Р Е Ш Е Н И Е                                            № 517                      гр.София, 14 януари   2008 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми ноември  две хиляди и осма година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ                                       ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                              БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                            със секретар   Аврора Караджова и с участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 437/2008 година   От името на осъденият Р. А. Й. е отправено на 20 юни 2008 год. искане (според постъпването му в пощата) по реда за възобновяване на наказателните дела (глава ХХХІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс) за проверка на осъждането му от Карнобатския районен съд – като първа инстанция и от Бургаския окръжен съд – като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 159 от 29 май 2007 год. по наказателно от общ характер дело № 5/2007 год., е за кражбата на 168 кг. грозде за 34 лева, извършена на 16 септември 2000 год., при която Й. е действал като посредствен извършител (посредством прякото участие като извършители на други четири лица, от които не може да се търси наказателна отговорност) – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от Наказателния кодекс (при условията и на опасен рецидив по чл.29 НК) във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и 4 (защото отнетото е било оставено без постоянен надзор и чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил). На Р. Й. е наложено наказание 3 години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, а освен това му е определено за отделно изтърпяване общо наказание 2 години лишаване от свобода при „общ” режим за престъпления, наказани самостоятелно по две предишни дела на Карнобатския районен съд и по едно-на Бургаския окръжен съд; извършени са и съответните приспадания на изтърпяното от наказанията. Второинстанционното (въззивно) решение - № 425 от 20 декември 2007 год. по внохд № 298/2007 год., изменя присъдата по жалба от името на подсъдимия, като само намаля наложеното наказание 3 години лишаване от свобода на 1 година. Както присъдата, така и решението не са единствените по делото: първоначалната осъдителна присъда е отменена с първото въззивно решение, след което е последвало ново разглеждане на делото в районния съд, и вече присъда № 159/2007 год. и решение № 425/2007 год., а последните, на свой ред, не са проверявани от по-горна инстанция. Искането по реда на възобновяването съдържа позоваване на всички отменителни основания, но преобладават доводите в подкрепа на поддържаното съществено нарушение на процесуалните правила; по изхода на делото се смята за възможно както пълното отпадане на наказателната отговорност на Й. , така и смекчаването й от ВКС или ново разглеждане на делото. Искането за възобновяване е поддържано допълнително и в съдебното заседание на ВКС, а участващият прокурор е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. При него не са допуснати нарушения, представляващи основания за възобновяване на делото. Към основанието „нарушение на закона” трябва да бъде отнесено възражението за невъзможността посредственото извършителство да се осъществи чрез прякото участие като извършители на престъплението на поначало наказателноотговорни (пълнолетни и вменяеми) лица. Възражението е неприемливо, защото посредственият извършител би могъл да си послужи за осъществяване на престъплението и с такива лица, стига на тях да не може да им бъде търсена наказателна отговорност по някоя друга причина – например, защото ги е заблудил и те са действали невиновно поради грешка (чл.14 НК), както е станало в конкретния случай. Когато възобновяването на делото се иска поради непрекратяването му за отговорността на Р. Й. като посредствен извършител, подателят на искането очевидно има предвид първоначалното оправдаване за такова обвинение; оправдаването на Й. е смятано за самостоятелна част от първоначалната присъда, която затова самостоятелно е влязла в сила, след като не е била оспорена от прокурора по въззивен ред. Според подателя на искането е налице, с други думи, противоречие с чл.24, ал.1, т.6 НПК, забраняващ пререшаването на въпрос, решен с влязла в сила присъда (противоречие с правилото „не втори път за едно и също нещо”). Възражението е от процесуално естество и трябва да бъде отнесено към второто от основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1 НПК, но и в тази насока липсва нарушение. Правилото non is bin idem – е неприложимо в случая най-малко по две причини. Първата може да се види в липсата на предпоставката по чл.24, ал.1, т.6 НПК – „влязла в сила присъда”, доколкото оправдаването на Р. Й. като посредствен извършител на кражбата е наистина само част от първоначалната присъда, а според някои виждания в теорията, частично влизане в сила на съдебните актове въобще не съществува като правно явление (законът също не го урежда изрично-вж. чл.412, ал.2 НПК). Следващата причина за неприложимост на забраната „не втори път за същото” е другото изискване по чл.24, ал.1, т.6 НПК влязлата в сила присъда да е тъкмо за „същото престъпление”. За разлика от предходното, това изискване не предизвиква никакъв спор, че се отнася само до фактите на престъплението, а не и до тяхната правна квалификация (в какъвто смисъл се цитира най-често р.197/1958-ІІ, Сб., с.130). По делото фактите на престъплението са обаче едни и същи както в оправдателната част на присъдата (за правната квалификация на участието на Й. като посредствен извършител), така и в нейната осъдителна част (за правната квалификация „пряк извършител”). Иначе казано, разликата между двете части на присъдата, чието значение се твърди да е пренебрегнато, е само в правната квалификация на престъпното участие на подсъдимия, така че дори за нея да е допустимо самостоятелно влизане в сила на съдебния акт, чл.24, ал.1, т.6 НПК не я урежда като пречка за нова (различна) правна квалификация. Тук, разбира се, трябва да бъде отчетено и следното: правните квалификации „пряк-посредствен извършител” са все израз на „закон за същото наказуемо престъпление”, за приложението на което няма нужда от специална инициатива от страна на обвинението (арг. за обратното на уреденото в чл.287, ал.1-3 НПК-в първата инстанция, както и арг. от чл.337, ал.1, т.2 НПК- във въззивната инстанция). Затова и въззивният окръжен съд съвсем правомерно е обсъдил в мотивите си законосъобразността на правната квалификация на участието на подсъдимия в престъплението, и е приел за правилно становището, че Р. Й. е действал като пряк извършител на кражбата, т.е. съгласил се е с отменената, а не с обжалваната пред него присъда. Отделен е въпросът дали след като е разсъждавал законосъобразно (ВКС също е съгласен с тези мотиви – вж. и р.740/07-І, Бюл. 4/07) окръжният съд не е трябвало да измени присъдата по отношение не само на наказанието, но и на правната квалификация на участието на подсъдимия, като посочи съгласно чл.337, ал.1, т.2 НПК и в диспозитива на решението си, че той е прекият извършител на кражбата. Що се отнася до ВКС като съд по реда за възобновяване на делото, неговото правомощие да измени правната квалификация на осъждането (чл.425, ал.1, т.3 НПК), както и когато действа по касационен ред (чл.354, ал.2, т.2 НПК), възниква не във всички случаи – не и щом промяната е без значение за основанието и степента на отговорността. Не е допусната, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на това основание за възобновяване на делото се сочат единствено количествените измерения на предмета на кражбата, но те нито са толкова незначителни сами по себе си, нито пък са по-значителни в сравнение с отегчаващите отговорността обстоятелства, за да оправдаят по-голямо слизане при условията на чл.55 НК под минималния тригодишен размер на предвиденото наказание.     Ръководен от всичко изложено и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава ХХХІІІ от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 425 от 20 декември 2007 год. на Бургаския окръжен съд по внохд № 298/2007 год.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: