Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 12 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1143/2018 година Производството е образувано на основание чл. 346, ал.1, т. 1 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия М. Х. Б., против въззивно решение № 239/27.09.2018 г., постановено по ВНОХД № 388/2018 г. от Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се сочи, че наложеното на подсъдимия Б. наказание е явно несправедливо поради неправилна оценка на обстоятелствата, имащи значение за степента на отговорността, в частност поведението на пострадалото лице. Акцентира се върху това, че с определения от въззивния съд размер на кумулативното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) подсъдимият ще бъде затруднен да осигури прехраната на семейството. Отправените искания са за намаляване размера на наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Частните обвинители Н. И. Н., В. И. Н. и техните повереници не се явяват, редовно призовани. По делото са постъпили молби от същите, с които уведомяват съда, че не могат да се явят в съдебното заседание, но желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Пловдив с присъда № 42/26.04.2018г., постановена по НОХД № 501/2018 г., признал подсъдимия М. Б. за виновен в това, че на 03.02.2017 г. в [населено място], при управление на МПС нарушил правилата за движение (чл. 5, чл. 20, ал.2, чл. 25, ал. 1, чл. 116 от ЗДП и чл. 3, чл. 77, ал.1, чл. 84, ал.1 и чл. 193 от ППЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на И. Н. Н., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от една година на основание чл. 66, ал.1 от НК. Съдът също така е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за шест месеца на основание чл. 343г от НК. Оправдал е подсъдимия да е допуснал нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДП. С атакуваното сега въззивно решение, постановено по протест на прокурора и по жалба на подсъдимия, присъдата е изменена, както следва : - подсъдимият Б. е признат за невинен по първоначалното обвинение в частта престъплението по чл. 343, ал.1 б. „в” от НК да е извършено в нарушение на правилата за движение чл. 5 от ЗДП, чл. 3, чл. 77 и чл. 193 от ППЗДП; - увеличен е определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок от една година на три години; - увеличен е срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от шест месеца на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата, съдържаща единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Б. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е споделил констатацията на първата инстанция, че спрямо подсъдимия са налице условията на чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Изтъкнатите от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, направените самопризнания, искреното съжаление за извършеното, семейната и трудова ангажираност и най-вече приноса на пострадалия за настъпване на инцидента, са оценени по най-благоприятен за подсъдимия начин, получавайки характеристика на изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, обусловили определяне на наказанието лишаване от свобода под легалния минимум. От мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че обемът на наказателната принуда (една година лишаване от свобода) е съобразен с всички посочени смекчаващи обстоятелства, без да е допуснато подценяване на тяхното значение. Правилно въззивният съд ги е съпоставил с недооценените от първостепенния съд данни, свързани с профила на подсъдимия като водач и механизма на извършване на инкриминираната престъпна дейност. Отпадането на някои от инкриминираните нарушения (общи такива и наличното дублиране на някои от тях) не намалява обществената опасност на допуснатото от подсъдимия пренебрегване на основни правила за безопасност на движението при управление на МПС, осъществено в конкретния случай и в градски условия. Затова и утвърденият от въззивния съд размер на наказанието от една година лишаване от свобода не е явно несправедлив по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Всяко следващо намаляване на санкцията ще компрометира превъзпитателния и възпиращ потенциал на наказателната репресия. С оглед на казаното претенцията за намаляване продължителността на лишаването от правоуправление, увеличено от въззивния съд до една година, остава извън рамките на действащото законодателство. Апелативният съд, законосъобразно и при наличието на съответен протест, е отстранил допуснатото нарушение на материалния закон, увеличавайки размера на кумулативното наказание, което не може да бъде със срок по – кратък от този на лишаването от свобода. Извършената корекция е в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, със задължителните за съдилищата указания на ППВС № 1/83 г. и константната съдебна практика (виж също и ТР № 61/80 г., решение № 274/2012 г. по н.д. № 743/2012 г. на ВКС, І н.о., решение № 371/2009 г. по н.д. № 395/2009 г. на ВКС, ІІ н.о. и други). Допуснатото с присъдата нарушение на чл. 66, ал.1 от НК с определянето на изпитателен срок от една година също е преодоляно от втората инстанция. Размерът на изпитателния срок е увеличен до минимално допустимия по закон от три години, каквото искане е било отправено с въззивния протест. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия Б., от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. Обемът на наказателната принуда е адекватен и на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Ето защо няма основание за ревизията й, в какъвто смисъл е отправеното искане от подсъдимия. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 239/27.09.2018 г., постановено по ВНОХД № 238/2018 г. от Апелативен съд - Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.