4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 110 София, 21.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1078/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 529 от 17.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 598/2015 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено определение № 2645 от 18.09.2015 г. по гр. д. № 1329/2010 г. на Шуменския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и А. Д. Х. е осъден да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място] /ОД на МВР [населено място]/ разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лева. Срещу това определение е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от ищеца А. Д. Х. с искане то да бъде отменено. От ОД на МВР [населено място] е постъпил писмен отговор със становище, че жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: А. Д. Х. е подал искова молба срещу ОД на МВР [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени чрез бездействие на органи и длъжностни лица на ответника при и по повод изпълнение на административна дейност – отчитане и компенсиране на извънреден труд през периода от 05.03.2005 г. до 20.10.2006 г., и мораторна лихва върху главницата. Първоначално вземанията са били предявени като частични: в размер на 1 лев, от общо 3 000 лева, увеличено на 5 001 лева от общо 6 000 лева/, и мораторна лихва върху главницата - 0.17 лева, увеличено впоследствие на 100 лева. Молбата по чл. 214 ГПК е приложена на л.л. 71, 72 и 76 по гр. д. № 1329/2010 г. на Шуменския районен съд /с вх. № 13367 от 09.09.2013 г. и № 13463 от 10.09.2013 г., а третата не е датирана/ и ответникът е запознат с нея, видно от приложения на л.л. 40-42 по в. ч. гр. д. № 96/2015 г. на Шуменския окръжен съд отговор. Няма данни първоинстанционният съд да се е произнесъл с определение, но условията на закона за допускане на изменението са били налице - искането е в срока по чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК /до приключване на съдебното дирене в първата инстанция/ и ищецът не дължи заплащане на държавна такса /т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо пропускът на съда не може да обуслови извод за недопустимост на частната касационна жалба по критерия на чл. 280, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, още повече, че и с обжалваното определение правните последици на поисканото изменение са били зачетени. Съобразно изложеното, доводът на ответника за недопустимост на касационното обжалване е неоснователен. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: Образувано е гр. д. № 601/2008 г. на Шуменския районен съд с ищец МВР и ответник А. Д. Х., и предмет: искове за парични вземания, представляващи пропорционална част от разходите по обучението и издръжката на ответника като курсант във В., сега Академия на МВР, и мораторна лихва върху главницата. Ответникът, който е ищец в настоящото производство, е направил възражения за прихващане с насрещни вземания за положен извънреден труд за периода от 01.11.2003 г. до 04.04.2007 г. в размер на 8 000 лева главница и 1 000 лева лихви. По исковата претенция на МВР са постановени решение № 742А от 11.03.2011 г. по гр. д. № 601/2008 г. на Шуменския районен съд и въззивното решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 529/2011 г. на Шуменския окръжен съд. Възраженията за прихващане са отхвърлени с постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ решение № 769 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 601/2008 г. на Шуменския районен съд, потвърдено с решение № 122 от 03.06.2013 г. по в. гр. д. № 739/2012 г. на Шуменския окръжен съд. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 282 от 24.02.2014 г. по гр. д. № 7709/2013 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о. Първоинстанционният съд констатирал служебно, че решението по иска на МВР срещу А. Х. съд не е влязло в сила поради постъпила касационна жалба, и приел, че силата на пресъдено нещо, която ще се формира с постановяване на окончателен съдебен акт, ще обхване и възражението за прихващане. Приел, че е налице пълно тъждество между възражението, включено в предмета на това дело и правото, предмет на настоящото, и тъй като ищецът и ответникът по двете дела са едни и същи, прекратил по-късно заведеното дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Въззивният съд потвърдил това определение, но по други съображения. Счел за ирелевантен факта на висящност на спора по претенцията на МВР срещу А. Х.. Посочил, че по възраженията, разгледани с влязлото в сила решение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, е формирана сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК /чл. 221, ал. 2 ГПК - отм./ Правната й последица - непререшаемост на разрешения спор съгласно чл. 299 ГПК, е преценена като една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки /процесуална пречка/ за наличието на правото на иск, за които съдът следи служебно. Възражението за липса на обективно тъждество е счетено за неоснователно, тъй като предмет на двете дела е едно и също притезание: правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, но обозначено от ищеца в настоящото производство като обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени чрез бездействия на органи и длъжностни лица на ответника при и по повод изпълнение на административна дейност - отчитане и компенсиране на извънредния труд, като частичното предявяване на исковете не може да формира обратен извод. Необходимото субективно тъждество също е установено, тъй като исковата молба /след оставянето й без движение/ е насочена срещу МВР, като без значение са липсата на надлежно оттегляне или отказ от иска спрямо първоначалния ответник - ОД на МВР [населено място], и факта, че Министерството на вътрешните работи и областните дирекции са отделни и самостоятелни юридически лица. Това е така, защото е разгледано едно и също материално правоотношение с МВР - служебно, възникнало с първостепенния разпоредител с бюджетни средства - МВР, чийто служител ищецът е бил. Затова и пасивната легитимация както по направените възражения, така и по сега предявените искове, следва да принадлежи на суверена - МВР, а не на негови структурни единици. С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004 г. в полза на ОД на МВР [населено място] са присъдени разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси по формирания от въззивния съд извод за наличие на обективно и субективно тъждество, който е обусловил преценката за недопустимост на предявения от касатора иск. Не са представени, обаче, влезли в сила съдебни актове, на които обжалваното определение да противоречи по първата част на въпросите като основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар да е посочено, не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по част от втората група въпроси, а именно: 1. допуснатата от ищеца грешка при означаване на действителния ответник може ли да бъде поправена, без това да съставлява изменение на иска, и 2. поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК, съставлява ли изменение на иска. Касаторът се позовава на решение № 446 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1080/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., според което поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не съставлява изменение на иска. По този ред може да се отстранят констатирани от съда недостатъци, както и допусната от самия ищец грешка при означаване на действителния ответник, без това да съставлява изменение на иска. Хипотези, при които е налице грешка при индивидуализиращи ответника белези, са посочени примерно в решение № 221 от 10.05.2015 г. по т. д. № 3030/2014 г. на ВКС на РБ, І-во т. о.: грешка в изписване на част от името на ответника, на ЕГН и др. Със същото решение е прието, че когато в хода на висящото дело се установи, че ищецът е предявил иска си срещу ответник, който не притежава материалната легитимация да отговаря по него, ищецът може да отстрани тази грешка чрез изменение на иска с конституирането на ответника по спорното право при спазване на предпоставките по чл. 228 ГПК. В този случай промяната на ответника няма да е поради неотстраняване на нередовност на исковата молба и затова няма да е налице поправка на исковата молба. Като споделя тази съдебна практика, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., допълнително посочва и съображенията, че, за да съставляват поправка на исковата молба, действията във връзка с промяната на ответника следва да са предприети, докато още не е връчен препис от исковата молба на ответника. Това е така, защото съдът дължи произнасяне в рамките на спора, с който е сезиран, а това означава и по отношение на правните субекти, между които, с връчването на препис от исковата молба, възниква процесуално правоотношение. Всяка следваща промяна на ответника следва да стане по реда на изменение на иска, а не чрез поправка на исковата молба, защото обратното би означавало съдът да се произнесе по спор, с който не е сезиран. По частната касационна жалба: Видно от данните по делото, решението, дало основание на първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение, касае материалната, а не процесуалната легитимация на ответника, а насочването на исковата молба срещу МВР, което е различен правен субект от ОД на МВР [населено място], е станало след възникване на процесуалното правоотношение с първоначалния ответник. Ето защо извършеното от ищеца действие във връзка с означаване на действителния ответник не е могло да стане по реда на чл. 129 ГПК, както поддържа касаторът. Оттук следва, че изводът за наличие на субективно тъждество като една от предпоставките за приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК, е неправилен. Същевременно, по останалия висящ спор по иска на МВР срещу А. Х., е постановено решение № 307 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 1146/2015 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о. С него първоинстанционното и въззивното решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 529/2011 г. на Шуменския окръжен съд са обезсилени, а делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с указания исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума, тъй като правен интерес да търси защита на своите права е налице за А. на МВР, която е самостоятелно звено в МВР. Това решение е взето предвид по молбата на А. Х. за отмяна на решението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ по възраженията за прихващане. С определение № 2 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 5824/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че след като основното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, то не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да обвързва страните със сила на пресъдено нещо, и тъй като в тази хипотеза решението по чл. 192 ГПК /отм./ не подлежи на самостоятелна отмяна, молбата по чл. 303 ГПК е недопустима и е оставена без разглеждане. Определението е влязло в сила като необжалвано. Съобразно посочените съдебни актове на касационната инстанция, неправилни са изводите за наличие на влязло в сила решение по възраженията за прихващане, което да съставлява процесуална пречка за разглеждане на сега предявените искове, и за субективно тъждество в предмета на двете производства. Като неправилно, определението на въззивния съд и потвърденото с него прекратително определение ще бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, водим от което Върховният касационен съд, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 529 от 17.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 598/2015 г. на Шуменския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 529 от 17.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 598/2015 г. на Шуменския окръжен съд и потвърденото с него определение № 2645 от 18.09.2015 г. по гр. д. № 1329/2010 г. на Шуменския районен съд. ВРЪЩА делото на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: