8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 С.,26.01. 2011 година Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 854/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Р. (Б.)” Е.,[населено място] против определение № 1175 от 15.09.2010г. по ч. т. д. № 868/2010 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Х. окръжен съд разпореждане от 05.07.2010 г. по преписка вх. № 5287/03.06.2010 г. за връщане на подадената от банката искова молба със същия входящ номер. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че при преценката относно редовността на депозираната от него искова молба въззивният съд не е отчел обстоятелството, че дадените от първоинстанционния съд указания от 08.06.2010 г. са напълно неясни и поради това неизпълними и че същите не могат да бъдат уточнявани впоследствие в разпореждането за връщане на исковата молба. В частната касационна жалба са развити подробни съображения в подкрепа на застъпеното от жалбоподателя становище относно изискванията за редовност на исковата молба по предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ от гледна точка на неговата допустимост, страни и петитум. Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по следните значими за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. – кой съдебен акт следва да посочва изчерпателно, ясно и точно всяка нередовност на исковата молба – този по чл. 129, ал. 2 ГПК, с който исковата молба се оставя без движение или този по чл. 129, ал. 3 ГПК, с който исковата молба се връща; 2. – кои са легитимирани ответници по положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане – длъжникът и синдикът или само някой от тях; 3. – как следва да бъде формулиран петитумът на установителен иск по чл. 694 ТЗ; 4. – допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ, с който се иска да се признае за установено, че кредитор с обезпечено от длъжника по несъстоятелността вземане с ипотека, учредена за дълг на трето лице, е обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност на ипотекарния длъжник и 5. – може ли след прекратяване с разпореждане или определение по чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК на производството по иск по чл. 694 ТЗ ищецът да предяви отново същия иск. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /въпроси №№ 1, 2, 3 и 5/; че са решавани противоречиво от съдилищата /въпрос № 2/ и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /въпроси №№ 1, 2, 3 и 4/. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са представени множество решения, постановени от ВКС и от други съдилища /окръжни и апелативни/. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от Х. окръжен съд разпореждане за връщане на подадената от “Р. (Б.)” Е.,[населено място] искова молба вх. № 5287/03.06.2010 г., П. апелативен съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му с разпореждане от 08.06.2010 г. указания за отстраняване на нередовностите й, изразяващи се в неуточнена пасивна легитимация на ответника и липса на петитум, които нередовности подробно и мотивирано са посочени в разпореждането от 05.07.2010 г. Според въззивния състав, с депозираната от ищеца молба-уточнение вх. № 6102 от 28.06.2010 г. тези нередовности не са отстранени, а отново е изразено становището на молителя, “преразказани” са текстове от ТЗ и ГПК, но не е конкретизирана пасивната легитимация на ответника /чл. 127, т. 2 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 4 ТЗ/, както и петитумът на исковата молба /чл. 127, т. 5 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 1 ТЗ/. Поради това е направен извод, че разпореждането за връщане на исковата молба следва да бъде потвърдено, като е посочено, че ищецът разполага с възможност да подаде нова редовна искова молба. С оглед мотивите на обжалваното определение и изложението по чл. 280 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но не по всички релевирани от частния касатор въпроси. Отговарящи на общата предпоставка – да са значими за изхода на конкретното дело – са само първите два въпроса, тъй като решаването им е обусловило крайните правни изводи на въззивния съд. Останалите въпроси не могат да бъдат определени като значими по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на въпроса за това как следва да бъде формулиран петитумът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и за допустимостта на иск с предмет установяване, че кредитор с обезпечено от длъжника по несъстоятелност вземане е обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност /въпроси №№ 3 и 4/ – въззивният съд изобщо не се е произнасял и следователно тези въпроси не са обусловили изхода на делото. Що се отнася до последния въпрос – макар въззивният съд да е изразил становище, че ищецът разполага с възможност да предяви нова редовна искова молба /без да отчете установения в закона преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 694 ТЗ/, този въпрос не е свързан с предмета на спора /редовността на исковата молба/ и поради това е без значение за неговия изход. По въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Основателно е твърдението на частния касатор за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по въпроса относно указанията на съда във връзка с редовността на исковата молба. Последователно е застъпваното от Върховен касационен съд становище /обективирано и в представените от частния касатор актове/, че при констатирана нередовност на исковата молба съдът следва да даде на ищеца указания, които да са достатъчно ясни и конкретни, за да могат да бъдат изпълнени. В този смисъл е налице и задължителна, съобразно определението по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика. В решение № 1011 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 3409/2008 г. на ВКС, І г. о. е прието, че указанията на съда трябва да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, начина, по който тя може да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й. Макар и индиректно, в това решение се съдържа отговор и на въпроса в кой акт на съда следва да бъдат посочени нередовностите на исковата молба – това е разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение и се съобщава на ищеца указанието за отстраняването им. В случая въззивният съд неправилно е преценявал законосъобразността на дадените от първоинстанционния съд указания на ищеца с оглед описанието на нередовностите на исковата молба, направено в последващия акт – в разпореждането за връщането й от 05.07.2010 г., а не с оглед нередовностите, посочени в разпореждането по чл. 129, ал. 1 ГПК от 08.06.2010 г., които именно са съобщени на ищеца и е следвало да бъдат изпълнени от него. Настоящият състав намира, че дадените от първоинстанционния съд указания “ищецът да уточни пасивната легитимация по иска и петитума на исковата молба” не отговарят на изискването за яснота и конкретност, поради което изпълнението им е било невъзможно. Подадената от “Р. (Б.)” Е.,[населено място] искова молба отговаря на формалните изисквания за редовност – същата съдържа конкретно посочване на ответниците по предявения иск, индивидуализирани съобразно чл. 127, т. 2 ГПК, както и ясно формулиран петитум. С оглед на това и доколкото съдът не е посочил в какво точно се изразява нередовността на исковата молба, очевидно е, че ищецът е бил в невъзможност да изпълни дадените му указания от 08.06.2010г. Поради незаконосъобразността на тези указания, неизпълнението им не може да има за последица връщане на исковата молба. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Връщането на делото на първоинстанционния съд за разглеждане налага изясняване и на въпроса кой е пасивно легитимиран да отговаря по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и по-конкретно – следва ли синдикът да участва като страна /ответник/ в това производство. От представените от частния касатор съдебни актове се установява, че по посочения въпрос е налице противоречие в съдебната практика. В действителност, изрично произнасяне по въпроса за страните в производството по иск с правно основание чл. 694 ТЗ е налице само в решение № 784 от 08.01.2006 г. по гр. д. № 555/2005 г. на ВКС, І т. о., според което страни в исковото производство по чл. 694 ТЗ са кредиторът, който е предявил иска, кредиторът, чието вземане е оспорено и длъжникът, като страна в материалното правоотношение по предявеното вземане. В останалите приложени актове на ВКС такова изрично произнасяне липсва. В преобладаващата част от тях основният спор е за това как следва да бъде представляван длъжникът в производството по чл. 694 ТЗ – чрез неговите органи или чрез синдика, но при произнасянето по този въпрос са изразени и становища относно участието на синдика в производството по чл. 694 ТЗ, които са в различен смисъл: 1. – синдикът не представлява длъжника в това производство, а участва в него в собствено качество, без да се уточнява обаче дали участва като ответник в процеса /решение № 760 от 12.04.2005 г. по гр. д. № 546/2004 г. на ВКС, ІІ. о./; 2. – отделно конституиране и съответно отделно призоваване на синдика и на длъжника, представляван от органите му, при иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ се налага в случаите, когато самият длъжник има качеството на ищец по спора /решение № 21 от 01.02.2007 г. по т. д. № 492/2006 г. на ВКС, І т. о./; синдикът не може да бъде ответник по иска по чл. 694 ТЗ, защото няма материалноправна легитимация по спорното право, но с оглед вменените му от закона права и задължения като орган на несъстоятелността, той може и дори е длъжен да участва в производството по делото с цел осигуряване на процесуални възможности да предявява възражения и прави искания за защита интересите на длъжника, кредиторите и масата на несъстоятелността /определение от 29.11.2002 г. по ч. гр. д. № 2403/2002 г. на С. апелативен съд/. Въпросът, може ли синдикът да бъде страна в производството по чл. 694 ТЗ, не е решен и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 30 от 22.04.2009 г. по т. д. № 353/2008 г. на І т. о., в какъвто смисъл неправилно се твърди от частния касатор. Всъщност, това решение не съдържа изрично произнасяне по поставения въпрос, а в него само е посочено кои са били страни по спора – кредиторът с неприето вземане /ищец/ и длъжникът в производството по несъстоятелност /ответник/. Синдикът е вписан като „участник” в процеса, но не е посочен като страна /ответник/ по делото. Настоящият състав на ВКС намира за правилно становището, застъпено в решение № 784 от 08.01.2006 г. по гр. д. № 555/2005 г. на ВКС, І т. о. Това становище се подкрепя от логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 694, ал. 1, 3 и 4 ТЗ и отчита предвидената от закона роля на синдика на орган на производството по несъстоятелност, на когото именно е възложена функцията по приемане на предявените от кредиторите вземания, предпоставяща съответно и произнасяне относно тяхното съществуване. Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер – предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица – кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор и длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор – ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор – ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника – ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Доколкото не е страна по твърдяното материално правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ в нито една от изброените хипотези. Този извод следва категорично и от разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ, приета с изменението на Търговския закон от 2006г. /ДВ, бр. 38/2006 г./, с което всъщност е възстановена разпоредбата на чл. 694, ал. 3 ТЗ /ред., ДВ бр. 84/2000 г./, установяваща последиците от приключване на производството по чл. 694 ТЗ. Същата предвижда, че влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК /чл. 220 ГПК – отм./, като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по чл. 694 ТЗ. Подобна норма би била напълно излишна, ако синдикът участва в производството по чл. 694 ТЗ в качеството му на страна по предявения иск. Допълнителен аргумент за това, че синдикът не е страна в това производство, е и изменението на чл. 694, ал. 2 ТЗ от 2003 г. /ДВ, бр. 58/2003г./, при което синдикът изрично е изключен от кръга на възможните ищци по иска с правно основание чл. 694 ТЗ. Неоснователно в тази връзка частният касатор се позовава на разпоредбата на чл. 637, ал. 1, т. 1 ТЗ, според която спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство срещу длъжника се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ. Логическото тълкуване на цитираната норма налага извода, че в посочената хипотеза участието на синдика не е в качеството му на страна – ответник по предявения иск, а на основание изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, съобразно която синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника. Становището, че синдикът не е страна в производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ, се подкрепя и от предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ действие на решението, постановено по възобновеното производство срещу длъжника, а именно – установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Предвид идентичността на посочената норма с тази на чл. 694, ал. 4 ТЗ, развитите по-горе съображения се отнасят в пълна степен и за участието на синдика в производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ. С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Х. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1175 от 15.09.2010г. по ч. т. д. № 868/2010 г. на П. апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 05.07.2010 г. по преписка вх. № 5287/03.06.2010 г. на Х. окръжен съд за връщане на подадената от “Р. (Б.)” Е.,[населено място] искова молба със същия входящ номер. ВРЪЩА делото на Х. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: