също, че плащането на задълженията преди връчване на препис от исковата молба и определението по чл. 374 ГПК не променя изводите на съда за забава на длъжника да изпълни задълженията си по Договор № Д4-4/30.01.2017г., съответно не дава право на длъжника като неизправна страна да претендира неустойка в общ размер 114 949,32 лв. по издадените от него фактури № [ЕГН]/30.11.2017г. и № [ЕГН]/12.09.2017г.
Възражението на ответника, че ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване изпълнение от негова страна на предвидените в Договор № Д4-79/13.10.2016г. предпоставки за настъпване на изискуемостта на плащането по развитите във въззивната жалба на ответника съображения, както и възражението на ответника за недължимост на присъдената на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв. поради това, че ответникът не е изпаднал в забава на задълженията си към ищеца поради недоказване от страна на последния на предвидените в Договор № Д4-79/13.10.2016г. предпоставки за настъпване на изискуемостта на плащането, са приети от въззивната инстанция за преклудирани на основание чл. 370 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като не са направени с отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба.
Дължимостта на сумата в размер 891,20 лв. – лихва за забава върху присъдената главница от 291 665,13 лв. за периода от 01.02.2018г. до 11.02.2018г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е аргументирана с основателността на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и липсата на твърдяното от въззивника - ответник ограничение.
По релевантните правни въпроси:
Неустойката представлява форма на договорна отговорност. Договорната неустойка е договорна клауза с акцесорен характер, с която страните уговарят отговорност при неизпълнение на задължение. Неустойката може да бъде уговорена за неизпълнение на различни задължения, поети с договора. В зависимост от различните форми на неизпълнение съществуват различни видове неустойки – компенсаторна неустойка, която се дължи при пълно неизпълнение, мораторна неустойка /неустойка за забавено изпълнение/, неустойка за лошо изпълнение и др. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. За да бъде ангажирана отговорността на длъжника на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. Следователно една от предпоставките на чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение е претендиращият неустойката кредитор да е изпълнил или да е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД/. От значение обаче е наличието на връзка между двете задължения - изпълнението на едното задължение да предпоставя изпълнението на другото, т. е. изпълнението на съпоставяните насрещни задължения да е в корелация, както и изискуемостта им да е възникнала по едно и също време. В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 105/02.07.2014г. по т. д. № 2617/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 21/12.07.2010г. по т. д. № 470/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 164/03.02.2016г. по т. д. № 1890/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 23/13.03.2018г. по гр. д. № 1740/2017г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав.
При сключен договор за покупко-продажба на лекарствени продукти, уговорено задължение на продавача да достави лекарствени продукти със срок на годност не по-малък от определен процент от остатъчния срок на годност на същите и уговорено задължение на купувача да заплати цената на доставените лекарства в определен срок, изпълнението на задължението на продавача не е обусловено от изпълнението на задължението на купувача, нито изпълнението на задължението на купувача да плати цената е предпоставено от изпълнението на задължението на продавача за спазване срока на годност на лекарствените продукти. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единствено при ограничението да се съобразяват императивните законови разпоредби и добрите нрави. При сключени договорни клауза за неустойки, дължими от всяка една от страните при неизпълнение на отделни задължения, всяка отделна неустойка се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните правни въпроси: Договорната неустойка не се дължи, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора, когато е налице връзка между двете задължения - изпълнението на едното задължение да предпоставя изпълнението на другото, т. е. изпълнението на съпоставяните насрещни задължения да е в корелация. Ако всяка страна по договора в различни моменти не е изпълнила част от договорните си задължения, всяка от тях дължи съответната уговорена неустойка, когато липсва корелативна връзка между насрещните задължения.
По правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част:
При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага извод, че въззивният съд в противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС е приел, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до пълния му предявен размер 634 878,38 лв., тъй като не се дължи неустойка по чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 – 4 от Договор № Д4-79/13.10.2016г., защото към датата, на която е направено искането за усвояване на банковата гаранция и сумата е преведена на ответника, същият е бил в неизпълнение на насрещните си задължения да заплати в уговорените срокове цената на извършените от ищеца доставки в посочените размери, които са в по-голям размер от неустойката.
В противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС са и доводите на въззивната инстанция за неоснователност на възражението на ответника за прихващане на сумата 114 949,32 лв. /част от сумата 268 161,36 лв./ - цена на доставени лекарства по Договор № Д4-4/30.01.2017г., с неустойка в същия размер по фактури № 4837/30.11.2017г. и № 4720/12.09.2017г. поради това, че ответникът не е изпълнил задълженията си да плати цената на доставените лекарства. Съдебният състав неправилно е посочил също, че плащането на част от задълженията преди връчване на препис от исковата молба и определението по чл. 374 ГПК не дава право на длъжника като неизправна страна да претендира тази неустойка.
В настоящия случай в двата договора за покупко-продажба на лекарствени продукти е уговорено задължение на продавача /ищеца/ да достави лекарствени продукти със срок на годност не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на същите и е поето задължение от купувача /ответника/ да заплати на продавача цената на доставените лекарства в определен срок. Предвид уговорените плащания съобразно датата на доставяне, фактуриране и документиране на предаването на лекарствата, моментът на изискуемост на цената не съвпада с момента на изискуемост на неустойката за неточно изпълнение. Задължението на продавача /ищеца/ да достави лекарствени продукти със срок на годност не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на същите /чл. 9, ал. 2 от договорите/ е предхождащо задължението на купувача /ответника/ за заплащане цената на доставените стоки /чл. 17 от договорите/.
Следва да се отбележи, че към момента на претендиране на неустойката цената на част от доставените лекарства по двата договора е платена, макар и със забава. Отговорността за забава на ответника не е в корелация с неточното изпълнение на ищеца. Задължението на ответника като купувач за заплащане на цената в уговорения срок не е насрещно на задължението на ищеца като продавач да спази срока на годност на доставените лекарства - да достави лекарствени продукти със срок на годност не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на същите. Изпълнението на задължението на ищеца като продавач е предхождащо и не е обусловено от изпълнението на задължението на ответника като купувач за заплащане на цената, нито изпълнението на задължението на ответника да плати цената е предпоставено от изпълнението на задължението на ищеца относно спазване на срока на годност на лекарствените продукти.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че е неправилен изводът на въззивната инстанция, че прихващане с вземане за неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017г. може да бъде извършено само със сумата от 23 298,90 лв. /8 583,62 лв. по фактура № 4621/01.06.2017г. + 14 715,28 лв. по фактура № 4720/12.09.2017г./, но не и с останалата част от неустойката за неспазен остатъчен срок на годност на доставените лекарствени продукти по Договор № Д4-4/30.01.2017г. в общ размер 114 949,32 лв., за която са издадени от ответника фактури № 4837/30.11.2017г. и № 4720/12.09.2017г. /по фактура № 4837/30.11.2017г. – 64 020,43 лв., и по фактура № 4720/12.09.2017г. – 50 928,89 лв./.
Следователно решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв., представляваща част от усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 891,20 лв., представляваща лихва върху посочената главница, предвид акцесорния характер на иска;
2/ частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 343 213,25 лв., представляваща сумата над 291 665,13 лв. до пълния размер на усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. в размер 634 878,38 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2018г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 872,35 лв., представляваща сумата над 891,20 лв. до 1 763,55 лв., предвид акцесорния характер на иска;
3/ частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер 114 949,32 лв., представляваща главница по вземане за доставки по Договор № Д4-4/30.11.2017г., поради отказ на съда да погаси тази сума, като извърши прихващане с дължима от ищеца договорна неустойка по този договор.
