Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 07.09.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова Петя Колева в присъствието на секретаря Ил. Рангелова и прокурора от ВКП П. Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 418 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила молба от осъдения Ю. А. Ю. за възобновяване на НОХД № 293/2004г. по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на присъда № 467 от 06.07.2006г., с която е признат за виновен в осъществено на 11.11.2001г. в гр. Никопол престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр., ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.2, т.3 и т.4, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5000лв. С молбата се иска ново разглеждане на делото, при което да бъде осигурена възможност за справедлив процес. Ю. твърди, че случайно е научил за постановената присъда, тъй като от дълги години пребивавал в Испания и не поддържал контакти с никого в България. В съдебно заседание назначеният служебен защитник моли осъденото лице да бъде освободено от изтърпяване на наказанието, тъй като е изтекла абсолютната давност за изпълнението му. Алтернативно, поддържа искането за възобновяване. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че осъденият е научил за постановената присъда още през 2006г., като се позовава на саморъчно изготвена касационна жалба и получени от родителите му призовки. Оспорва твърдението, че абсолютната давност за изпълнение на наказанието е изтекла. Осъденият Ю. моли за възобновяване на делото, тъй като не е получавал призовки и не е упълномощавал защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Постановената присъда на Плевенския окръжен съд е потвърдена с решение на Великотърновския апелативен съд и по отношение на Ю. Ю. решението е оставено в сила с решение № 377/15.06.2007г. по н.д. №49/2007г. на ВКС. По повод издадена на 12.05.2009г. европейска заповед за арест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с решение от 23.12.2020г. на Централния следствен съд № 4 в гр. Мадрид, Кралство Испания, Ю. е предаден на Република България за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият е приведен в затвора в гр. Плевен на 08.02.2021г. Възражението за изтекла давност следва да бъде разгледано приоритетно поради връзката му с правния интерес на Ю. от възобновяване на делото. Същото е неоснователно. Десетгодишната давност по чл.82, ал.1, т.3 от НК, на която се позовава защитника е започнала да тече от момента на влизане на присъдата в сила. Тя е прекъсната на 12.05.2009г., когато е издадена ЕЗА. Този акт на прокурора представлява действие на надлежен орган, насочено спрямо осъдения за изпълнение на присъдата по смисъла на чл.82, ал.3 от НК. Действието не е свършило преди началото на изпълнението на наказанието, тъй като по повод на заповедта с телеграма от 22.06.2009г. Ю. е бил обявен за международно издирване. Не е бил снет от издирване, то е продължило до задържането му на 15.12.2020г. Осъденият не би могъл да се позове и на абсолютната „изпълнителска давност“, тъй като тя изтича на 15.06.2022г., следователно присъдата подлежи на изпълнение. Ю. е подал молбата за възобновяване на 19.04.2021г. Шестмесечният срок по чл.423, ал.1 от НПК в случаите, когато осъденият е бил задържан от компетентните власти на чужда държава, тече от момента, в който лицето реално е могло да упражни правото си да поиска преразглеждане на делото и да участва в производството пред ВКС, т.е. от датата, на която осъденият е постъпил в местата за лишаване от свобода за изпълнение на наложеното му наказание – 08.02.2021г. По посочените аргументи, ВКС приема, че искането за възобновяване е подадено в срок от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Процесуалната възможност за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от визираните в чл.423, ал.1 от НПК предпоставки, изключващи недобросъвестно поведение от негова страна. Когато органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателното производство не са допуснали нарушения и са проявили дължимата процесуална активност, за да установят местонахождението на лицето, да го призоват и да го уведомят за характера и естеството на обвинението срещу него, или да му връчат обвинителен акт, да го уведомят за датата на съдебното заседание и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, а обвиняемият /съответно подсъдимият/ се е укрил, след предявяване на обвинението, препятствайки процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, или след нейното изпълнение, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, делото не се възобновява. В конкретния случай от приложените материали от досъдебното производство е видно, че на Ю. е било повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с протокол от 26.02.02г. На същата дата му е била дадена възможност да даде обяснения и му е предявено разследването. От изисканите справки е видно, че той е напуснал страната след тази датата – на 18.07.2002г., без да уведоми органите на досъдебното производство. Няма данни да се е завръщал преди даване ход на делото в негово отсъствие. Обявен е за общодържавно издирване на 05.04.2005г. Призовките за него са се връщали със сведение от родителите му, че е в чужбина. Адресът в чужбина не е бил известен. Ю. е бил уведомен за постановената присъда и въззивното решение, с което е била потвърдена. По делото е приложена саморъчно изготвена молба от 11.12.2006г. до Председателя на Великотърновския апелативен съд за препис от решението, върху която с подписа си е удостоверил получаването му. Атакувал го е пред ВКС наред със защитника си с лична жалба от 19.12.2006г. От изложеното е видно, че осъденият е бил надлежно известен за наказателното преследване срещу него и за постановяването на осъдителна присъда, но се е укрил и не е пожелал да участва лично в производството по делото, поради което молбата му за възобновяване не следва да бъде уважена. Водим от горното, и на основание чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Ю. А. Ю. за възобновяване на НОХД № 293/2004г. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.