Ключови фрази
Частна касационна жалба * правен интерес * отрицателен установителен иск


3



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 907

гр. София, 30.12.2013 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4230 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ЗАД [фирма]-гр. София срещу определение №327 от 17.08.2013 г. на Окръжен съд-Пазарджик по в. гр.д. № 425/2013 г., с което е потвърдено определението от 19.0.2013 г. по гр.д. № 239/2013 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване като недопустимо на производството по иска на частния жалбоподател като застраховател по задължителна застраховка на ГО на водач на МПС срещу двамата ответници В. К. и А. П. М. -първият като собственик на МПС, а вторият като водач предизвикал ПТП и вреди на Свобода Д. М. за установяването на липса на правоотношение между страните основано на застрахователна полица №231070005707 със срок на действие 15.01.2008 г. -14.01. 2009 г..
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че интересът от така предявеният отрицателен установителен иск произтича от това, че пострадалата от ПТП предизвикано от ответника М. на 10.07.2008 г. М. е предявила пряк иск по чл. 226 КЗ, по който производството е висящо срещу застрахователя –ищец по настоящия иск и с оглед възможността, при успешно поведено производство по настоящия отрицателен установителен иск за установяването на липса на правоотношение между страните основано на застрахователна полица №231070005707 със срок на действие 15.01.2008 г. -14.01. 2009 г. да претендира платената на основание чл.226 КЗ от застрахователя на пострадалото лице сума от ответниците.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК .
Ответниците не изпращат отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че става въпрос за установяване на факт с правно значение, което е допустимо да става само в изрично признатите от закона случаи-чл.124 ал. 4 ГПК. Освен това съдът е приел, че в случая ставало въпрос за преюдициален спрямо спора по прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя въпрос, който следва да се разгледа в рамките на процеса по него при релевирането му от страна на самия застраховател –ответник по него по пътя на възражението и то в сроковете по чл.131 ал.1 ГПК. Пропускането на този срок преклудира възможността това право да се упражнява по исков ред.
В изложението по чл.283 ал.3,т.1 ГПК се поставят въпросите за това следва ли допустимостта на иск по чл.124 ГПК да се преценява, с оглед случаите на висящ процес между ищеца и трети лица или това следва само от твърденията на ищеца в исковата молба.
По този въпрос е налице достатъчно практика на ВКС / напр. Опр. №65/27.01.2010 г. по ч.гр.д. 705/2009 на ІV г.о. на ВКС /, която е в насока, че правният интерес следва от твърденията относно спорното право между страните така както са изложени в самата искова молба.
От съдържанието на самата искова молба и допълнителната молба към нея вх. № 2745/25.02.2013 г. се вижда , че съдът е сезиран с иск за установяването на липса на правоотношение между страните основано на застрахователна полица №231070005707 със срок на действие 15.01.2008 г. -14.01. 2009 г. с предмет задължителна застраховка на ГО на водач на МПС. От друга страна ответниците по настоящия иск не са страни в производството по иска по чл.226 КЗ на пострадалата срещу застрахователя и следователно отпада като неоснователен аргументът, че в случая ставало въпрос за преюдициален спрямо спора по прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя въпрос, който следва да се разгледа в рамките на процеса по него при релевирането му от страна на самия застраховател –ответник по него по пътя на възражението и то в сроковете по чл.131 ал.1 ГПК . Това е така, доколкото става въпрос за спорове между различни страни и на различни основания, решенията по които имат сила само между страните по тях, за съответното искане, на съответното основание-чл.298 ал.1 ГПК. Следователно резултатът по спора между пострадалата и застрахователя на ГО на делинквента основан на чл.226 КЗ и този между застрахователя и делинквента за съществуването на правоотношение основано на самия договор за застраховка срещу риск ГО на делинквента по иск по чл.124 ал.3 ГПК не са в зависимост един от друг.
От друга страна, обаче в новия ГПК –в сила от 01.03.2008 г. е въведена разпоредбата в чл.124 ал.3 ГПК, която изрично обвързва допустимостта на установителния иск за установяване пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения с изрично предвиждане на такава възможност в закона. Ето защо, доколкото настоящият иск попада именно в тази категория и при липса на изричното уреждане в закона на неговата допустимост, то същият се явява недопустим и обжалваното определение следва да се остави в сила.
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.о.


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №327 от 17.08.2013 г. на Окръжен съд-Пазарджик по в. гр.д. № 425/2013 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №327 от 17.08.2013 г. на Окръжен съд-Пазарджик по в. гр.д. № 425/2013 г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.