Поради това, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия и връщане на делото във въззивния съд, спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В клаузите на чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 - 4 от Договор № Д4-79/13.10.2016г. страните са постигнали взаимно съгласие срокът на годност на стоките към датата на доставката следва да бъде не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на същите. Уговорено е, че при доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 65%, продавачът заплаща предвидената договорна неустойка, както следва: 1/ 64.99%-55% - 30% върху стойността на доставката; 2/ 54.99%-45% - 60% върху стойността на доставката; 3/ 44,99%-35% - 75% върху стойността на доставката; 4/ под 30% - 90% от стойността на доставката. Същите клаузи се съдържат и в чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 - 4 от Договор № Д4-4/30.11.2017г.
Ищецът е предоставил на ответника банкова гаранция за добро изпълнение, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с изх. № 950/07.10.2016г., а в клаузата на чл. 30 от Договор № Д4-79/13.10.2016г. страните са приели, че лечебното заведение купувач удържа договорените неустойки от представената от продавача гаранция за добро изпълнение. В банковата гаранция е посочено, че същата се изплаща за всяка сума, непревишаваща сумата от 788 313,49 лв., след получаване на надлежно подписано и подпечатано искане от лечебното заведение за плащане, деклариращо, че „Софарма Трейдинг“ АД е в нарушение на своите задължения по посочената процедура и посочващо кои условия е нарушило. Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по издадената банкова гаранция на 31.01.2018г. е усвоена сума в размер 634 878,38 лв. по искане на ответника.
Основание за усвояването на посочената сума по банковата гаранция е вземането за неустойка за неспазен остатъчен срок на годност по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016г. по издадени от ответника фактури №№ 4621/01.06.2017г., 4720/12.09.2017г. и 4837/30.11.2017г. С посочените три фактури са начислени неустойки за доставени лекарствени препарати с остатъчен срок на годност под 65% през периода 13.10.2016г. – 31.10.2017г. по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и Договор № 4-4/30.01.2017г., както следва:
1/ по фактура № 4621/01.06.2017г. – неустойка за доставени лекарствени препарати с остатъчен срок на годност под 65% през периода 13.10.2016г. – 30.04.2017г. в размер общо 332 764,40 лв. /324 180,78 лв. – по Договор № Д4-79/13.10.2016г., и 8 583,62 лв. – по Договор № Д4-4/30.01.2017г./;
2/ по фактура № 4720/12.09.2017г. – неустойка за доставени лекарствени препарати с остатъчен срок на годност под 65% през периода 01.05.2017г. – 31.08.2017г. в размер общо 302 882,56 лв. /237 238,89 лв. – по Договор № Д4-79/13.10.2016г., и 65 643,67 лв. – по Договор № Д4-4/30.01.2017г./;
3/ по фактура № 4837/30.11.2017г. - неустойка за доставени лекарствени препарати с остатъчен срок на годност под 65% през периода 01.09.2017г. – 31.10.2017г. в размер общо 137 479,64 лв. /73 458,71 лв. - по Договор № Д4-79/13.10.2016г., и 64 020,93 лв. – по Договор № Д4-4/30.01.2017г./.
Обстоятелството за неспазения срок на годност на доставените лекарствени препарати и размерът на дължимата неустойка се установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след извършената от вещо лице Р. Р. С. проверка на представените по делото фактури и срока на годност на доставените със съответните фактури лекарствени препарати. Във връзка с направеното в първоинстанционното производство оспорване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в посочената част ищецът не е релевирал оплакване пред въззивната инстанция за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане от първоинстанционния съд на повторна или в разширен състав експертиза, нито е направил съответното доказателствено искане във въззивното производство. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и обективно.
Съгласно чл. 442 ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. В конкретния случай са налице предпоставките за усвояване на издадената от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД банкова гаранция с изх. № 950/07.10.2016г. до размер 634 878,38 лв. – направено е искане на наредителя „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД пред бенефициера „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД да заплати посочената сума поради настъпване на условията - неизпълнение на договорните задължения по чл. 30 във връзка с чл. 28 и чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016г.; условията за усвояване на банковата гаранция са осъществени – ищецът е доставил на ответника лекарствени продукти с по-малък остатъчен срок на годност от предвидения в чл. 9 от договора, поради което е начислена и съответната неустойка, а именно: по фактура № 4621/01.06.2017г. – 324 180,78 лв.; по фактура № 4720/12.09.2017г. – 237 238,89 лв.; по фактура № 4837/30.11.2017г. - 73 458,71 лв.
Възраженията на ищеца за нищожност на клаузите за неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016г. и Договор № Д4-4/30.11.2017г. поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и противоречие на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и възражението, че с реализирането на неустоечните клаузи чрез усвояване на предоставената банкова гаранция ответната болница е злоупотребила с правата си, доколкото е извършено единствено с намерение да увреди контрагента по търговската сделка, са обсъдени от въззивната инстанция и правилно, в съответствие с материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и обосновано са приети за неоснователни. В конкретния случай въззивният съд законосъобразно и при спазване на константната практика на ВКС е изследвал подробно функциите на уговорената между страните неустойка, съобразил се е с принципа за справедливост в търговските правоотношения, взел е предвид конкретните факти и обстоятелства, спецификата при доставката на лекарствени продукти, извършил е преценка за нищожност поради противоречие с добрите нрави към момента на сключване на договора, отчел е особеностите при сключване на договорите по реда на ЗОП /отм./ и въз основа на анализ и приложени конкретни критерии е направил извод, че процесните договорни клаузи за неустойка в двата договора не излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Обосновани са и доводите на съдебния състав, че не е налице злоупотреба с право от страна на ответника с цел увреда на контрагента по търговската сделка, тъй като с възражението за прихващане той е реализирал свои права, основани на договорно основание, като защита срещу предявените срещу него искове.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 634 878,38 лв. е неоснователен, поради което същият трябва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и недължимост на претендираната главница, не се дължи обезщетение в размер на лихва за забава върху сумата 634 878,38 лв. Поради това решението на въззивната инстанция в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен изцяло в размер общо 1 763,55 лв. /първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната част за сумата 891,20 лв. и след частична отмяна за разликата над 891,20 лв. до 1 763,55 лв. с въззивното решение е присъдена сумата 872,35 лв./, следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в частта за присъдената от СГС сума 114 949,32 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 15 361,75 лв. /над 268 161,36 лв. до 283 523,11 лв./ – част от цената на доставени лекарствени препарати по Договор № Д4-4/30.01.2017г. като погасен поради извършено прихващане по /възражение за прихващане/, и е отхвърлен искът за сумата 64 384,02 лв. /над 909 840,38 лв. до 974 224,40 лв./ - част от цената на доставени лекарствени препарати по Договор № Д4-79/13.10.2016г. /за периода от 03.05.2017г. до 30.11.2017г./ като погасен поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/:
По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за цена на доставени лекарствени препарати по Договор № Д4-4/30.11.2017г. през периода от 19.06.2017г. до 01.12.2017г. първоинстанционното и въззивното решения са влезли в сила в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 153 212,04 лв. /разликата между 268 161,36 лв. и 114 949,32 лв./, както и в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 283 523,11 лв. до пълния предявен размер 745 323,11 лв. поради извършено плащане.
Видно от събраните писмени доказателства /фактури и приемо-предавателни протоколи/ и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, след приспадане на платената цена на доставени лекарствени препарати по конкретни фактури в размер общо 461 800 лв. неплатените задължения на ответника по Договор № Д4-4/30.01.2017г. възлизат общо в размер 283 523,11 лв. по издадените от ищеца на ответника фактури №№ [ЕГН]/03.07.2017г. /остатък в размер 1 311,84 лв./, [ЕГН]/04.07.2017г. /остатък в размер 218,64 лв./, [ЕГН]/20.10.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/03.11.2017г., [ЕГН]/14.11.2017г., [ЕГН]/29.11.2017г. и [ЕГН]/01.12.2017г., предвид изключването от ищеца на сумата 30 485,60 лв. по издаденото кредитно известие № [ЕГН]/18.12.2017г. Сумата, включена във фактура № [ЕГН]/ 02.11.2017г. не се дължи, предвид издаденото от ищеца кредитно известие № [ЕГН]/02.11.2017г. за същата сума.
По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за цена на доставени лекарствени препарати по Договор № Д4-79/13.10.2016г. през периода от 03.05.2017г. до 30.11.2017г. първоинстанционното и въззивното решения са влезли в сила в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 909 840,38 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 974 224,40 лв. до пълния предявен размер 4 201 701,74 лв. поради извършено плащане.
Видно от събраните писмени доказателства /фактури и приемо-предавателни протоколи/ и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, след приспадане на платената цена на доставени лекарствени препарати по конкретни фактури в размер общо 3 227 477,34 лв. неплатените задължения на ответника по Договор № Д4-79/13.10.2016г. възлизат общо в размер 974 224,40 лв. по издадените от ищеца на ответника фактури №№ [ЕГН]/03.07.2017г. /остатък в размер 453,36 лв./, [ЕГН]/27.07.2017г., [ЕГН]/27.07.2017г., [ЕГН]/09.08.2017г., [ЕГН]/10.08.2017г., [ЕГН]/02.10.2017г., /остатък в размер 566,06 лв./, [ЕГН]/17.10.2017г., [ЕГН]/20.10.2017г., [ЕГН]/20.10.2017г., [ЕГН]/20.10.2017г., [ЕГН]/20.10.2017 г., [ЕГН]/21.10.2017г., [ЕГН]/23.10.2017г., [ЕГН]/27.10.2017г., [ЕГН]/30.10.2017г., [ЕГН]/30.10.2017г., [ЕГН]/01.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г., [ЕГН]/03.11.2017г., [ЕГН]/07.11.2017г., [ЕГН]/08.11.2017г., [ЕГН]/16.11.2017г., [ЕГН]/22.11.2017г., [ЕГН]/23.11.2017г., [ЕГН]/23.11.2017г., [ЕГН]/23.11.2017г., [ЕГН]/27.11.2017г., [ЕГН]/27.11.2017г., [ЕГН]/29.11.2017г., [ЕГН]/29.11.2017г., [ЕГН]/30.11.2017г., [ЕГН]/01.12.2017г., [ЕГН]/03.01.2018г. и [ЕГН]/15.01.2018г.
Релевираното от ответника с отговора на исковата молба и уточнено с допълнителния отговор и молба вх. № 98705/18.07.2018г. възражение за прихващане е за вземания с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер общо 194 695,10 лв., от която сума 138 248,22 лв. представлява начислените неустойки по чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал.1 - 3 от Договор № 4-4/30.01.2017г., за което са издадени от ответника на ищеца фактури №№ 4621/01.06.2017г., 4720/12.09.2017г. и 4837/30.11.2017г., а сумата в размер 56 446,88 лв. представлява част от начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 - 3 от Договор № 4-79/13.10.2016г. за доставени лекарствени продукти през периода от 01.11.2017г. до 12.01.2018г. с по-малък срок на годност от уговорения, за която е издадена от ответника на ищеца фактура № 4976/04.04.2018г. Останалата част от вземането по фактура № 4976/04.04.2018г. в размер 148 524,29 лв. е предмет на възражение за прихващане по друго дело между страните с предмет - вземания за доставки, извършени по Договор № 4-79/13.10.2016г. в периода от 04.12.2017г. до 17.01.2018г.
Възражението за прихващане на претендираната цена по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и Договор № Д4-4/30.01.2017г. с дължимата от ищеца неустойка за добро изпълнение поради неизпълнение на задължението на ищеца да достави на ответника лекарствени препарати с остатъчен срок на годност до 65% до размера на по-малкото от тях е основателно, тъй като са осъществени необходимите предпоставки за извършване на съдебно прихващане, а именно:
Налице са насрещни парични вземания. Ответникът дължи на ищеца останалата част от цената на доставените през периода от 03.05.2017г. до 30.11.2017г. лекарствени препарати по Договор № Д4-79/13.10.2016г. в размер общо 974 224,40 лв., от която сума е присъдена 909 840,38 лв. и в тази част решението е влязло в сила. Останалата неплатена цена е в размер 64 384,02 лв. Ответникът дължи на ищеца също и сумата в размер 283 523,11 лв. – част от цената на доставените през периода от 19.06.2017г. до 01.12.2017г. по Договор № Д4-4/30.01.2017г. лекарствени продукти. От посочената сума е присъдена сума в размер 268 161,36 лв., но въззивното решение в тази част е влязло в сила само в частта за сумата 153 212,04 лв. /разликата между 268 161,36 лв. и обжалваната част 114 949,32 лв./. Останалата неплатена цена е в размер общо 130 311,07 лв. /114 949,32 лв. + 15 361,75 лв./. Следователно задълженията на ответника към ищеца по чл. 327, ал. 1 ТЗ по двата договора, по отношение на които решението не е влязло в сила, са общо в размер 194 695,09 лв. - 64 384,02 лв. по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и 130 311,07 лв. по Договор № Д4-4/30.01.2017г.
Начислените с фактури №№ 4621/01.06.2017г., 4720/12.09.2017г. и 4837/30.11.2017г. неустойки по Договор № Д4-4/30.01.2017г. съответно в размери 8 583,62 лв., 65 643,67 лв. и 64 020,93 лв. /общо 138 248,22 лв./ се дължат поради неизпълнение на задължението на ищеца да достави лекарствени препарати на ответника с по-малък от 65% от остатъчния срок на годност. Обстоятелството за неспазения срок на годност на доставените лекарствени препарати и размерът на дължимата неустойка се установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след извършената от вещо лице Р. Р. С. проверка на представените по делото фактури и срока на годност на доставените със съответните фактури лекарствени препарати.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 56 446,88 лв. - част от начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 връзка с чл. 28, ал. 1 - 3 от Договор № 4-79/13.10.2016г. общо в размер 204 971,17 лв., за което е издадена от ответника на ищеца фактура № 4976/04.04.2018г., настоящият съдебен състав счита, че правилно съдебният състав е приел същото за основателно предвид невъзможността за преразглеждане на основанията за начисляване на неустойката по тази фактура, доколкото с решение по т. дело № 719/2018г. на СГС, ТО, VI-14 състав, към настоящия момент влязло в сила, съдът е уважил възражението на ответника за прихващане по горепосочената фактура в размер 148 524,29 лв. – част от дължимата неустойка. Изложените съображения съответстват на мотивите в т. 2 на Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Вземането за неустойка по четирите фактури на ответника /активното вземане/ в размер общо 194 695,10 лв. е изискуемо. Вземането на ищеца за остатъка от цената на доставените лекарствени продукти по процесните два договора за процесните периоди от време е изпълняемо, като в конкретния случай е и изискуемо. Предвид обстоятелството, че се касае до съдебно прихващане, по делото са установени вземането по предявените искове и вземането за неустойка, с което е направено възражение за прихващане. С оглед изложеното се налага изводът, че вземанията на ищеца в размер 64 384,02 лв. – цена на доставени лекарствени продукти