РЕШЕНИЕ     № 367     София, 09.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 4727/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от В. З. Ж. – чрез пълномощника си и негова съпруга Г, приподписана от адв. М, против въззивно решение № R-75/09.7.2008 г., по гр.д. №67/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Четвърти въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение №25/10.12.2007 г. по гр.д. №223/2006 г. по описа на Поморийския районен съд, г.к., с което е прието за установено по отношение на ищците К. Г. Ж., и дамата от град П., и ответниците В от град П., и Община П., че договора от 17.8.1998 г., с който кмета на общината е продал на В. Ж. 168 кв.м от незастроената площ на дворно място, цялото с площ от 460 кв.м, съставляващо парцел **** в кв.107 по плана на град П., е нищожен в частта, с която е продадено в повече от 84 кв.м от площта. Със същото решение е отменен като неверен нотариален акт №150, том ІV, дело №1117/24.8.1998 г. на районен съдия при Поморийския районен съд в частта, с която В. З. Ж. и Г. В. Ж. са признати за собственици на повече от 144/460 идеални части от дворно място, съставляващо парцел ****, кв.107 по плана на град П., урегулиран от 460 кв.м, при граници: улица, парцел ****, VІ и VІІІ. Касационният жалбоподател твърди, че въззивната инстанция се е произнесла свръх петитум, тъй като ищците не са предявявали претенция на отмяна на нотариален акт. Твърди се също така, че с обжалваното решение са засегнати интересите на Г. В. Ж. , която не е страна по делото и която е била лишена от правото да защити интересите си. Навеждат се и довод за материалноправна незаконосъобразност по приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД и се твърди, че посочената разпоредба се отнася до сделки, а не за индивидуални административни актове, за което се развиват подробни съображения. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане то Бургаския окръжен съд. Постъпила е и писмена защита от адв. М. Ответниците по касация К. З. Ж. и С. Г. Ж. са депозирали писмен отговор по чл.287 ГПК. Ответникът по касация – Община П., област Бургас, не заявява становище в настоящото производство. С определение №230/13.3.2009 г., постановено по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.т.2 и 3 ГПК по процесуалноправни въпроси относно произнасянето на въззивната инстанция по непредявена претенция и произнасяне плюс петитум относно отмяната на нотариален акт. Като материалноправен въпрос от значение по делото е допуснат такъв относно заповедта на кмета на общината и сключения между него и касационния жалбоподател договор. Представени са решение №1287/12.12.1993 г. по гр.д. №572/1993 г. на ВС, ІІ г.о. и решение №2084/17.11.2001 г. по гр.д. №720/2001 г. на ВКС, V г.о. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо, във връзка с ал.4 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ПМС №235/1996 г., сключен на 17.8.1998 г. между ответника по иска и Община П.. По делото са налице категорични данни, че към момента на сключване на договора от 17.8.1998 г. ответникът по исковата молба е бил в брак с лицето Г. В. Ж. Последната се явява задължителен другар по смисъла на чл.172, ал.2 ГПК/отм./, тъй като при съпружеската общност е налице съвместна собственост, което налага и съвместна процесуална легитимация по искове предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи. Нарушаването на изискването за съвместно предявяване на иска е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно. Въззивната инстанция е следвало служебно да конституира необходимия другар – съпругата на ответника по исковата молба, и да преповтори извършените от първата инстанция съдопроизводствени действия, съгласно т.2 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК. Като не е извършил това окръжният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, Изложените изводи се основават на т.10 от ТР №1/17.7.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК. Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И :       ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № R-75/09.7.2008 г., по гр.д. №67/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Четвърти въззивен граждански състав, и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: