Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 11 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1425 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. Д. А., чрез защитника му адв. С. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 255/2012 на РС - Козлодуй и ВНОХД № 263/2014 г. по описа на Окръжен съд - Враца и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането формално е посочено наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, като са изложени доводи единствено за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Според защитата въззивният съд не е обсъдил направените възражения относно липсата на обективна и субективна страна на престъплението, за което А. е признат за виновен, което представлявало липса на мотиви. Като нарушение на материалния закон е посочено, че престъплението, за което молителят е осъден, не е съставомерно или извършеното деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и А. да бъде оправдан, включително и с приложението на чл.9 ал.2 от НК или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание осъденият С. А. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Новоупълномощеният му защитникът адв.С. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 18/31.03.2014 г. по НОХД № 255/2012 г. Районен съд – Козлодуй е признал С. А. за виновен за това, че при условията на продължавано престъпление, възползвайки се от качеството си на длъжностно лице – кмет на [населено място], обл.Враца, чрез несъзнаваното участие на общия работник Г., ангажиран по програма „Временна заетост” и чрез използване на технически средства – права лопата и брадва, е отнел от владението на [фирма] чужди движими вещи – 73 кг. бракуван телефонен многожилен кабел, оценен като скрап на обща стойност 503,24 лв., поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.6 вр. с чл.194 ал.1 и вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В тежест на А. са възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства и е постановил връщането на бракувания телефонен кабел на [фирма]. По жалба на подсъдимия и по протест на прокурор от РП – Козлодуй, който не е поддържан от представителя на ОП – Враца е образувано ВНОХД № 263/2014 г. по описа на ОС - Враца. С решение № 74/06.08.2014 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По делото няма спор относно правно релевантните факти. Предходните съдебни състави безспорно са установили, че на двете дати през инкриминирания период осъденият А. в качеството му на кмет на [населено място] е разпоредил на свидетеля Г., нает по програма „Временна заетост” да разкопава и изважда от земята, встрани от пътя - пред сградата на кметството на селото кабел, който нарязал на парчета и занесъл в двора на кметството, където го подготвял за предаване на вторични суровини като скрап. Пристигналите по друг повод служители на [фирма] забелязали действията на свидетеля Гаронов и сезирали органите на полицията. В хода на съдебното следствие е безспорно установено, че процесният кабел е освободен от трафик и е бракуван от [фирма] като дълготраен материален актив и същият е оценен единствено като скрап – 62,463 кг. мед и 10,420 кг. ламаринен обков. При така надлежно установените по делото факти от кръга на подлежащите на доказване неоснователен се явява доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, изразило се в липсата на отговор по наведените от подсъдимия възражения против правилността на присъдата. Въззивният състав е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, като изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, направил е самостоятелен анализ на всички доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. Обсъдил е доводите на страните и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал. 2 от НПК е посочил основанията, поради които не ги приема. При така приетата за установена безспорна фактическа обстановка предходните инстанции са приели, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.6 вр. с чл.194 ал.1 от НК. За съставомерността на изпълнителното деяние при кражба от значение е вещта - предмет на престъпно посегателство, да е чужда, т.е. да не е собственост на дееца. В конкретния случай няма основание да се приеме, че кметството на [населено място] или още по-малко самият А. са имали някакви вещни права върху процесния макар и бракуван кабел. Незаконосъобразно е и твърдението, че кабелът е бил негоден предмет на кражба, тъй като е бил бракуван, но той има стойност като скрап. В случая не би могло да се приеме, че А. не е действал при условията на пряк умисъл, тъй като той макар да е нямал представа относно стойността на извлечените метали е знаел, че те имат известна цена. Ето защо той е действал с намерение противозаконно да ги присвои, тъй като е желаел да се разпореди с придобитите като скрап метали макар и не в свой, а в чужд интерес, т.е. молителят е осъществил елементите от престъпния състав, по който му е повдигнато обвинение. Настоящият касационен състав обаче намира, че макар в случая да са осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на кражбата, то по делото са налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и на дееца. В тази връзка следва да се посочи, че отнетият кабел е бил освободен от трафик и бракуван, т.е не е бил използван от [фирма] по предназначение и след като същият е изкопан и изваден от земята от св.Г. е останал в двора на кметството, т.е. по никакъв начин не се опровергава намерението на кмета А. бъдещите средства от продажбата му като скрап да послужат за ремонт на детската градина в селото. Не на последно място следва да се има предвид, че на практика с връщането на [фирма] на иззетите като веществени доказателства метали, получени след изгарянето на кабела причинените щети от деянитео са възстановени. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, наред с добрите характеристични данни на подсъдимия и чистото му съдебно минало, дава основание на касационната инстанция да приеме, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл.9 ал.2 предл.2 от НК, а именно, че извършеното от А. макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна. Въпреки че, с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такъв интензитет, който законът изисква, за да придобие качеството на престъпление. Изводът за „явна незначителност” на обществената опасност на деянието го прави непрестъпно. Ето защо в случая са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 354 ал.1 т.2 пр. 2 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК и ВКС следва да отмени постановеното по делото решение № 74/06.08.2014 г. по ВНОХД № 263/2014 г. на Окръжен съд – Враца и потвърдената с него присъда № 18/31.03.2014 г. по НОХД № 255/2012 г. на Районен съд – Козлодуй, след което - да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.6 вр. с чл.194 ал.1от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 463 лв., следва да останат за сметка на държавата. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 255/2012 на РС - Козлодуй и ВНОХД № 263/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца. ОТМЕНЯ решение № 74/06.08.2014 г. по ВНОХД № 263/2014 г. на Окръжен съд – Враца и потвърдената с него присъда № 18/31.03.2014 г. по НОХД № 255/2012 г. на Районен съд – Козлодуй, като на основание чл.24 ал.1 т. 1 от НПК вр. с чл.9 ал.2 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.6 вр. с чл.194 ал.1от НК. Направените разноски по делото са за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: