Р Е Ш Е Н И Е № 32 София , 13.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора К.Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 45/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба от Й. К. И. против присъда № 256 от 20.10.2017 г. по внохд № 2671 /2017 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива –т.е. релевират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касаторът твърди също така, че направените от съда изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не държат сметка, че прокурорът не поддържа обвинението. Подчертава, че в постановената присъда са игнорирани факти, оборващи обвинението, не са проверени задълбочено показанията на свидетелите – роднини на частните обвинители, нарушени са правилата на житейската логика при проверка на обективността на доказателствените средства, както и правилата за допускане и обсъждане на експертното заключение на съдебната психолого- психиатрична експертиза. Бланкетно се възразява и срещу присъдените в полза на гражданските ищци Й. П. и С. П. обезщетения поради недоказаност на компенсираните чрез тях неимуществени вреди. В заключение касаторът настоява да бъде оправдан, а гражданските искове - отхвърлени. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят и неговият защитник адв. Н. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв.М. оспорва нейната основателност . Прокурорът пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, първи състав, с присъда от 20.02.2017 г. по нохд № 21631/2014 г. признал подсъдимия Й. К. И. за невиновен и го оправдал по обвиненията по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал.1 от НК. Съдът отхвърлил изцяло предявените срещу подсъдимия граждански искове от ищците С. Б. П. и Й. И. П.. Софийският градски съд с присъда № 256 от 20.10.2017 г.по внохд №2671/ 2017 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Й. К. И. за виновен в това, че · на 29.06.2013 г. в [населено място] ,ж.к.”Х.”, се заканил на С. Б. П. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал 3, пр. 1 , вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода · на 07.08.2013 г. в [населено място], в сладкарница „Н.”, се заканил на Й. И. П. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144,.ал. 3, пр. 1 ,вр. с ал. 1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал .1 от НК съдът определил подсъдимият за изтърпи наказание три месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Й. К. И. бил осъден да заплати на всеки от гражданските ищци С. П. и Й. П. по 2000 лева обезщетение за понесените от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата, като огхвърлил исковете над уважените размери . В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Преди всичко е наложително да се очертаят параметрите на касационната проверка предвид част от аргументите на касатора. В тях той изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция с довод, че не се подкрепят от доказателствата по делото т.е. ясно дефинира оплакване за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание според разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Ето защо всички съображения на защитника в тази насока са процесуално недопустими и не подлежат на касационно обсъждане. В неговите рамки остават само тези оплаквания, които могат да се свържат с процесуални правила, чието нарушаване се претендира. Разгледани в този аспект разсъжденията на защитата не могат да бъдат споделени. Съдържателната част на атакуваната присъда не показва игнориране на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, принадлежащи към стандарта на доказателствената дейност на съдебния състав по фактите. За разлика от първата инстанция въззивният съд задълбочено е обсъдил допустимостта като доказателствено средство на комуникацията по телефон и компютър – звукови файлове и текстови съобщения, предоставени от подсъдимия. Крайното заключение, че тя не може да бъде инкорпорирана в доказателствената съвкупност, напълно съответства на правилата за доказване в НПК . Предоставените записи не са изготвени за целите и задачите на наказателното производство, а от друга страна са лишени от спонтанност на възникването, което би могло да ги свърже с веществените доказателства. Разумни са разсъжденията на съдебния състав за невъзможност да се провери тяхната достоверност, тъй като по отношение на записите липсва строгия механизъм за разрешаване и прилагане, предвиден за специалните разузнавателни средства. Ето защо коментираните записи изцяло принадлежат към личното пространство на разговарящите, а предлагането им за установяване на правнорелеватни факти противоречи на чл. 32 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 2 от НПК. Прочее , последователна е и практиката на ВКС, изключваща процесуалната допустимост на този род доказатествени източници и настоящият състав не намира основание да се отклони от нея Вж.Решение № 83 от 19.06.2012 г. г. , второ наказателно отделение на ВКС по н.д.3135/2011 г., Решение№ 456 от 14.11.2012 г.,първо наказателно отделение на ВКС по н.д. `1388/2012 г.. Неоснователно е основното възражение на касатора относно проверката за достоверност и достатъчност на доказателствения материал. В мотивите на атакуваната присъда задълбочено са обсъдени всички гласни и писмени доказателства в контекста на доказателствената съвкупност и отговорно е съобразено процесуалното положение на всяко от разпитаните лица и връзката му със страните по делото. Посочени са убедителни аргументи за достоверност на показанията на свидетелите С. П., Й. П. и С. Р., базирани на логическата връзка между тях и подкрепящите ги данни от показанията на свидетелите И., И. и М. и писмените доказателства. Въззивният съд е съобразил конфронтацията в позициите на жалбоподателя и свидетелите С. П. и Й. П., както и малкия обем доказателствени източници, обусловен от спецификата на двете деяния. Точно затова преди да кредитира част от доказателствените средства той е изследвал в детайли събраната информация в търсене на съвпадения или непреодолими противоречия. Обясненията на подсъдимия относно отношенията му със С. П. и Й. П. и мотивите му да ангажира институции с жалби срещу тях не са игнорирани, но правилно са преценени като недостатъчни в подкрепа на версията му, че е жертва на набедяване поради отмъщение. В тази насока съдът правилно е акцентирал на обстоятелството, че преписките по жалби на И. били прекратени, а П. настойчиво желаели да преустановят и връзката с И. Обясненията на подсъдимия, че желаел да спаси П. от домашно насилие са изолирани и отречени от показанията на св.