О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №. 251   София, 04.06.2009 г.                                                   В   ИМЕТО   НА    НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година и девета в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова   ч. гр. дело №107/2009 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. К., град В., подадена от пълномощника и адвокат С, срещу определение №2991 от 10.10.2008 год. по ч.гр.дело № 2199/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 16.04.2008 г. по гр. д. №9667/2007 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е предявеният установителен иск за собственост, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С обжалваното определение е прието, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като процесният земеделски имот попада в терен по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и границите му ще бъдат определени с влязъл в сила ПНИ, а към настоящия момент няма издадена заповед по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В други аналогични случаи съдилищата приемат, че така предявеният иск е допустим, а наличието на посочената заповед е въпрос по съществото на спора. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Частната жалба е неоснователна. Според твърденията на самата жалбоподателка -ищца към настоящия момент няма издадена заповед на кмета на общината по реда на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за нито една от страните по делото. Без издаването на такава заповед не е приключила процедурата за придобиване право на собственост на ответниците като бивши ползватели на имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за процедурата за възстановяване правото на собственост на ищцата, на която е признато това право в съществуващи реални граници с решение на ОСЗГ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. След като нито една от страните по делото не се легитимира като собственик на спорната площ с посочената по-горе заповед, то още не е възникнал спор за материално право и установителният иск за собственост е преждевременно предявен. Обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ПОТВЪРЖДАВА определение №2991 от 10.10.2008 год. по ч.гр.дело № 2199/2008 г. на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.