О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305 гр. София, 29.09.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1639 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от С. Е. Х. против определение № 312/17.06.2020г. по ч.т.д. № 241/2020г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №4515/20.12.2019г. по т.д. № 677/2019г. на Варненски окръжен съд за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до възобновяване на производството по т.д. № 848/2016г. на ВОС. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че основното производство по несъстоятелност на длъжника не се явява преюдициално по отношение на съпътстващото го производство по чл.694, ал.3 ТЗ. Спирането на последното в хипотезата на чл.632 ТЗ не е основание за спиране на производството по установителен иск по отношение на предявените вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Върщец милк“ЕООД не е подал писмен отговор. „Мангле инвестмънт“ООД/н/ и синдикът на последното дружество – Г. С. не са подали писмен отговор. В частната жалба е формулиран само един правен въпрос като общо основание за достъп до касация, който попада във въпроса по т.2 от ТР № 2/2018г. на ОСТК на ВКС: Какви са правните последици от спиране на основание чл.632, ал.5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяване на по иск по чл.694 ТЗ? Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С определението си въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по предявен установителен иск по чл.694 ТЗ. Приел е, че защитата по последния иск е допустима единствено в контекста на висящо производство по универсално удовлетворяване, тъй като цели да установи със сила на пресъдено нещо вземанията на кредиторите по смисъла на чл.693 ТЗ. Спирането на универсалното принудително изпълнение и последващото възобновяване или прекратяване имат определящо значение за правосубектността на страната по иска с правно осн. чл.694 ТЗ, респ. за допустимостта на производството по същия иск. С оглед на установената преюдициална връзка въззивният съд е заключил, че при спряно производство по несъстоятелност по реда на чл.632 ТЗ подлежи на спиране на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по иск с правно осн. чл.694 ТЗ. След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения правен въпрос, доколкото спрямо същия са изпълнени общото и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид постановеното след подаване на частната жалба ТР №2/2018г. на ОСТК на ВКС. С ТР № 2/13.07.2020г. по тълк.д № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС е прието, че спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В съобразителната част по т.2 от цитираното ТР е посочено, че при спиране на делото по несъстоятелност липсва законово основание по чл. 229 ГПК и в ТЗ за спиране на исковите производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 и чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тези производства са отделни от производството по несъстоятелност, поради което спирането му не разпростира действието си по отношение на тях. Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се извършват процесуални действия по това дело, но не и по съпътстващите го искове. Производството по чл. 694 ТЗ служи за разрешаване на спорове във връзка с установяване на кредиторите на несъстоятелността и следователно също предпоставя удовлетворяването им. Установяването на качеството на кредитор на едно лице с неприето вземане по реда на чл. 694 ТЗ може да доведе до интерес за същото от предплащане на необходимите разноски за издръжка на производството по несъстоятелност. Следователно би способствало за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното, поради което производството по чл. 694 ТЗ не следва да бъде спирано. Също така при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се прекратяват правомощията на синдика и същият не може да бъде заличен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ. При спиране на производството по несъстоятелност се запазват извършените до този момент процесуални действия, вкл. за назначаване на синдика. Последният, подобно на съда по несъстоятелност, е орган по делото по несъстоятелност, поради което той не се десезира със спиране на делото. Съгласно изричната разпоредба на чл. 736, ал. 1 ТЗ, прекратяването на правомощията на синдика настъпва ех lege едва с прекратяването на производството по несъстоятелност, докато в хипотеза на последващо спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ производството по несъстоятелност е висящо. Исковите производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ и по чл. 649, ал. 1 ТЗ, макар и свързани с производството по несъстоятелност, не са част от него, като по тях се образуват отделни дела. Затова спирането на делото по несъстоятелност не рефлектира върху правомощията на синдика, упражнявани в отделни производства - по чл. 658, ал. 1 , т. 7 ТЗ и по исковете по чл. 694 и чл. 649 ТЗ. Този извод следва и от използвания от законодателя подход при уреждане на правомощията на синдика в част Четвърта на ТЗ. В хипотезите, в които правомощията на синдика са ограничени или прекратени, това е изрично уредено от закона - чл. 635, ал.З ТЗ и чл. 736, ал.2 ТЗ. В случая в хода на образувано производство по иск с правно осн.чл.694 ТЗ е било спряно с решение №842/04.10.2019г. по т.д. № 848/2016г. на ВОС производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ООД /н/. С оглед посочения отговор на правния въпрос даденото от въззивния съд разрешение за спиране на производството по чл.694 ТЗ е неправилно. Обжалваното определение следва да се отмени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 312/17.06.2020 г. по ч.т.д. № 241/2020г. на Варненски апелативен съд и потвърдено с него определение № 4515/20.12.2019г. по т.д. № 677/2019г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: