Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50597

гр. София, 08.11.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2235 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател К. И. Б. чрез адвокат София Н. обжалва решение № 786/06.07.2021 г. по т.д. 277/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. 8758/19 г., с което е отхвърлен иска му срещу ЗД „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв, за причинените му неимуществени вреди от претърпените болки и страдания в пътно-транспортно произшествие на 31.08.2018 г. в [населено място], [улица]в посока О. Мост с „КИА К5“ рег. [рег.номер на МПС] .

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения за необоснованост на съдебното решение с оглед възприемане фактическата обстановка и направеният извод относно липсата на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и състоялото се пътно-транспортно произшествие. Претендира разноски.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се сочат въпроси, които да са основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на Конституционния съд и с тълкувателни решения на Върховния касационен съд.

Обосновава основание за допускане решението до касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като твърди явна незаконосъобразност и несправедливост на съдебното решение.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

В. К. Д. – трето лице помагач по делото, не е изразила становище по подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 19.07.2021 г. Касационната жалба е от 27.07.2021 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.08.2018 г. се е състояло пътно-транспортно произшествие с участие на ищеца по иска, касатор в настоящето производство и третото лице помагач. Прието е, че отговорността на водача на лек автомобил „К. К5“ - таксиметров автомобил, е била валидно застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] към 31.08.2018 г. Установено е от сключено споразумение, което има задължителна сила, на основание чл. 300 от ГПК, че водачът на мотопеда, ищец и касатор в настоящето производство, е признат за виновен, за това, че е управлявал мотоциклет след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 промила, като е установено 1,94 промила, престъпление съгласно чл. 343 б, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е изслушал комплексни съдебно-технически медицински експертизи, от които е изяснил какви са били травматичните увреждания на ищеца след посоченото пътно-транспортно произшествие, какво лечение е предприето и какви са остатъчните явления.

По отношение на механизма на пътно-транспортно произшествие е приел, че пътно-транспортното произшествие се е състояло в [населено място], [улица], в посока на движение на автомобила и мотоциклета. Прието е, че платното за движение е 10,5 м, разделено на три ленти в посока на движение, като между лявата и средна лента има прекъсната линия, а между средна и дясна лента – непрекъсната. Има остров между две от лентите. Вдясно има разделителен остров в широчина 3 м, пешеходен парапет и вдясно спомагателно платно. На място били налични пътни знаци В 26, забранено движение със скорост по-висока от 80 км/ч, както и знаци В 18, В9 1, Г11, Д 1. Произшествието е в тъмната част на денонощието. Времето било ясно, сухо, видимостта е била на изкуствено електрическо осветление, не е имало неравности, пътят е с лек наклон в посоката на огледа. С оглед събраните по делото доказателства – записи от камери в района на произшествието, анализирани от вещото лице, въззивният съд приема, че в средната лента се е движело такси, на разделителния остров е стоял пешеходец, таксито е намалило скоростта си, тъмен автомобил, движещ се зад таксито го е заобиколило от лявата страна, в този момент пешеходката е била все още на разделителния остров. Таксито спира, пешеходката е на разделителния остров и в този момент в бус лентата се движи мотопедът, управляван от ищеца. Има движещ се автомобил, тъмен. Пешеходката навлиза към таксито, като светват стоповете на мотопеда. Пешеходката продължава към таксито и мотопедът я удря. Тъмният автомобил заобикаля таксито от ляво.