М. и св.П.. Несподелимо е и твърдението на касатора, че тъй като уведомил св. М. за срещата си с П. в сладкарница „Н.” „ житейски нелогично и неоправдано” е да отправя заплахи. Трудно постижима е логиката на това съждение, тъй като то не държи сметка за факта, че свидетелката М. не присъствала на срещата и подсъдимият не е обвързал поведението си с нейното длъжностно качество на служител на полицията. На стр.13 от мотивите съдът е изложил съображения защо дава вяра на свидетелката П. относно събитието в сладкарницата, позовавайки се на споделеното от нея за агресията на И. пред свидетелите П. и Р. и на заключението на .комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/. Неубедителен е опитът на касатора да атакува това заключение поради участието на психиатъра д-р С., която е извън експертния състав, и поради „субективните разкази””на С. П. и Й. П.. Непредубеденият прочит на становището на експертите показва, че те са използвали амбулаторните данни от д-р С. единствено като медицинска документация, което оборва тезата на защитата, че нерегламентирано в експертизата е имало още едно вещо лице. В съдебното заседание пред първата инстанция на 04.02.2016 г. вещите лиза д-р Г. и д-р К. подробно са обяснили използваните методи, заявявайки, че изтеклия период от време не компрометира изводите им, тъй като те са базирани на обективни данни , които изключват съмнения за симулация. За пълнота на изложението и в отговор на жалбата следва да се отбележи, че позицията на прокурора, който не поддържа обвинението и въззивния протест , не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение съгласно чл. 293 от НПК. Не е останал извън вниманието на въззивния съд и фактът, че подсъдимият е сезирал много институции с жалби срещу частните обвинители с мнение, че изпълнява задължението си на гражданин по чл. 205, ал.1 от НПК. Напротив, това обстоятелство е коментирано при изясняване на отношенията между подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци. Съдът е отбелязал обаче, че преписките по тези жалби били прекратени. Ето защо той отказал да се съгласи с версията на подсъдимия за стаена мъст и злонамереност у пострадалите, още повече, че обвинението срещу И. по чл. 144 , ал.3 от НК не би могло принципно да се отрази на извършваните по жалбите проверки. Обобщено, въззивната инстанция не търпи упрек за незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и превратно тълкуване на събраните доказателства. Фактическите изводи на окръжния съд почиват на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да са изключени тези, които касаторът свързва с позицията си за невиновност. Събраните и проверени данни правилно са квалифицирани като престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че искането на защитата подсъдимият да бъде оправдан, е напълно лишено от процесуално основание. Като инстанция по правото / принципно приоритетна за касационния съд функция с изключението по чл. 354, ал. 5, изр.3 от НПК/ настоящият съдебен състав не може да дава правна квалификация извън установените от предходните инстанции факти, както и да установява нови такива. Доказателствената база по делото напълно отхвърля становището на защитата за обективна и субективна несъставомерност на деянията, поради което то не подлежи на удовлетворяване. Касационната проверка не установи и явна несправедливост на наложената санкция. Налага се уточнение, че жалбата не съдържа конкретни доводи в подкрепа на това оплакване. Определеното от съда наказание се е оспорва основно от позиция на функционалната му зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. При така поддържаната обосновка, предвид неоснователността на исканията за отмяна на присъдата поради неправилно приложение на закона и неспазване на процесуалните правила, не се установяват и предпоставките на чл. 348 , ал. 1, т. 3 от НПК. От финалната част на допълнението към жалбата все пак може да се заключи, че защитата отбелязва кроткия нрав на подсъдимия, за когото твърди, че е „изключително възпитан, неагресивен млад човек, когото не случайно П. са допуснали в дома си и в брачното ложе”. Поради невъзможност това твърдение да се свърже с друго касационно основание, то подлежи на коментар единствено във връзка със справедливостта на приложения обем наказателна принуда. Обсъдено в рамките на касационната процедура то е лишено от доказателствена и логическа състоятелност. Въззивният състав е съобразил добрите характеристични данни на подсъдимия, получени по местоживеене, но правилно е оценил обществената му опасност в контекста на инкриминираната дейност и предходните приятелски отношения с пострадалата П.. Допускането в „брачното ложе” не може да бъде отнесено към смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства предвид характера на престъплението, чиито мотиви съдът обосновано е свързвал с отстраняването на И. от същото място. Оспорваното наказание е в минималния, предвиден от законодателя размер, а изтърпяването му е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Като размер и начин на изтърпяване санкцията е адекватна на тежестта на извършените престъпления, съобразена е със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и има потенциал да постигне целите по чл. 36 от НК. Неоснователни са и са възраженията срещу обезщетенията по гражданските искове. Те се свързват с недоказаност на обвинението – разбиране, което вече бе обсъдено и отхвърлено по-горе. Престъпленията, представляващи и деликти, правилно са оценени като обуславящи възмездяване на понесените от ищците неимуществени вреди, обективирани в чувства на страх и дискомфорт у ищците. При определяне на точния размер на обезщетението обаче неясно защо съдът е обсъждал младата възраст на подсъдимия, имотното му положение и характеристични данни , което са неотносими към гражданскоправната претенция. Размерът, в който тя би следвало да се уважи, зависи от обема на вредите и релативния критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Независимо от това разграничение настоящата инстанция намира , че присъдените обезщетения съответстват на понесените от пострадалите вреди с неимуществен характер и не следва да бъдат ревизирани. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК върховният касационен съд, второ наказателно отделение,. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 6 от 20.10.2017 г. по внохд № 2671 /2017 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.