по Договор № Д4-79/13.10.2016г. /по фактури № [ЕГН]/03.07.2017г. частично в размер 453,36 лв., № [ЕГН]/02.10.2017г. частично в размер 566,06 лв., № [ЕГН]/17.10.2017г. изцяло в размер 19 475,80 лв., № [ЕГН]/20.10.2017г. частично в размер 3 275,38 лв., № [ЕГН]/20.10.2017г. частично в размер 15 290,80 лв., № [ЕГН]/20.10.2017г. частично в размер 3 529,65 лв. и № [ЕГН]/20.10.2017г. частично в размер 21 792,97 лв./, както и в размер 130 311,07 лв. - цена на доставени лекарствени продукти по Договор № Д4-4/30.01.2017г. /по фактури № [ЕГН]/03.07.2017г. частично в размер 1 311,84 лв., № [ЕГН]/04.07.2017г. частично в размер 218,64 лв., № [ЕГН]/20.10.2017г. изцяло в размер 45 729,24 лв., № [ЕГН]/02.11.2017г. изцяло в размер 57 160,50 лв. и № [ЕГН]/03.11.2017г. частично в размер 25 890,85 лв./, са погасени чрез прихващане на дължимите от ищеца на ответника неустойки за добро изпълнение общо в размер 194 695,10 лв., начислени по фактури № 4621/01.06.2017г. в размер 8 583,62 лв., № 4720/12.09.2017г. в размер 65 643,67 лв., № 4837/30.11.2017г. в размер 64 020,93 лв. и № 4976/04.04.2018г. в размер 56 446,88 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че крайният извод на въззивната инстанция за отхвърляне на исковете по чл. 327, ал. 1 ТЗ в частта за сумата 64 384,02 лв. /разликата над 909 840,38 лв. до 974 224,40 лв./ по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и в частта за сумата 15 361,75 лв. /разликата над 268 161,36 лв. до 283 523,11 лв./ по Договор № Д4-4/30.01.2017г. като погасени поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/ е правилен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която исковете по чл. 327, ал. 1 ТЗ са отхвърлени съответно за сумата 64 384,02 лв. и сумата 15 361,75 лв. поради прихващане.
След отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер 114 949,32 лв. /разликата над 153 212,04 лв. до 268 161,36 лв./, представляваща част от главница по вземане за доставки по Договор № Д4-4/30.11.2017г., искът подлежи на отхвърляне поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/.
По направените разноски:
Предвид изхода на спора, ищецът трябва да заплати на касатора – ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер общо 58 299,93 лв. за трите инстанционни производства, представляващи възнаграждение за вещо лице, държавна такса за въззивното и касационното производство и адвокатско възнаграждение. От посочените разноски сумата в размер 59,90 лв. представлява направени разноски за първоинстанционното производство – платено възнаграждение за вещо лице. Сумата в размер 18 014,20 лв. представлява разноски за въззивното производство /платена държавна такса и адвокатско възнаграждение/, изчислени съразмерно на крайния изход на спора, като съдебният състав отчита, че дължимата държавна такса при подаване на въззивната жалба от ответника е била в размер 9 914,90 лв., а не 12 867 лв., тъй като върху присъдените от първоинстанционния съд разноски държавна такса не се дължи, както и взема предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е намалила размера на адвокатското възнаграждение от 27 000 лв. на 12 000 лв. поради прекомерност и не е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноски. Сумата в размер 40 225,83 лв. представлява направени разноски за касационното производство - държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
Поради обстоятелството, че Софийски градски съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер 30,60 лв., а Софийски апелативен съд – разноски за въззивното производство в размер 6 040,15 лв., допълнително следва да бъдат присъдени разноски в размер общо 52 229,18 лв./29,30 лв. - за първоинстанционното производство, 11 974,05 лв. – за въззивното производство и 40 225,83 лв. – за касационното производство/.