Ударът бил настъпил на 2 – 2,5 м вляво от десния край на пътното платно. Скоростта на мотопеда е била не по-малко от 59 км/ч, с опасна зона 41 м, а при повлиян от алкохола водач 57 – 58 м опасна зона, в момента на удара 48 м. Мотопедът е отстоял на 25-26 м в момента когато пешеходката навлиза на пътното платно с 59 км/ч не би могъл да предотврати удара. Видимостта е била добра, не по-малко от 100 м. Пешеходката и водачът на мотопеда са могли да се видят преди удара, на съответните отстояния. Няма удар между таксито и мотопеда. От спирането на таксито, мотопедът е отстоял на 114 м от мястото. Мотопедът е можел да спре при аварийно спиране, при движение с 59 км/ч, както и взетото предвид отстояние и опасна зона 41 м. Също така е можел да заобиколи таксито от ляво. Ако би шофирал с 41-42 км/ч и отстояние на пешеходката на 26 м , би могъл да предотврати удара. Имал е техническа възможност да заобиколи таксито от ляво. След съвкупен анализ на всички данни по делото, въззивният съд е приел, че мотопедистът не се е движел в платното, а се е движел в бус-лентата, а не в средната лента, при която хипотеза няма връзка между поведението на водача на таксито, към действията на водача на мотопеда. В такъв случай пряка причина е поведението на пешеходката, която е нарушила чл. 113 ЗДвП, предприела пресичане, без да се съобрази с приближаващия се мотопед и неговата скорост, той е бил на 26 м, от нея, при движение с 59 км/ч и опасна зона 41 м. Това пресичане не би било осъществено, ако таксито не би спряло. Но нарушението от водача на таксито, не е в причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и вредите от него.

При така установените факти, въззивният съд е направил заключение, че водачът на „К. К5“ бил нарушил правилата за движение по пътищата и по-точно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, според който за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства в населените места се спират възможно най-дясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като е предприел спиране за престой в средна пътна лента на [улица]водачът бил нарушил това правило.

Както вече бе посочено, въз основа на анализа на доказателствата в тяхната съвкупност по отношение на движението на ищеца с управлявания от него мотопед, е направен извод, че мотопедът се е движел изначално в бус-лентата, находяща се в дясно от лентата на движение на автомобила-такси. От това обстоятелство е направено заключение, че липсва връзка между поведението на водача, управлявал таксито и претърпените вреди от водача на мотопеда. Прието е, че пешеходката е нарушила, предвидените в чл. 113, ал. 2 вр. чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, правила, като е предприела пресичане, без да се съобрази с отстоянието и скоростта на мотопедиста (26 м, при скорост 59 км/ч и опасна зона 41 м). Така е направено заключение, че поведението на пешеходката е в пряка причинна-следствена връзка с вредите на мотопедиста.

С оглед направените заключения при определяне липсата на отговорност на таксиметровия шофьор е прието, че липсват данни с осъществените от водача на лекия автомобил, застрахован при ответника да са причинени вредите на лицето, управлявало мотопеда. Прието е, че пряка причина за вредите на мотопедиста е собственото му поведение, като е нарушил чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, като се е движел в лента, която е предназначена само за превозни средства на обществения транспорт, както и нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е допуснал. Могъл е да възприеме пешеходката на разстояние от 100 м, а стопа на таксито от 114 м. Обстоятелството, че е спряло таксито и има пешеходец, е следвало да се възприеме като опасност, с възприемането, на която е следвало да се намали скоростта и да може да спре, а пешеходката да предприеме пресичане. С оглед възприетото заключение на вещото лице, било е възможно предотвратяване на произшествието, ако се намали скоростта от 41-42 км/ч, от стъпването на пешеходката на платното, дори при установената степен на опиянение и опасна зона от 57-58 м.

Според въззивния състав, дори да се приеме, че първоначално мотопедът се е движил в средната лента зад таксито, то очевидно това е било в момент, когато мотопедът е бил на значително разстояние от таксито. Това е установено от посоченото от инж. П., че престрояване в бус-лентата евентуално мотопедът е извършил, когато е бил на най-малко 94 м. зад таксито. Според съда, тук също липсва причинна връзка между спирането на таксито и ПТП, а отново противоправното поведение на пешеходката е в такава връзка. В същото време К. Б., управлявал мотопеда, е имал техническа възможност, както да заобиколи таксито отляво, така и да спре преди сблъсък с него, тъй като опасната му зона за спиране е повече от два пъти по-малка от разстоянието до таксито в момента на неговото спиране, което е било видимо от около 114 м. Вместо това е прието, че ищецът е предприел забранено действие - навлязъл е в бус лентата в нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП. Според въззивния състав, последното би било в причинна връзка със спирането на таксито, само ако е било единствената възможност на ищеца да избегне удар в таксито. Но този извод е изключен. Прието е, за неустановено обаче, че това негово противоправно поведение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП между мотопеда и пешеходката. Според въззивния състав, за да е налице пряка причинна връзка между деянието и вредата, деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост, предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Въззивният съд е приел, че то трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Прието е обаче, че това не е достатъчно, за да се реши въпросът дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка, според съда, вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че следва деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. След като не е налице противоправно поведение на водача на таксито, което да е в причинна връзка с ПТП, въззивният състав е приел, че в такъв случай липсва и застрахователно събитие, което да е основание за възникване отговорност на застрахователя по сключения договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При установена липса на възможност за ангажиране отговорността на застрахователя, въззивният съд е счел за безпредметно изследването на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с ПТП.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд преценява служебно на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, дали са налице данни, от които да се направи извод, че е вероятно решението на въззивния съд да е нищожно. Също така дали може да се направи извод, че са налице данни, от които да се направи извод, че е вероятно въззивното решение да е недопустимо.

Извън посочените предпоставки, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване, включително правен въпрос, който е включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В настоящия случай, касаторът не е посочил правен въпрос. Касационната инстанция няма правомощия да формулира правния въпрос, така както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, прието по приложението на чл. 280 от ГПК.

В изложението, представено на основание чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК, касаторът е посочил, че решението е очевидно неправилно, основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 3 от ГПК. Това основание, не е налице. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество определения, посоченото основание изисква установяване неправилност на въззивното решение, без извършване на същинска проверка на обжалвания акт, на основанията, посочени в чл. 281, т. 3 от ГПК и след призоваване на страните.

Соченото от касатора нарушение на процесуалните правила или неправилно приложение на правните норми, следва да се установява от прочита на самия акт. В случая, касаторът обосновава наличие на основание за неправилност на съдебното решение, изразяваща се в необоснованост на същото. Но соченото основание не може да бъде установено от самото съдебно решение, без да се извърши същинска проверка с преценка на доказателствата и анализ дали приетите за настъпили факти действително са се осъществили и какво е тяхното правно значение. Сочените нарушения са извън приетите факти от въззивния съд. Изложените съображения за неправилност на въззивното решение се основават на твърденията на касатора като ищец, неприети от въззивния съд.

Изложените съображения за незаконосъобразност и несправедливост на въззивното решение, не представляват конкретни основания за неправилност. Не може от самото решение да се направи такъв извод за явна незаконосъобразност на решението на въззивния съд.

Касаторът не е изложил други основания за допускане касационно обжалване. Изложените съображения за несправедливост на решението, както и за задълженията на Върховния касационен съд да спазва законността при постановяване на решенията и за върховенство на закона, не представляват основания за допускане касационно обжалване. Касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, че да обуслови решението по делото. Изложените съображения са свързани с правилността на съдебното решение и не могат да представляват основание за допускане касационно обжалване.

Общо изложените съображения, че решението следва да отговаря на практиката на Конституционния съд, както на задължителната и трайна практика на ВКС, също не могат да бъдат основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, касаторът следва да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, по отношение, на което да е налице някое от допълнително предвидените основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В случая само с посочване на противоречие с практиката на КС и ВКС, не представлява обосноваване основание за допускане касационно обжалване.

Изложените съображения за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд и необоснованост на въззивното съдебно решение, са свързани с правилността на същото.

При извършената проверка очевидна неправилност на въззивното съдебно решение не може да се установи.

По изложените съображения не следва да се допуска до касационно обжалване решението на Апелативен съд – София.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по т.д. 277/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: