Ключови фрази
очевидна фактическа грешка * недопустим съдебен акт * отмяна на решение на общото събрание на дружеството

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 81


С., 10,02,2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 3630/2015 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. С. П. от [населено място] против определение № 421 от 12.10.2015 г. по ч. т. дело № 484/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът П. е изложила разбиране, че определението на Пловдивска апелативен съд е неправилно, необосновано, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Хасковски окръжен съд със задължителни указания за произнасяне по цялото искане, формулирано в исковата молба. Изложила е съображения, че въззивния съд не е отчел факта, че първоинстанционния съд не е изпълнил дадените му указания по прилагането на процесуалния закон, които са задължителни за него. Счита, че приемайки заведените по чл. 74 ТЗ искове от други акционери в ответното дружество срещу същите решение на ОСА, атакувани от П., правят недопустимо произнасянето по част от искането й, съставът на Пловдивски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС, както и с решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изложила е съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че наличието на други висящи производства по искове с предмет чл. 74 ТЗ, са пречка да се разгледа цялото искане на жалбоподателката.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно,обаче т.1 ТРОСГТК №1/09г. въпросът относно допустимостта на акта се разглежда служебно от съда, независимо от това дали касаторът го е поставил. Следователно, касационно обжалване следва да бъде допуснато, с оглед преценка за евентуална недопустимост на обжалваното определение.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 06.07.2015 г. на Хасковски окръжен съд по т. д. № 79/2014 г.,с което е прекратено производството по делото,”образувано в изпълнение на указанията, дадени с определение №246/15г. по гр.д. № 151/15г.на Пловдивски апелативен съд”. Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството в „съответната част”, след като е констатирал, че в същия съд са образувани две търговски дела с предмет чл. 74 ТЗ с ищци други акционери в дружеството срещу същите решение на ОСА, по които са постановени решения.
Така постановеното определение на Пловдивски апелативен съд е процесуално недопустимо.
Въззивният съд е извършил преценка за правилност на определение, което не е разрешило процесуалноправен спор, респективно не е поставило край на материалноправен спор, както го е възприел решаващия състав, тъй като с него е прекратено производство по дадени указания на горната инстанция, при липса на разбиране от страна на решаващия състав, че изпълнение на указанието на горната инстанция е свързано винаги с възобновената висящност на материалноправния, респ. процесуалноправен спор, който първостепенния съд следва да разреши съобразно тези указания. Т.е. производство с предмет- дадени указания на долустоящата инстанция не е уредено от действащия правен ред.Въззивният съд не е отчел, също така и противоречивия характер на изложеното от първостепенния съд, мотивирало го към обсъденото процесуално действие- от една страна същият е посочил, че решението му, в частта, имащо характер на определение не е било надлежно отменено,поради което не може да се произнесе съобразно указанията, а от друга страна е изложил мотиви по същество, преповтарящи мотивите за липса на правен интерес на ищцата от иска по чл.74 ТЗ в обсъжданата част, които нямат връзка с диспозитива на акта. След отчитане, че решението на ХОС в прекратителната му част не е било изрично отменено,въпреки формираната воля за това,въззивният съд е следвало да съобрази, че обжалваното пред него определение съдържа мотиви за липса на предмет на производството и съответно да предприеме действия по отстраняване на явната фактическа грешка, след като първата инстанция му е изпратила делото за произнасяне по чл.258 ГПК по постъпилите въззивни жалби. Този извод се налага, доколкото, с оглед изложеното и от мотивите на първостепенния съд е било изяснено, че по отношение на обсъжданата част- постановеното от първостепенния съд решение за частично прекратяване на производството по спора по чл.74 ТЗ не е бил постановен отменителен диспозитив от въззивния съд. Или обжалвания пред ПАС съдебен акт, така постановен няма предмет, с оглед изложеното относно прекратяване на производство по указания. Потвърждаването от въззивния съд на това определение не променя извода за липса на предмет на произнасяне. Или и двете определения, като постановени при липса на предмет са недопустими и подлежат на обезсилване.
Като правна последица от обезсилване на актовете на съдилищата, делото следва да бъде върнато на Пловдивски апелативен съд по реда на чл. 247 ГПК, тъй като съобразно мотивите, изложени от него в определение от 28.05.2015г., с което е върнал на първостепенния съд делото за произнасяне „ по цялото искане, заявено с исковата молба”, същия е формирал воля за отмяна на решението на първостепенния съд в прекратителната му част по исковете по чл.74 ТЗ, с оглед разгледаната неправилност на обжалвания пред него съдебен акт, но не е постановил диспозитив съответен на тези мотиви. Първостепенният съд, получил делото е следвало да съобрази, че липсата на формиран диспозитив при ясни мотиви отразяващи волята на състава и указващи неправилност на прекратяване на производството по чл.74 ТЗ в обсъжданата част, съставлява очевидна фактическа грешка и се отстранява само по този ред, но не е основание да се постанови определение по прекратяване на производство по указания на горната инстанция.
Следователно, като се е произнесъл без да конкретизира правно производството, въззивният съд е постановил акт, чиято недопустимост води до извод за това, че определението му следва да бъде обезсилено, заедно с потвърдения с него акт на първостепенния съд, а делото върнато на ПАС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение №246 от 28.05.2015г. по т.д. №151/15г., чрез постановяване на диспозитив съответен на изложените мотиви за неправилност на решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е прекратил производството по чл.74 ТЗ.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 421 от 12.10.2015 г. по ч. т. дело № 484/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 421 от 12.10.2015 г. по ч. т. дело № 484/2015 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение от 06.07.2015г. по ч.гр.д. 79/14г. на Хасковски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение №246 от 28.05.2015г. по т.д. №151/15г. чрез постановяване на диспозитив съответен на изложените мотиви за неправилност на решение № 103 от 13.11.2014г. по т.д. 79/14г. на ХОС, в частта, с която е прекратено производството по предявения от М. С. П. иск по чл.74 ТЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: