Ключови фрази
нередовност на исковата молба * указания на съда * обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа

    О           П         Р          Е          Д          Е          Л         Е        Н         И         Е

 

                                                           503

 

                                           ГР. София,  01.10.2009 г.

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрита заседание на 28.09.2009 г. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №500/09 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Ц. срещу въззивното определение на О. с. . по ч.гр.д. №422/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане исковата молба на касаторката поради неотстранени нередовности, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.

Налице е и соченото от касаторката основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – процесуалният въпрос отговаря ли исковата молба на изискванията за редовност е от значение за точното прилагане на закона при упражняване правото на искова защита пред съд.

ВКС, като разгледа частната касационна жалба, намира следното по основателността й:

Общият / гражданският/ с. е определен за компетентен да разгледа исковата молба на П. Ц. срещу О. с. ., с определение по гр.д. №139/08 г. на смесения петчленен състав в производство по чл.135, ал.4 от АПК.

След изпращане на делото на компетентния с. , исковата молба е оставена без движение с указания да се уточнят обстоятелствената част и петитумът й, като е прието, че първоначално изложените при ответник по иска О. с. . сочат на квалификация по чл.49 от ЗЗД; по иска ищцата е освободена от внасяне на държавна такса /разпореждане на РС от 20.01.09 г. и от 17.02.09 г./.

С уточняваща молба от 18.03.09 г. са изложени обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си за обезвреда, както и видът, размерът и периодът на последната. Търси се обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от предоставяне на личните данни на ищцата и материали от воденото срещу нея нохд от страна на ответния с. , без спазване на законовата процедура за това и публичното им разгласяване от получилите ги трети лица по посочения в обстоятелствената част на уточняващата молба начин. Неимуществените вреди са конкретизирани като негативно морално – психическо въздействие и момент на настъпване / след публикацията и филма/. Съображението на ОС, че по иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността ищцата да си намери работа за исковия период, следва да се твърди / и установява/ конкретна възможност за реализиране на доход, която да го прави сигурен в помесечен размер е такова по съществото на спора, но не засяга редовността на исковата молба.

Или исковата молба не е останала нередовна откъм обстоятелствена част и петитум, поради което изводът на въззивния с. , че е налице основание за връщането й по чл.129, ал.3 от ГПК е незаконосъобразен. Обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото върне на райониия с. за разглеждане на исковата молба на П. Ц. , така както е уточнена с молба от 18.03.09 г.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на О. с. . №504 по гр.д. №422/09 г.

ОТМЕНЯ това въззивно определение.

Връща делото на РС – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба на П. Ц.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: