Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 24.09.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя съдия ЧОЧЕВА касационно н.д. № 489 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново против нова присъда № 26 от 07.03.2019 г. на Великотърновския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 322/2018 г. В протеста се изтъкват доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция. В съдебно заседание на настоящия състав прокурорът при ВКП не поддържа подадения протест, като намира изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна за правилни и законосъобразни. Защитникът на подсъдимия М. Б. К. – адв. Б., изразява становище за неоснователност на подадения касационен протест и претендира постановената от Великотърновския окръжен съд оправдателна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С атакуваната въззивна присъда № 26 от 07.03.2019 г., постановена по ВНОХД № 322/2018 г., Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 54 от 11.07.2018 г. на Районен съд–гр. Велико Търново по НОХД № 573/2017 г., с която подсъдимият М. Б. К. е бил признат за виновен и осъден на една година лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като вместо това го е признал за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение – в това, че на 10.08.2015 г. в [населено място], общ. В. Т. противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – автомобил „А.“ А6 с рег. № **** на стойност 1 968 лева, собственост на „Д. А.“ Е. – [населено място]. Великотърновският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски, както и в частта относно привеждането на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение на влязла в сила по отношение на К. присъда от 15.05.2013 г. по НОХД № 180/2013 г. по описа на Районен съд–гр. Горна Оряховица. Касационният протест е неоснователен. Неправилното приложение на закона, респективно незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия се твърди като последица от допуснати процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Настоящият касационен състав намира за неоснователна отправената с протеста критика към доказателствената дейност на въззивния съд. Мотивите на обжалваното решение съдържат подробен и задълбочен анализ на всички доказателствени материали по делото, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Изяснена е собствеността на процесния автомобил, като в хронологичен ред са проследени нотариално заверените пълномощни, с които И. Д. е предоставил права на Й. В., а той от своя страна на свидетеля Д. С. за управление, ползване, продажба и преупълномощаване на трети лица със същите права, както и нотариално заверения договор за продажба на л.а. „А.“ А6 с рег. № **** на Д. А. в качеството му на управител, представляващ „Д. А.” Е. – [населено място]. Основанието за извеждането на автомобила от сервиза в [населено място] от подсъдимия К., и последващото му превозване до [населено място] на инкриминираната дата са установени след пълна и вярна оценка на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. С., П. К., Б. С. и Д. А.. Въззивният съд не е допуснал заявения с протеста порок във вътрешното си убеждение поради невярна интерпретация на дадените пред него от последно посочения свидетел показания. Спазвайки принципите за устност и непосредственост, Великотърновският окръжен съд е призовал и изслушал Д. А. в проведеното на 07.03.2019 г. съдебно заседание, като му е предявил подадените от него молба и декларация, приложени на л. 20 и 21 от второинстанционното производство, съдържащи изявления, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Същите, подкрепени от наличните по делото доказателства, са ценени правилно с оглед съдържанието и смисъла им. При констатация за отсъствие на порок в доказателствената дейност на въззивния съд, е недопустима последваща ревизия или подмяна на направените от него оценки за достоверност, надеждност и достатъчност на доказателствените материали. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си за съвкупна оценка на доказателствата, като е изложила конкретни и убедителни съображения кои от тях кредитира и поради какви причини. Въз основа на приетата фактическа обстановка, материалния закон е приложен правилно. При липса на фактически данни за осъществяване от страна на подсъдимия К. на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, претенцията на държавното обвинение за отмяна на протестирания съдебен акт следва да остане без уважение. Настоящият състав напълно споделя изложената на л. 74 и 75 от мотивите на въззивната присъда аргументация относно обективната и субективна несъставомерност на деянието, поради което не намира за необходимо същата да бъде преповтаряна в нейната цялост. Тезата на обвинението за извършено от страна на подсъдимия разпореждане с процесния автомобил е останала недоказана. От фактическа страна не е установен и отказ за връщането на автомобила. Верни са и направените в мотивите на обжалваната присъда констатации за изначална липса на обвинение в посочения смисъл. Достатъчни като обем са и изложените от Великотърновския окръжен съд съображения относно отсъствието на умисъл у подсъдимия за обсебване. Нещо повече, обстоятелствата по делото сочат за неуредени между свидетелите Д. С. и Д. А. финансови взаимоотношения по повод закупуването на процесния автомобил, а не за реализиран състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените с протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и постановената от въззивния съд нова оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 26 от 07.03.2019 г. на Великотърновския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 322/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.