Дължимите от ответника на касатора-ищец на основание чл. 78, ал. 1 разноски за първоинстанционното са в размер 219 622,58 лв. и представляват платена държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Част от тази сума в размер 147 571 лв. се дължи на ищеца, тъй като ответникът, независимо, че е погасил чрез плащане част от цената на лекарствените продукти в хода на производството, е станал причина за предявяване на исковата молба и образуване на делото. Предвид изхода на спора платената държавна такса от ищеца по подадената от него въззивна жалба не подлежи на възстановяване от ответника. Съобразно частичната неоснователност на предявените искове присъденото възнаграждение за юрисконсулт в размер 450 лв. за въззивното производство следва да бъде намалено със сумата 250 лв., предвид обстоятелството, че осъществяваната защита е и по въззивната жалба на ответника, част от която е неоснователна. Разноски за касационното производство на касатора-ищец не се дължат.
Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъден да плати на „Софарма Трейдинг“ АД разноски за въззивното производство в размер 6 881,71 лв. – държавна такса, сумата 250 лв. – част от юрисконсултското възнаграждение, както и в частта, с която с първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство над 219 622,58 лв. до присъдените 234 114,58 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1038 от 26.05.2020г. по в. т. дело № 4734/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав в следните части, с които:
1.1/ „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер 114 949,32 лв., представляваща главница по вземане за доставки по Договор № Д4-4/30.11.2017г., поради отказ на съда да погаси тази сума, като извърши прихващане с дължима от ищеца договорна неустойка по този договор;
1.2/ „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 291 665,13 лв., представляваща част от усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. и на основание чл. 86, ад. 1 ЗЗД сума в размер 891,20 лв., представляваща лихва върху посочената главница;
2/ след частична отмяна на решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 343 213,25 лв., представляваща сумата над 291 665,13 лв. до пълния размер на усвоената банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г. в размер 634 878,38 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2018г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 872,35 лв., представляваща сумата над 891,20 лв. до 1 763,55 лв.
3/ частта, с която „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД сумата 6 881,71 лв. – държавна такса, сумата 250 лв. – част от юрисконсултското възнаграждение, както и в частта, с която с решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на СГС, ТО, VI-8 състав „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 219 622,58 лв. до присъдените 234 114,58 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софарма Трейдинг“ АД срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД искове в следните размери:
1/ искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ в частта за сумата 114 949,32 лв., представляваща цена на доставени лекарствени препарати по Договор № Д4-4/30.11.2017г., като погасен чрез прихващане /по възражение за прихващане/;
2/ искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изцяло в размер 634 878,38 лв. – връщане на усвоена банкова гаранция за добро изпълнение, предоставена от ищеца по Договор № Д4-79/13.10.2016г., като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1038 от 26.05.2020г. по в. т. дело № 4734/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав в следните части, с които:
1.1/ е отхвърлен искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 64 384,02 лв. /над 909 840,38 лв. до 974 224,40 лв./ - цена на доставени лекарствени продукти по Договор № Д4-79/13.10.2016г. /за периода от 03.05.2017г. до 30.11.2017г./, като погасен поради извършено прихващане /по възражение за прихващане/;
1.2/ е отхвърлен искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 15 361,75 лв. /над 268 161,36 лв. до 283 523,11 лв./ - цена на доставени лекарствени продукти по Договор № Д4-4/30.01.2017г. /за периода от 03.07.2017г. до 01.12.2017г./ като погасен поради извършено прихващане по /възражение за прихващане/;
3/ частта, с която „Софарма Трейдинг“ АД е осъдено да заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД разноски за въззивното производство в размер 6 040,15 лв., както и в частта, с която с решение № 142 от 23.01.2019г. по т. дело № 290/2018г. на СГС, ТО, VI-8 състав „Софарма Трейдинг“ АД е осъдено да заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 30,60 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Софарма Трейдинг“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“, ет. 12 да заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за трите съдебни производства в размер общо 52 229,18 лв. /петдесет и две хиляди двеста двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, от които 29,30 лв. - за първоинстанционното производство, 11 974,05 лв. – за въззивното производство и 40 225,83 лв. – за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|