Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * етажна собственост * трето лице * недействителност на разпореждане с наследство * нищожност на дарение * нищожност-липса на форма * графологическа експертиза


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 621/10

СОФИЯ, 13.07.2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 28 септември 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1195/09 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 75 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 4141/07 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Е. А. Г. против И. К. М. иск с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 127 от 24.11.2005 г. и е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 04.12.2007 г. по гр.д. № 17 458/06 г. С него е допусната делба на ПИ с пл.№ 18 в кв. 65 по плана на [населено място], м. ”ГГЦ- Зона Б- 16”, целият с площ 1 313 кв.м., ведно с построената в същия фабрична двуетажна сграда, с административен адрес [населено място], [улица] между съделителите М. А. Г., Т. И. Б., И. Т. Б., Е. А. Г., С. А. Л., Р. Б. Л., В. А. Л., Е. А. Х., Ю. А. П. и П. Г. Л. при права по 2/12 ид. части за Т. Б. и за И. Б. и по 1/12 ид. част за всеки от останалите съделители и е допусната е делба при равни права- по ¼ ид. част за съделителите М. А. Г., Е. А. Г., С. А. Л. и Р. Б. Л. по отношение на недвижим имот, представляващ жилище на целия трети етаж от триетажната жилищна сграда, построена в описания по- горе ПИ № 18 в кв. 65, със застроена площ 139. 39 кв.м., заедно с вътрешно мазе със северно изложение от 16.77 кв.м. и 32.1% от общите части на сградата и 8.6% ид. части от дворното място.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Т. Т. Б., И. Т. Б., В. А. Л., П. Г. Л., Е. А. Х., Ю. А. Г., Е. А. Г., С. А. Л., Р. Б. Л. и И. К. М. чрез техните пълномощници адв. Л. Д. и адв. Хр. Л.. В жалбата са изложени подробно оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.
Ответницата М. А. Г. не е взела становище по касационната жалба.
С определение № 383/10 от 10.05.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустима ли е делба на дворно място, в което има изградени сгради в режим на етажна собственост и сграда на трето лице, което няма права в съсобствеността върху терена; на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато обжалване по въпроса за правата на съделитетелите и на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса как следва да се извърши нотариалното удостоверяване на подпис на лице с ниска степен на грамотност и страдащо от заболяване, довело до разстройство на писмено - двигателния рефлекс и следва ли в такъв случай лицето да положи отпечатък от палец вместо подпис.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните недвижими имоти са възстановени по силата на закона на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на наследниците на А. Д. Л. и Л. А. Л., от които са одържавени по реда на ЗНЧИМП. През 1993 г. била извършена делба на триетажната жилищна сграда, като по силата на сключена съдебна спогодба от 12.07.1993 г. в общ дял на А. Й. Л. и Б. Й. Л. било възложено жилището на третия етаж, застроено на 134.39 кв.м., заедно с вътрешно мазе със северно изложение с площ 16.77 кв.м., заедно с 32.1% ид. части от общите части на сградата и 8.6% ид. части от дворното място. А. Й. Л. е починал през 1994 г. и е оставил за наследници Е. Г. - дъщеря и Р. Л.- съпруга. С нотариален акт № 106 , т. ІV, нот. дело № 636/04 г. Р. Л., действаща чрез пълномощника си адв. Ц. Т. М., дарила на племенницата си М. А. Г. придобитото по наследство от А. Л. имущество, представляващо 1/ 12 ид. част от ПИ пл.№ 18 в кв. 65 по плана на [населено място], м. ”ГГЦ Зона Б -16”, целият с площ 1 313 кв.м., ведно със същата идеална част от построената в него двуетажна фабрична сграда, както и ¼ ид. част от жилището на третия етаж в триетажната жилищна сграда, построена в този имот.
Извършената от Р. Л. разпоредителна сделка е била оспорена от Е. Г. като относително недействителна на основание чл. 76 ЗН, евентуално като изцяло нищожна като сключена от лице без представителна власт - твърдението е било, че нотариалното удостоверяване на пълномощното от 22.12.2004 г. е нищожно поради това, че упълномощителката е страдала от заболяване, довело до нарушение на двигателната способност на пишещата ръка и в такъв случай е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 151 ГПК/ отм./, като лицето постави отпечатък от палеца на дясната си ръка. Е. Г. е направила и възражение, че е придобила по давност наследствените на Р. Л. идеални части от дворното място, фабричната сграда и жилището на третия етаж от триетажната жилищна сграда.
За да намери за неоснователен искът по чл. 76 ЗН въззивният съд е приел, че с договора за дарение по нот. акт № 106 от 22.12.2004 г. Р. Л. се е разпоредила в полза на М. Г. с цялото наследство, придобито от нейния съпруг А. Л. и в този случай разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение. По отношение на възражението за нищожност на договора за дарение съдът е направил извод, че подписът под пълномощното изхожда от Р. Л., като се аргументирал със заключението на основната съдебно- графическа експертиза, данните за прекараното от упълномощителката заболяване, довело до загубване във времето на писмената двигателна способност и с материалната доказателствена сила на извършеното от нотариуса удостоверяване на автентичността на подписа.
Според вещото лице от назначената пред въззивния съд съдебно - почеркова експертиза, изследвала положения под пълномощно № 72308 от 21.12.2004 г. подпис на упълномощител, не може да се говори за почерк, а за опит за полагане на подпис от лице с почти пълно болестно нарушение на двигателната способност на пишещата ръка, характеризиращо се като цяло със занижена и нарушена координация на движенията при изписване на елементите във вид на атаксия- неправилна форма при изписване на букви и техните елементи, непостоянство в наклона, размерите, разтегливостта и чупливостта на щрихите под влияние на тремор на пръстите и аграфия- неспособност да се изпишат отделните писмени знаци. При изследване на представените сравнителни образци вещото лице е установило съвпадения в общите признаци, изразени чрез последователността и количеството на движенията при изписване на едноименните елементи. Това му е дало основание да заключи, че подписът е положен от Р. Л..
Експертите от разширената тройна съдебно- графическа експертиза са отговорили, че е невъзможно да се извърши по същество сравнително изследване на подписа на пълномощното, тъй като начинът, по който е изписан - със силно влошена координация на пишещата ръка, прекъсвания на движенията, начупване на праволинейните такива, насищане на кръговите форми с ъгловидни участъци, изписване на произволно откъснати щрихи, забавен темп на писане и пр., не позволяват да бъде дефинирана някаква транскрипция, както и да бъде обсъждано наличието на идентификационно значими общи и частни признаци, които да го индивидуализират и характеризират в качеството му на идентификационен графичен знак- подпис.
По въпроса как следва да се извърши нотариалното удостоверяване на подпис на лице с ниска степен на грамотност и страдащо от заболяване, довело до разстройство на писмено - двигателния рефлекс и следва ли в такъв случай лицето да положи отпечатък от палец вместо подпис настоящият състав приема следното:
В чл. 472 ГПК/ отм./ са посочени основанията за нищожност на нотариалните действия. Едно от тях е нарушението на чл. 475 ГПК /отм./. Съгласно ал.2 на чл. 475 ГПК/ отм./ ако някое от участвуващите в акта лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, се прилага разпоредбата на чл. 151 ГПК/ отм./- документът следва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец на лицето. Наличието на физически недостатък сам по себе си не е достатъчно основание за приложението на разпоредбата на чл. 151 ГПК/отм./. Под “недъгавост”по смисъла на чл. 475, ал.2 ГПК/ отм./ следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв. Тъй като подписът трябва да бъде положен саморъчно, това ще бъдат случаите на загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на което лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката и пр. В други случаи, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Ако подписът не е четлив, но нотариусът установи, че увреденото лице и друг път си е служило с този подпис, за валидността на нотариалното удостоверяване не е необходимо да се прилага разпоредбата на чл. 151 ГПК/ отм./. Нечетливият подпис не е неидентифицируем, нито ниската степен на грамотност е равнозначна на неграмотност.
При това разрешение на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд, че пълномощникът на Р. Л. е разполагал с надлежна представителна власт за извършване на разпореждането с нотариален акт № 106/2004 г., е обоснован и законосъобразен. Заключенията на едноличната и разширената съдебно- графически експертизи са ценени от въззивния съд съобразно изискването на чл. 157, ал.3 ГПК /отм./във връзка с всички доказателства по делото. Изследваните от вещите лица сравнителни образци от подписи на Р. Л., положени върху няколко броя пълномощни в периода 2001- 2004 г., т.е. след претърпения от нея мозъчен инсулт, не са били оспорени от касаторите досежно тяхната автентичност. По делото е разпитана като свидетел нотариус М. Н., удостоверила подписа върху пълномощното от 21.12.2004 г., която е заявила пред съда, че е извършвала множество заверки на подписа на Р. Л., която била затруднена с ходенето, поради което или свидетелката е ходила в дома й, или Л. е била водена с кола до нотариалната кантора, а свидетелката слизала до колата да завери подписа й, като не е имала съмнение в дееспособността й. Обстоятелството, че върху пълномощното от 13.12.2002 г. е положен отпечатък от левия палец на упълномощителката, не е основание за прилагането на чл. 151 ГПК/ отм./ и при следващите нотариални удостоверявания, тъй като е възможно да е настъпила промяна в здравословното състояние на лицето, поради което е могло да подпише документа. Очевидно касаторите не отричат такава възможност, след като в касационната си жалба и във въззивната си жалба се позовават на нотариална покана от 15.07.2005 г., за която твърдят, че изхожда от Р. Л..
