О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 107 гр. София, 06.03.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 67/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2909/11.12.2017г. по в. ч. гр. д. № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10535/13.11.2017 г. по гр. д. № 14424/2017 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото. Частната касационна жалба, с която е образувано производството е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба поради липса на правен интерес и е направено искане да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, а след това да се отменят двете определения на въззивния и първоинстанционния съд като делото да се върне на Пловдивския районен съд за разглеждане на предявения иск. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното: С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил Определение № 10535/13.11.2017 г. по гр. д. № 14424/2017 г. на Пловдивския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за реално изпълнение с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД. Този иск е предявен от [фирма], [населено място] против потребителя П. И. П. от [населено място] за изпълнение на задължението да осигури достъп до индивидуалния водомер в процесния недвижим имот за отчитане на водоподаването. За да приеме, че искът е недопустим, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество няма правен интерес от водене на предявения иск, тъй като разполага с друго средство за защита на правата си, а именно с възможността да се извърши служебно начисляване на съответното количество вода и да се предяви осъдителен иск или да се инициира производство по чл. 410 ГПК. Според въззивния съд в общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор [фирма], [населено място], изрично е регламентирано, че при отказ на потребителя да осигури достъп до индивидуалния си водомер, ВиК операторът изчислява служебно изразходваното количество питейна вода по ред, предвиден в тези общи условия. Частният касационен жалбоподател е останал недоволен от извода за недопустимост на производството, поради което подържа основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, конкретизиран чрез поясненията, дадени от касатора: „Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за реално изпълнение на задължение за съдействие, при условие, че кредиторът има вземане за обезщетение от неизпълнението на това задължение?“. По този въпрос обаче има формирана трайна практика на ВКС, съгласно която упражняването на правото за реално изпълнение, включително и на задължение за съдействие по чл. 79, ал.1 ЗЗД е право на избор на страната по облигационното отношение, но при условие, че реалното изпълнение може да се осъществи със средствата на изпълнителното производство /р.№1143-2008-ІГО, р.№228-11-ІV ГО/. Като е дал отговор на този въпрос в обратен смисъл, а именно, че за ищеца не съществува право на избор, а има интерес само от иска, който осигурява по- интензивна защита, въззивният съд е постановил едно очевидно неправилно определение. В такъв случай касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато служебно поради наличието на очевидна неправилност. След допускането на касационно обжалване, ВКС намира, че въззивното определение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон следва да се отмени, заедно с първонистанционното определение като делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Това е така защото предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задължение за съдействие- предоставяне на достъп до водомера за отчитане на потребена вода и тъй като това задължение е за лична незаместима престация, то тя подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 527 ГПК. Едновременно с това ВКС констатира, че исковата молба е нередовна- липсва пълнота на обстоятелствената част, тъй като ищецът не е изложил твърдения за това, че ответникът е потребител на предоставяната услуга в една от уредените форми- собственик, вещен ползвател, суперфициар или наемател на водоснабдения недвижим имот, където е монтиран водомера. Съдът следва да даде указания за отстраняването на този недостатък, за да обезпечи редовното водене на процеса. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2909/11.12.2017г. по в. ч. гр. д. № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 2909/11.12.2017г. по в. ч. гр. д. № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и определение № 10535/13.11.2017 г. по гр. д. № 14424/2017 г. на Пловдивския районен съд и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: