Р Е Ш Е Н И Е N 404 София, 08.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО г.о, в съдебно заседание на шести декември..................................................... две хиляди и дванадесета....………………………………година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря.............Р. ИВАНОВА............................................................... в присъствието на прокурора ............................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................. гр.дело N 711/2012 година. Производството е за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на В. П. Н. от [населено място] с искане да се отмени влязлото в сила решение № 1532 от 28.03.2008 година по гр.д. N 1502/2008 година на районен съд-Б.. Макар да не е посочено изрично, молбата има за предмет въззивното решение № 88 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 740/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК № 1699 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1271/2009 г. на ІІІ г.о., ВКС. Молителят твърди, че е открил ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото. Представя писмо изх. № 2767-07-367 от 29.07.2011 г. на зам. началника на ДНСК – София, в което се изразява становище, че щом към момента на одобряване на инвестиционния проект и издаване на отмененото разрешение за строеж, апартамент № 8, находящ се непосредствено под таванско помещение № 8, предмет на отмененото разрешение за строеж № 232/16.07.2004 г., е собственост на едни и същи лица – В. П. Н. и Е. П. Н.-П., разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУТ не намира приложение. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците С. С. П. и Н. О. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-Р., оспорват нейната основателност и молят да се остави без уважение. Ответницата Е. П. Н.-П. от София не е заявила становище. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Уважаването на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. По делото е представено писмо на ДНСК – София, в което е изразено становище по приложението на чл.40, ал.2 ЗУТ в разглеждания случай, при който апартамента и таванското помещение, преустроено в ателие, са собственост на едни и същи лица, както и за това следвало ли е да участва молителят в административното производство и какъв е редът за обжалване на заповедите, издадени на основание чл.156, ал.1 ЗУТ. Писмото на ДНСК-София не е от значение за изхода на делото. Изразеното в него становище не е задължително за съда и заради това не може да се отрази върху правилността на решението. Както е посочено и в определението по чл.288 ГПК на ВКС, предмет на гражданското дело е валидността на договор за продажба на недвижим имот и произнасянето на гражданския съд е обусловено от самостоятелната му преценка за спазването на законовите изисквания относно предмета на договора. Тази преценка не е пряко обусловена от действията или бездействията на техническата администрация, компетентна да налага и изпълнява мерки във връзка със законността на строителството. По изложените съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният съд – състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. Н. от [населено място] с искане да се отмени влязлото в сила решение № 88 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 740/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК № 1699 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1271/2009 г. на ІІІ г.о., ВКС, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.