Следващият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - допустима ли е делба на дворно място, в което има изградени сгради в режим на етажна собственост и сграда на трето лице, което няма права в съсобствеността върху терена е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в б. ”д” и “е” на ППВС № 2/ 82 г. е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на различни съсобственици, както и на съсобствен парцел, в който има сграда в режим на етажна собственост. В тези случаи теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, поради което делбата му е недопустима както предвид неговото предназначение, така и поради изричната разпоредба на чл. 38, ал.3 ЗС.
В случая в процесния имот има построени три самостоятелни сгради - фабричната сграда, предмет на иска за делба, триетажната жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост и друга сграда, построена след одържавяването на имота, данни за която се съдържат в заповедта на кмета на Столична община за деактуване на реституирания имот. Следователно, налице е хипотеза, аналогична на разгледаната в б.”д” и “е” от ППВС 2/ 82 г. , при която дворното място следва да се изключи от делбата. Като е допуснал делба на дворното място, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което решението в тази част следва да бъде отменено.
Третият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е относно определянето на правата на съделителите. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с постояната съдебна практика, израз на която е и представеното с касационната жалба решение № 12 от 02.02.1988 г. на І г.о. на ВС, в която се приеме, че въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно.
Собственикът на одържавения недвижим имот А. Д. Л. е починал през 1945 г. и е оставил за наследници три деца - Л. А. Л., М. А. Л. и Е. А. Л., които са наследили при равни права по 1/3 ид. част. М. Л. е починал през 1969 г. и е оставил за наследници съпруга Е. А. А. и деца А. В. Л. и П. М. Л., починала като малка, без деца. Следователно, А. Л. е притежавал 1/6 ид. част от процесния имот. Същият е починал през 1995 г. и е оставил за наследници съпруга П. Г. Л. и деца В. А. Л., Е. А. Х. и Ю. А. П., които имат по 1/24 ид. част. С нотариален акт № 130, т.LXXІX, дело № 15 795/95 г. Е. А. А., която е наследник на М. Л., дарила на своя внук В. А. собствения си недвижим имот, съставляващ 1/6 ид. част от фабричните помещения в [населено място], [улица]. Следователно, правата на съделителите П. Л., Е. Х. и Ю. П. ще са по 1/24 ид. част, а на В. Л. - 5/24 ид. части / 1/24 ид. част по наследяване от А. Л. и 4/24 ид. части по дарение от Е. А. А./. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са определени квотите на съделителите П. Л., Е. Х., Ю. П. и В. Л. и в тази част бъде постановено друго, с което квотите на съделителките П. Л., Е. Х. и Ю. П. бъдат определени на 1/24 ид. част, а на В. Л.- 5/24 ид. части.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 75 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 4141/07 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допуснато до делба дворно място, съставляващо ПИ № 18 в кв. 65 по плана на [населено място], м. ”ГГЦ- Зона Б- 16”, целият с площ 1 313 кв.м., както и в частта относно правата на съделителите П. Л., Е. Х., Ю. П. и В. Л. в допуснатия до делба имот, представляващ фабрична двуетажна сграда, с административен адрес [населено място], [улица] , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на дворното място, съставляващо ПИ № 18 в кв. 65 по плана на [населено място], м. ”ГГЦ- Зона Б- 16”, целият с площ 1 313 кв.м.
ОПРЕДЕЛЯ частите на съделителите П. Л., Ю. П., Е. Х. и В. Л. в допуснатия до дебна имот, представляващ фабрична двуетажна сграда, с административен адрес [населено място], [улица] както следва: по 1/24 ид. части за П. Л., Ю. П. и Е. Х. и 5/24 ид. части за В. Л..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: