Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

Гр.С., 05.05.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.190 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба на П. И. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на решение №.ІІІ-90-15/7.08.15 по г.д. №.8504/15 на Софийски районен съд, 90с. – с което е уважен предявен от етажна собственост срещу молителката иск с правно основание чл.233 ЗЗД за връщане на държането на нает имот. Твърди се, че е било нарушено правото й на участие в процеса - поради нередовно призоваване за съдебно заседание предвид неправилно приложение на чл.41 ал.2 ГПК /без да е търсена на адреса един месец и без да е отразено кои съседи са дали сведение, че отсъства, респективно без да може да се установи, че това не са лица по чл.46 ал.3 ГПК – доколкото страната оспорва като неверно отбелязването, че е напускала адреса/ и неуведомяването й за постановеното по делото решение. Моли се за отмяната му и връщане на делото за ново гледане.
Ответната страна Етажната собственост на вх.Б в [населено място],[жк], [жилищен адрес] оспорва молбата.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая молителката твърди, че е била нередовно призована за проведеното на 5.08.15 съдебно заседание по г.д.№.8504/15 на СРС, 90с., и че не е била уведомена за постановеното съдебно решение.

Фактите във връзка с призоването и уведомяването й са следните:
П. производство е било по реда на глава 25 ГПК – бързо производство. По делото е било проведено само едно съдебно заседание, за което П.К. е била призована на адреса, посочен в исковата молба и в отговора й /на който и са й били редовно връчени исковата молба и доказателствата/. Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 21, 25 и 27 юли 2015г.; търсеното лице не е намерено; по сведение на съседи преди месец се е изнесло в Б. при дъщеря си; не отговаря на телефона за връзка, като съобщенията със същия стоят залепени. При тези обстоятелства съдът е приел, че ответницата е редовно призована при условията на чл.41 ал.2 ГПК вр. с чл.41 ал.1 ГПК /предвид отразяване, че е напуснала адреса преди около месец и не е заявила друг/, дал е ход на дело и на устните състезания и е съобщил датата на обявяване на решението си /7.08.15 г./. На същата то е било обявено; отразено е, че е влязло в сила на 22.08.15; на 25.10.15 е бил издаден изпълнителен лист.
На 3.09.2015г. за постановеното на 7.08.15г. решение до ответницата е изпратена призовка на същия адрес - върната с отбелязване, че е посетен на 9.09, 20.09, 25.09 и 5.10.15г.; търсеното лице не е намерено при посещенията; при две от тях портиерката дава сведения, че то е на адреса, но никой не отваря; не отговаря на телефонни обаждани е не се отзовава на оставени бележки с телефон за връзка. На същия адрес е изпратена и покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист дело - която не се спори, че е получена.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че призоваването на П.К. за проведеното съдебно заседание е било нередовно.
Преценката на съда за приложението на чл.41 ал.2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, като при сведение, че лицето го е напуснало, връчителят е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл.41 ал.2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец /поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното за пребиваване на адреса/. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени /в този смисъл реш. №.298/10.07.2012 по г.д.№.505/2011, IV ГО на ВКС, реш.№.40/30.03.2015 по г.д.№.4679/2014, ІІ ГО на ВКС/.
В случая връчителят е отразил, че по данни на „съседи” лицето се е пренесло при дъщеря си в Б. - т.е. напуснало е адреса – преди около месец. Не е индивидуализирал, обаче, по какъвто и да е начин съседите, дали сведения за продължителността на отсъствието /напр. чрез име, апартамент/. Това обстоятелство не позволява установяване дали далите информацията лица не са от кръга на посочените в чл.46 ал.3 ГПК, респективно че сведенията са постъпили от съседи, които не представляват етажната собственост – която е и ищец по делото /т.е. заинтересована страна/. Същевременно връчителят не е посещавал адреса в рамките на повече от месец /а една седмица/ и не се е уверил лично, че лицето го е напуснало – като това обстоятелство се опровергава и от последващите данни от портиера на адреса /че П. К. живее там/ и от обстоятелството, че на същия е била призована и за започналото принудително изпълнение. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл.41 ал.2 ГПК и молителката е била редовно призована за съдебно заседание. Липсата на такова редовно призоваване опорочава и последващото уведомяване за решението по реда на чл.315 ГПК - което, предвид неизпращането на нарочна призовка за решението, предпоставя надлежно призоваване за проведените по делото заседания – каквото в случая не е налице.
При тези обстоятелства правото на участие на П.К. е било нарушено. Налице е основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от фазата на първо съдебно заседание след редовно призоваване на молителката в качеството й на ответник.
Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.ІІІ-90-15/7.08.15 по г.д.№.8504/15 на Софийски районен съд, 90с.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: